Р Е Ш Е Н И Е № 508 гр.София, 12 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1805/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по искането на осъдения К. И. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 192/2013 год. на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 73/13.06.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствения материал и на правото на защита, което е довело и до неправилното осъждане по квалификацията според обвинителния акт. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в становището си поддържа, че няма съществени нарушения от поддържаните и искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира: Врачанският районен съд, V-ти наказателен състав с присъда № 133/06.12.2012 год. по нохд № 488/2011 год. признал подсъдимия К. И. Г. за виновен в това, че на 29.08.2009 год. в [населено място] при условията на опасен рецидив и при превишаване пределите на неизбежната отбрана причинил средна телесна повреда на Юл.М., което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. На основание чл.129, ал. вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.2, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Оправдал го по обвинението да е извършил деянието при условията на чл.29, ал.1, б.Б НК. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 000 лева, които подсъдимият да заплати на Ю.М. със законните последици и отхвърлил за разликата до 5 000 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса. Врачанският окръжен съд, наказателно отделение с решение № 73/13.06.2013 год. по въззивно нохд № 192/2013 год. изменил присъдата само в частта относно фамилията на подсъдимия /третото име/ като постановил да се счита за Г. и потвърдил в останалата част като правилна и законосъобразна. Искането на осъдения Г. за отмяна на влязлото в сила решение по реда на възобновяването е основателно. Въззивният съд образувал делото по жалбата на подсъдимия. Развити са доводи и възражения за процесуални нарушения, допуснати при разпита на свидетелите и с приемане на непълна и невярна съдебномедицинска експертиза и са направени доказателствени искания – преразпит на свидетели и назначаване на нова петчленна експертиза. В жалбата, подадена от името на защитника, е оспорена обосноваността на присъдата и законосъобразността на квалификацията. Съдът в закритото заседание на 30.04.2013 год. е постановил определение, в което е проявил избирателност като е посочил само поддържания довод за нарушение на закона в жалбата на защитника и без да се е мотивирал е декларирал, че не са налице условията на чл.327 НПК, поради което не е допуснал събиране на нови доказателства, разпит на подсъдимия, както и изслушване на експертизи. В съдебното заседание също е допуснал нарушение като е предоставил на подсъдимия само формално правото на защита. При упражняването му е потвърдил искането си за отмяна на присъдата на основанията, посочени в жалбата, но съдът не е взел никакво отношение. Във въззивното решение отразил констатациите си за процесуалната дейност на първоинстанционния съд с проверката и оценката на доказателствения материал като я определил за съобразена с предвидения в НПК ред и решението си да възприеме фактическата обстановка като правилно установена, а квалификацията на деянието като законосъобразна. Единственият довод, който е обсъдил и за който е изложил съображения, че е неоснователен, е поддържания от защитника за неправилна квалификация на деянието. Доводите и възраженията на подсъдимия не са обсъдени и не са посочени основанията, поради които вероятно ги е приел за неоснователни. С това съдържание решението не отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК след като липсват мотиви по съществени въпроси, което е основание за отмяна по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК. Основателно се поддържа, че експертното заключение е прието неправилно, защото не дава отговор на въпроса за вида на увреждането. Правилно първоинстанционният съд в съдебното производство е назначил експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси с участието на лекари-специалист по съдебна медицина и невролог. Неправилно обаче е приел, че трябва да бъде повторна, а не допълнителна с оглед основанието за това му решение – да се вземе предвид и доказателствения материал, който на досъдебното производство вещото лице не е имал предвид, за да е достатъчно пълно и ясно. Възражението на подсъдимия, че не следва да се приема, защото не дава отговор на въпроса за наличието на безсъзнателно състояние, тъй като е основано само на противоречивите показания на свидетелите и без да са конкретизирани другите доказателствени източници, които са имали предвид вещите лица, въобще не е било обсъждано. Същото възражение е поддържано и във въззивното производство, но въззивният съд също не обсъдил съдържанието и също безрезервно и немотивирано приел, че отговаря на изискванията по НПК въпреки очевидните му недостатъци. Експертното заключение следва да бъде изготвено от специалисти, каквито вероятно са назначените за вещи лица, но и да отговаря по съдържание на определените съгласно чл.152 и сл.