1 Р Е Ш Е Н И Е №. 72 София, 17 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 70/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.Г. М., защитник на подсъдимия Н. И., срещу решение № 374 от 06.12.2017г., постановено по в.н.о.х.д. № 401/17г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата се твърди, че при постановяване на въззивното решение е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на И.. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че въззивният съд е изпълнил указанията, дадени от касационната инстанция с отменителното решение, както и, че правилно на основание чл.45 от ЗЗД/предвид влязлата в сила присъда в наказателно –осъдителната й част/ е уважен гражданският иск. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Повереникът на гражданския ищец –министъра на финансите, представляващ държавата, старши юрисконсулт Б. моли за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Намира, че не са налице касационни основания за неговата отмяна. Адвокат М., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Подсъдимият Н. И., редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 31 от 04.07.2016г., постановена по н.о.х.д. №610/15г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия Н. И. И. за виновен в това, че за периода 11.05.2012г. - 12.07.2012г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, опосредствено чрез М. В. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 177 512,02лева, като потвърдил неистина в справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и използвал документи с невярно съдържание, като приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на държавата обезщетение в размер на 177 512,02лв. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 313 от 21.12.2016г., постановено по внохд № 223/16г., Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил първоинстанционната присъда. С решение № 108 от 04.09.2017г., постановено по н.д. №201/17г., Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил въззивното решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на гражданския иск, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. С решение № 374 от 06.12.2017г., постановено по в.н.о.х.д. №401/17г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново e потвърдил присъда №31/04.07.2017г., по нохд № 610/15г. по описа на Окръжен съд – Плевен , с която подсъдимият Н. И. е осъден да заплати в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 177 512,02лв. Касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на подс.И.. Невярно е твърдението, че въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени с отменителното касационно решение. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани доказателства, изясняващи обстоятелствата, които касационната инстанция е посочила като неизяснени, а именно дали е влязъл в сила издадения ревизионен акт, образувано ли е изпълнително производство, събрано ли е данъчното задължение и в какъв размер. Установено е, че ревизионният акт № 15-1201731/30.01.2013г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика”- Велико Търново при Централно управление на НАП, е отменен. Тези констатации съдът е направил въз основа не на справка от интернет страницата на Върховния административен съд, а от представеното от защитата заверено копие на решение № 13752 от 14.11.2017г. постановено по адм.дело №10240/16г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. Също така е установено, че по образуваното производство по принудително изпълнение за събиране на публични вземания, не са постъпили суми за погасяване на задълженията на данъчно задължения субект [фирма]. Тези данни, съобразени и с ТР №4 /16г. по т.д. № 4/15г. на ОСНК на ВКС, са обуслови правилни изводи за допустимост на предявения от държавата, чрез министъра на финансите граждански иск за имуществени вреди. Правилни са и изводите на въззивния съд досежно основателността на иска и размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено. По въпросите, касаещи деликта по чл.45 от ЗЗД, въззивният съд правилно се е позовал на изводите по влязлата в сила първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част. В рамките на наказателното производство безспорно установен е и размерът на причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Обобщено, настоящият състав споделя изводите на апелативния съд за правилността и законосъобразността на атакуваната първоинстанционна присъда в гражданско-осъдителната й част. Предходният касационен състав е констатирал в акта си, че в диспозитивната част на присъдата е отразено, че обезщетението е за неимуществени вреди/каквито не биха могли да настъпят от престъплението по чл.255 от НК/, като е приел това за очевидна фактическа грешка. Настоящият състав намира за необходимо да посочи възможност за преодоляването на тази неточност, а именно по реда на чл.414 от НПК. Изложеното дава основание да се направи извод за това, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които да обуславят касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което решението на Апелативен съд - Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 374 от 06.12.2017г., постановено по в.н.о.х.д. № 401/2017г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: