Р Е Ш Е Н И Е   № 92   София, 25.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 11.02.2010  две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 987/2009  година   Производството е по член 290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Н. Ж. против решение №1019/13.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1840/2007г.,с което е оставено в сила решение №1863/12.06.2007г. по гр.д. №1440/2006г. по описа на Районен съд гр. В.,като са отхвърлени исковете на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу М. И. М. ,Ю. Д. Д. ,М. Р. Д.,Н. Д. К. и К. В. К. за предаване владението върху недвижим имот,находящ се в гр. В.,в землището на кв.”В”,представляващ имот пл. №755 по плана на КП на местн. Траката от 1987г. с площ от 716 кв.м при описани в решението граници на имота,при заявени права на собственост върху 1/2 идеална част за ищцата В. Н. Ж.,като наследник на П. Й. К. ,поч на 11.02.1995г.,която е придобила по реституция с решение 238/15.07.1994г. на ПК В. ,в качеството й на наследник по закон на Й. Т. К. ,поч.31.12.1978г. и върху ½ идеална част за ищеца Т. Й. Т.,придобита по реституция с решение №238/15.07.19994г. на ПК В. в качеството му на наследник по закон на Й. Т. К. ,поч.31.12.1978г.,на основание член 108 от ЗС. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба М. Й. М.,Ю. Д. Д.,Н. Д. К. и К. В. К.,в писмения си отговор,считат,че касационната жалба е неоснователна,поради което следва да бъде оставена без уважение. С определение №1197/30.12.2009г.,постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,на основание член 280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с произнасянето на въззивния съд по правни въпроси относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползвател,позоваващ се на правата си по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,с оглед допустимостта в производството по ревандикационния иск,ползвателят да оспорва легитимацията на ищците с възражението,че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС,след като самият ответник не заявява такива права към същия момент,респективно да оспорва легитимацията на ищците с твърдението,че не е налице идентичност между възстановения имот с притежавания от наследодателя преди масовизацията. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Предявен е ревандикационен иск от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против М. Й. М.,Ю. Д. Д.,М. Р. Д.,Н. Д. К. и К. В. К. ,с искане са осъждане на ответниците да им предадат владението на имот,находящ се в землището на гр. В.,кв.”В” с пл. №755 от КП на „Т” от 1987год.,правото на собственост върху който имот е възстановено на общия им наследодател Й, поч.31.12.1978г.,в съществуващи /възстановими /стари реални граници по силата на решение №238 от 15.07.1994г. на ПК В. ,описан в пункт четвърти от решението. Ответниците оспорват активната материалноправна легитимация на ищците,като твърдят,че наследодателят им не е бил собственик на възстановения с горепосоченото решение на ПК имот поради липса на идентичност на описания в това решение имот с този-предмет на публичното завещение от 1.02.1943г./лист 8 от първоинстанционното дело/,като излагат доводи,че владеят имота на правно основание,тъй като се негови собственици при реализирано от тяхна страна правомощие по параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,за което са се снабдили с констативен нотариален акт №162 от 14.08.1998г.,т. ХІV,нот.дело №7202/1998г. на нотариуса при Варненски районен съд. Въззивният съд е констатирал,че съгласно приложеното влязло в сила решение №238/15.07.1994г. на ПК В. ,на наследници на Й. Т. К. –ищците по делото,е възстановено правото на собственост в съществуващи,стари реални граници на описаните в решението имоти,включително и процесния имот,съгласно т.4 от решението,който имот наследодателят на ищците притежавал преди кооперирането по силата на публично завещание от 01.02.1943г. Съдът се е позовал на данните по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по приетото заключение на вещите лица/лист 68 от въззивното производство/,според което липсва идентичност на имота завещан на Й. Т. Я. , с публично завещание от 1943г. и имота, възстановен с решение №238/15.07.1994г. на ПК В. ,поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на исковете по член 108 от ЗС,ненужно е да се изследва въпроса дали ответниците притежават някакви права върху спорния имот,поради което предявените искове са неоснователни. Становището на настоящата касационна инстанция,че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон произтича от следното: Във връзка с направеното възражение и оспорване правото на собственост на наследодателя на ответниците,респективно идентичността на притежавания имот преди колективизацията и реституирания с приключила административна процедура, по силата на постановеното решение на ПК В. ,прието като допустимо в настоящия процес,същото зависи от предмета на правния спор съобразно претендираните от всяка страна права. ЗСПЗЗ регламентира предпоставките и процедурите за легитимиране на собствеността върху земеделски имот,попадащ в приложното му поле,а именно инициирано в срок административно производство,приключило с решение за индивидуализация на обекта на правото на собственост по член 14 от ЗСПЗЗ за бившия собственик или неговите наследници. Настоящия спор между страните не е спор за това кой е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС ,за да се поставя въпрос и се изследва от съда дали на наследодателя на ищците е бил собственик на имота към този минал момент и на това основание по така направеното възражение ответниците,съдът да преценява правата на ищците,тъй като понастоящем спорът е за собственост на процесния имот към настоящия момент,като ищците се позовават на възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ,а ответниците на изкупуването му по реда на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,във връзка с предоставеното на техния наследодател Д право на ползване,съгласно приложеното удостоверение №76/07.10.1987г. по реда на ПМС№26/1987г. Законът урежда конкуренцията на правата на бившия собственик и ползвателя,като изкупуването на имота при условията на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване на собствеността в реални граници. Ако обаче не са налице т предпоставките на горепосочената разпоредба,то съгласно параграф 4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползвателя се прекратява,с оглед на което отпада основанието на което упражнява фактическата власт върху имота и същия дължи предаването му на реституирания собственик. При тази регламентация следва,че при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползвател на земеделски земи,последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по член 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост,а следва да установи наличието на предпоставките на параграф 4 а отПЗР на ЗСПЗЗ,тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота,в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС по решаването на тези спорове. Правото на собственост на наслододателя на ищците Й законни наследници,съгласно удостоверение 1131/18.10.2005г. и удостоверение №1033/18.10.2005г. на Район”П”Варна, върху нива от 0,780 дка,пета категория,находящ се в терен по параграф 4 на В. ,местн. Фатрико дере,имот №10989 от кадастрален план,изработен 1956г. е възстановено съгласно т.4 от решение №238 от 15.07.1994г. на ПК В. /лист 4 от първоинстанционното дело/при граници/съседи/:изток-пл. №10990,запад -пл. №10988,север -пл. №10992 и юг пл. №10976,от КП „Т” от 1987г. имотът представлява пл. №755-процесния,1144 и част от пл. №756 при граници:север-пл. №754,път,юг-пл. №1145,запад-пл.1143,част от пл. №756,изток-пл.1186,път. Това решение на ПК е породило конститутивно действие,тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ-ДВ,бр.68 от 30.07.1999г.-предвиждащо възстановяването на собствеността,респективно трансформирането на правото на ползване в право на собственост да става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на новообразуваните имоти. На наследодателя на ответниците М. Й. М.,Н. Д. К. и Ю. Д. Д. –Димо П. М. на 22.01.1991г.,е било предоставено право на ползване,съгласно удостоверение №76/7.10.1987г. от ИК на Общински народен съвет гр. В. по П. №26 на Министерски съвет и Националния съвет на ОФ от 1987г. и решение №17/284-7-1 от 25.08.1987г. на ИК на ОНС,върху земя:хавра от 600 кв.м,находяща се в местн. Студен извор,при граници:ползвател И. Д. и път,която може да се използва за трайни насаждения. Видно от приложената на лист 65 от първоинстанционното дело декларация,подадена от ответницата Н. Д. К.-в качеството й на наследник пред ПК В. ,във връзка с административна процедура по изкупуване на земята,същата е описана като –хавра от 600 кв.м ,ІV категория в землището на гр. В.,а от удостоверение №ЧПРД/899 от 03.06.1996г. на Община В.,район”П” базисната оценка на процесния имот,включва земя и инфрастуктура/лист 63 от делото/,като след приключването и наследниците на Д. М. са се снабдили с констативен нотариален акт №162 от 14.08.1998г.,за собственост на недвижим имот,придобит на основание параграф 4 от ЗСПЗЗ по наследство/лист 62 от делото/- за място-земеделска земя,находящо се в местн.”С”,землището на кв. Виница,Варненска област с площ от 600 кв.м,представляващо имот пл. №755 по КП”Т” при граници:от две страни път ,имоти пл. №754,756. Въпреки,че по делото е представено разрешение за строеж №120 от 23.06.1998г. на ОбНС В. ,Кметство „Ч”,с което на Д. П. М. е било разрешено за изгради сезонна постройка в имот пл. №755,местн. Студени дол, по одобрен типов проект от 35 кв.