Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50706

София, 04.10. 2022 година



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.09.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов
Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 851 /2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу решение № 48 /28.09.2021 г. по в.гр. д. № 230 /2021 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №732 /29.01.2021 г. по гр.д. №1271 /2019 г. на Видинския районен съд, с което предявеният от жалбоподателя срещу Т. П. Ц. установителен иск по чл.422 ГПК е отхвърлен за разликата над 5 454.35 лева – невърната главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № от 03.07.2017 г., до пълния претендиран размер на главницата 8 966.21 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 26.06.2018 г., до окончателното издължаване, както и са отхвърлени исковете за заплащане на сумите 652.42 лева - обезщетение за забава за периода от 05.11.2017 г. до 14.06.2018 г., 3612.81 лева - договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК

Ответникът Т. П. Ц. излага твърдения за липса на основанията за допускане до касационно обжалване. Оспорва и основателността на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивно решение, постановено по иск с цена, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е частично основателен само за разликата между получената главница и платената сума по кредита според приетото по делото заключение на вещо лице. В тежест на ищеца е провеждане на пълно и главно доказване на легитимацията на кредитор - изправна страна по процесния договор за заем – чл.154, ал.1 ГПК и чл.1 и сл. ЗПК. Този двустранен договор и Общите условия - Рамков договор за платежни услуги на физически лица към него следва да отговарят на императивните изисквания на закона за форма и съдържание чл.5, ал.4, чл.10 и чл.11 ЗПК.

Представените по делото преписи от искане за заем, договор за заем и общи условия - рамков договор за платежни услуги на физически лица обаче са съставени с размер на шрифта по-малък от 12.

Районният съд е достигнал до този извод, като е анализирал колко знака могат да се изпишат при определена големина на шрифта на ред.

Въззивният съд след сканиране на процесните документи с програмата Abbyy Fine Reader от лентата за инструментите, е установил, че трите документа са написани на шрифт Arrial narrow с размери по-малки от 12, а именно: искането-декларация за потребителски кредит е с размер 11; договорът за заем е с размер 11; общите условия - рамковият договор е с размер 7.

Въззивният съд е приел, че за изследването на размера на шрифта и неговия вид не е необходимо назначаването на експертиза, тъй като не се изискват специални знания от областта на науката по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК – размерът на шрифта може с лекота да бъде установена с инструментите, с които разполагат текстообработващите програми, с които боравят магистратите.

Така въззивният съд приел, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК, поради което ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 7 100 лева.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател извежда въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на материалния закон – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

Доколко изискването за „размер на шрифта - не по-малък от 12“, заложено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, може да се яви самостоятелно основание за обявяване недействителност на договорите за потребителски кредит, по смисъла на чл.22 от ЗПК, при положение, че всички други изисквания по чл.10, ал.1 от ЗПК са спазени?“

Ако изискването за „размер на шрифта - не по-малък от 12“ е самостоятелно основание за обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен, то какъв е критерият за спазване на това изискване, при липсата, както на държавен, така и на международен стандарт за определяне характеристиките на размера на шрифта?

Елемент или част от договора за потребителски кредит ли са договорите за допълнителни услуги сключени от потребителя (договор за застраховка и рамков договор за платежни услуги) и съответно изискването за размер на шрифта по чл.10, ал.1 от ЗПК приложимо ли е за тях?

Въпросите са по приложението на чл.22 и чл.10, ал.1 ЗПК. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, първият въпрос е обуславящ.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК във визираната и част установява форма за действителност на договорите за потребителски кредит – писмена, да са написани на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да са написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на посочени разпоредби, първата от които е тази на чл.10, ал.1, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбите са императивни, ясни и не се нуждаят от тълкуване по ред на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

От тях следва ясния отговор на поставения въпрос, че нарушаването на изискването за минимален размер на шрифта (12), представлява отделно основание за недействителност.

От съдържанието на разпоредбата е ясно, че за начина за определяне на размера на шрифта, законът препраща към текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора, а не към друг стандарт – държавен или международен, поради което въпросът дали е необходим такъв стандарт е неотносим, без значение за спора (не е обуславящ).

Както твърди ответникът по жалбата, даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос, съответства на приетото по преюдициално запитване с определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 на Съда на Европейските общности, че Директива 87/102/ЕИО допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Доколкото въззивният съд е установил, че както самият договор за заем (кредит) е написан на шрифт с размер 11, така и останалите документи към него - искането-декларация за потребителски кредит и общите условия - рамковият договор са написани на шрифт с размери съответно 11 и 7, то третият въпрос дали договорите за допълнителни услуги са част от договора за кредит, е без значение за спора (не е обуславящ). Въззивният съд не е мотивирал своето решение с изследването на договор за застраховка и рамков договор за платежни услуги, които са изготвени на шрифт по - малък от 12.

Към изложеното следва да се добави и че жалбоподателят не обосновава допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава, така както е предвидено в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС и че жалбоподателят представя решения на районен и окръжни съдилища, които не осъществяват нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по действащата редакция на чл.280, ал.1 ГПК. Т.е. не обосновава нито едно от предвидените в чл.280, ал.1, ГПК допълнителни основания, които са предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ответника по касация, оказал безплатна правна помощ, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. и чл.9, ал.3 НМРАВ в размер от 500 лева за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба.

Воден от изложеното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 48 /28.09.2021 г. по в.гр. д. № 230 /2021 г. на Видински окръжен съд.

Осъжда „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, [населено място], ЕИК, да заплати на адв. И. Д. от АК - Видин, с адрес [населено място], [улица], сумата 500 (петстотин) лева - разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.