НПК изисквания – да е писмено, да е посочено какви конкретни материали са използвани във връзка с поставените задачи, извършвани ли са някакви изследвания, какви са изводите, направени въз основа на анализа на доказателствения материал. Вместо това в съдържанието са включени избрани цитати от показанията на свидетели, които поначало са противоречиви, поради което въз основа на тях не е могло да бъдат изяснени съществени обстоятелства. Не са посочени конкретно другите доказателствени източници. Липсва анализ и не може да се направи извод по какъв начин вещите лица са достигнали до резултата, посочен в заключението – временно разстройство опасно за живота в резултат на черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в състояние на безсъзнание и съпроводена с външни наранявания. С посочената в медицинския документ диагноза, която е повторена в заключението, пострадалият е изписан от болничното заведение, но тя е основана на неговия разказ и субективни оплаквания, евентуално и на показания на някои свидетели, което не означава непременно, че е претърпял кома. Затова вещите лица е следвало да участват при разпита на свидетелите в съдебно заседание и да установят точното съдържание на това, на което са били очевидци разпитаните лица с цел да се съберат данни в максимална степен какво е било поведението след удара и падането – имало ли е словесен контакт, какви са били рефлексите, дишането, сърдечната дейност и др.признаци, които са от значение за извод, че са налице всички признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение или е налице основание за по-лека отговорност. Такъв подход е бил задължитилен предвид показанията, които са дали свидетелите по някои от тези въпроси, но с вложено различно съдържание и оценка на това, което според тях са видели, противоречията по които инстанциите по същество са определили като незначителни поради свидетелстване за факти, установени за различни моменти. На вниманието на експертите е следвало да бъде и медицинската документация, според която пострадалият е бил в хирургично отделение, но други обективни данни, които се съдържат в нея, въобще не са били взети предвид и обсъждани.. Въззивният съд като инстанция по същество е компетентен да отстрани това нарушение, което е съществено, защото изводите за квалификацията на поведението на подсъдимия са основани на заключение, което не е достатъчно пълно и ясно, не е обосновано и поражда съмнение за неговата правилност. Необходимо е да назначи експертиза с участието на съдебен медик, неврохирург, невролог или психиатър и в тяхно присъствие да бъде проведен подробен разпит на пострадалия, подсъдимия и на всички лица, които могат да установят относими към предмета на доказване обстоятелства за състоянието на пострадалия след удара и падането, както и за степента на промяна на съзнанието, ако действително се установят признаци за това. Въз основа на установеното и с оглед данните в останалия доказателствен материал вещите лица да изготвят заключение, което да съдържа безпротиворечив отговор за наличието или липсата на безсъзнателно състояние /кома/, за наличието на признаците на разстройство на здравето временно опасно за живота. Да имат предвид и постоянната съдебна практика, че безсъзнателно състояние-кома, има само в случаите, когато е налице пълна загуба на съзнанието веднага след удара и падането и в който само случай е без значение времетраенето, но да е установено, че е било налице временно разстройство на здравето с опасност за живота по смисъла на чл.129 НК. Двете инстанции по същество – видно от съдържанието както на съдебните протоколи, така и на съдебните актове, са допуснали съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимия като само формално са му предоставяли възможността да упражнява правото си на защита –да прави възражения и доказателствени искания, по които въобще не се е произнасял като нито ги е обсъждал, нито е отхвърлял. Подсъдимият е самостоятелна страна в процеса и това, че има защитник, не може да го лиши от възможността да упражнява наред с него всички процесуални права, предвидени в чл.55 НПК, включително правото на лична защита. Това нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК и самостоятелно основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Въззивният съд не е констатирал - поради неизпълнение на задължението по чл.314 НПК, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 вр.ал.5 НПК, с което е нарушил принципа по чл.18 НПК - да основе присъдата си на доказателствен материал, събран и проверен лично. В конкретния случай не са били налице основания да се приложи предвиденото изключение за прочитане показанията на свидетелите Н. и А.. Съдът е бил длъжен първо да предостави възможност на страните да разпитат свидетелите и само в случай на твърдения, че не си спомнят нещо, да приложи предвидената процесуална възможност. Вместо това е приел наличието на основания само въз основа на заявеното от свидетелите, че не си спомнят подробности и без наличието на изрично предвиденото условие – прочитането да стане със съгласието и на подсъдимия. Изложеното налага извода, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните права, които са основание за отмяна на решението. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази процесуалната си дейност като събира и проверява доказателствените материали съобразно изискванията по чл.14 и чл.107 НПК, да вземе предвид и подробно и задълбочено да обсъди и анализира всички доводи и възражения на страните, за да реши правилно въпросите, предвидени в чл.301 НПК по вътрешно убеждение, основано на доказателствата и на закона. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 192/2013 год. на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение. ОТМЕНЯ решение № 73/13.06.2013 год., постановено по отношение на осъдения К. И. Г.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