м,за която е съставена окомерна скица от 12.05.1988г.,при подадената декларация пред ПК,както и по оценителния протокол и в самия нотариален акт липсва отразено изграждане на постройка в процесния имот,като други доказателства не са ангажирани по делото.,свързани с изграждането на постройка и наличие на сграда към 01.03.1991г.,каквито са изискванията на закона. Идентичността на имота,за който всяка от страните претендира право на собственост се установява от индивидуализацията на реституирания в т.5 от Решение №238/15.07.1994г. на ПК В. ,съгласно КП от 1956г.,за който е приложено копие от този план /лист 109 от делото/,както и по КП”Т” от 1987г.,по който като съставна негова част изрично е вкючен и посочен процесния имот с пл. №755,като копие от КП на тази местност от 1987г. е приложено на лист 87 от делото. Депозираните по делото единична съдебно-техническа и тройна съдебно-техническа експертиза не са относими към този въпрос,тъй като поставените задачи на същите се отнасят до идентичност между притежавания по публично завещание на наследодателя на ищците имот,възстановения му от ПК,както и предоставения за ползване на наследодателя на ответниците. Следователно, на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост върху процесния имот,с приключила съгласно изискванията на закона административна процедура,постановеното решение на ПК е породило своето конститутивно действие,реституционният ефект по отношение на процесния имот,като част от възстановените с това решение на ПК имот е настъпил,поради което ищците се легитимират като собственици на същия на това основание. Ответниците черпят правото си на собственост,съгласно констативен нот.акт №162/1998г./лист 62 от делото/ ,върху процесния имот като придобито на основание параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед доказателствата по делото,това право е било валидно предоставено на праводателя на ответниците Д. П. М. За да възникне за последните правото да изкупят имота при условията на параграф 4 а от ЗСПЗЗ е необходимо същия да е бил застроен със сграда по смисъла на параграф 1 в ал.3 от ППЗСПЗЗ към 01.03.1991г. Видно от съдържанието на приложената на лист 92 и следващите от първоинстанционното производство пълна преписка по закупуването на процесния имот пл. №755 по ПНИ на СО”Г”,придобит по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и заплатен съгласно оценителен протокол №899/27.01.1994г.,в който е приложено горепосоченото разрешение за строеж от 1988г., дадено на Д. М. за изграждане на сезонна постройка в процесния имот,лисват доказателства по делото,че същата е изградена към 01.03.1991г.. Единствено в молбата от 21.06.1992г. на лист 97 ,подадена от ответницата Н до техническата служба на общината се сочи изграден приземен етаж без довършителни работи,което води до извода,че в процесния имот не е изградена сграда по смисъла на посочената разпоредба от ППЗСПЗ до 01.03.1991г.,поради което за ответниците не е възникнало правото по параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същите не са могли да го трансформират в право на собственост,независимо от извършената оценка и плащането на цената. Правото на ползване е прекратено по силата на параграф 4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно спрямо ищците В ответниците по иска упражняват фактическата власт върху процесния имот без правно основание. Ето защо,касационният съд намира ,че са налице релевираните основания за касиране на атакуването решение и същото следва да бъде отменено,като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск. С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищцата В. Н. Ж. направените по делото разноски в размер на 894,29 лева.,за всички съдебни инстанции.     Водим от горното и на основание член 293 ал.2 от ГПК, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1019/13.07.2009г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по гр.д. №1840/2007г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА на основание член 108 от ЗС М. Й. М. ЕГН:**********,Ю. Д. Д.,ЕГН:**********,М. Р. Д.,ЕГН:**********,Н. Д. К.,ЕГН:********** и К. В. К.,ЕГН:********** да предадат на В. Н. Ж.,ЕГН:********** и Т. Й. Т.,ЕГН:**********,собственият им недвижим имот,находящ се в гр. В.,землището на кв.”В”,представляващ имот пл. №755 по плана на КП на местн.”Т” от 1987г. с площ от 716 кв.м при,при граници:имоти №№756,754 и път. ОСЪЖДА М. Й. М.,Ю. Д. Д.,М. Р. Д.,Н. Д. К. и К. В. К. да заплатят на В. Н. Ж. сумата 894,29 лева/осемстотин деветдесет и четири лева и 29 ст./ разноски по делото за всички съдебни инстанции.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: