5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 624 С., 26.07.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 27/2010 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2246/ 08.10.2009 год., по ч.т.д.№ 1176/2009 год., с което е потвърдено разпореждането на Варненския районен съд № 19538/ 20. 07.2009 год., по гр.д.№ 5599/2008 год. за обезсилване на издадената по реда на чл.417, т.9 ГПК в полза на настоящия частен жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 14 400 лв., представляваща главница по запис на заповед и изп. лист от 23.07.2008 год., по ч.гр.д.№ 5599 /2008 год., на осн. чл.415, ал.2 ГПК. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за процесуална незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Основаният довод, въведен от жалбоподателя е за липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по поддържаните във въззивното производство оплаквания срещу начина, по който на страната е било съобщено определение № 14598/2008 год. на В. за спиране на образуваното изп. производство на осн. чл.420, ал.2 ГПК , за подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК и за дадените от първоинстанционния съд указания на кредитора по чл.415, ал.1 ГПК , определящи началото на установения едномесечния преклузивен срок за предявяване на установителен иск от кредитора. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК, частният жалбоподател е аргументирал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал. 1, т.2 ГПК. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос, свързан с начина на съобщаване постановените от съда актове на страните и тяхното връчване в заповедното производство е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение на ВКС: № 114/2009 год., по ч.гр.д.№ 2/ 2009 год.на ІІ-ро г.о.; № 19/2009 год., по ч.гр.д.№ 213/2008 год. на ІІ-ро г. о.; № 209/2009 год., по ч.гр.д.№ 106/2009 год. на ІІ-ро г.о.; № 404/2008 год., по ч.гр.д.№ 2041/2008 год. на V-то г.о. и № 327/2009 год., по ч.гр.д. № 1589/2008 год. на V-то г.о.. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд се е позовал на постъпилото по реда и в срока по чл.415, ал.1 ГПК възражение от страна на длъжника И. М. Й. и на липсата на ангажирани по делото доказателства за предявен от заявителя установителен иск в указания от законодателя срок по чл.415, ал.2 ГПК, началото на който, според съжденията, изложени в съобразителната част на въззивния съдебен акт, е поставено със съобщеното на страната определение по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 419 ГПК от 28.11.2008 год. № 3568/ 24.11.2008 год., по ч. гр. д.№ 2474/2008 год. на В.. Следователно от решаващите мотиви на въззивния съд следва, че поставеният процесуалноправен въпрос е значим по конкретното дело, тъй като предопределя изхода му. Налице е и въведеното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Възприетото от въззивния съд разрешение относно възможността за известяване на страната за постановените от съда съдебни актове в заповедното производство по начин, различен от изрично указания в процесуалния закон противоречи на застъпеното становище в цитираната съдебна практика на ВКС, което обобщено се свежда до разбирането, че всяко несъответствие с предвидения в ГПК формален ред и начин за връчване на призовки, съобщения и книжа на страните и оформяне на разписката, удостоверяваща получаването им, води до нередовност на известяването и това само по себе си възпрепятства настъпване на произтичащите от соченото процесуално действие правни последици. В случая от данните по делото е установено, че длъжникът Й. е обжалвал разпореждането на В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължения № 13344/23.07.2008 год., по гр.д.№ 5599/2008 год. в срок, като едновременно с това, като приложение към частната жалба, основана на чл.419 ГПК е подал и възражението си по чл. 414 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. На ответника, настоящ жалбоподател, В. е изпратил, препис от така подадената частна жалба, заедно с приложенията към нея, които са редовно връчени на процесуалния представител на заявителя на 31. 10. 2008 год.. Видно от приложеното по делото /л.34/ съобщение до страната, в съдържанието на същото са извършени неясно от кого ръкописно нанесени добавки, следващи подписа на съответния съдебен служител, които включват към изпратените на страната, според първоначалния печатен текст, документи и други - възражение на длъжника и указанията на В. по чл.415, ал.1 ГПК. Впоследствие на [фирма], като страна в производството по ч.гр.д.№ 2474/2008 год. на В., образувано по горепосочената частна жалба на длъжника, е изпратен препис от постановеното от въззивния съд по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.419 ГПК определение № 3568/24.11.2008 год.. В последния абзац от мотивите на същото въззивният съд, приемайки за неотносими към предмета на предприетото обжалване възраженията на длъжника, касаещи каузалната сделка между страните, въз основа на която е издаден процесния запис на заповед е посочил изрично, че те могат да бъдат предмет на обсъждане единствено по предявен от кредитора иск за съществуване на вземането му, основан на чл.422 ГПК, но не и в производството по същото дело. Позовавайки се на съдържанието на мотивите на горепосочения съдебен акт въззивният съд е счел, че изискванията на чл.415, ал.1 ГПК спрямо настоящия частен жалбоподател са изпълнени, поради което датата на получаване на този съдебен акт на В. се явява и началото на едномесечния срок за предявяване на установителен иск от страна на кредитора. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. По силата на императива на чл.415, ал.1 ГПК съдът е задължен, след депозирано от длъжника в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, да укаже на молителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Обстоятелството, че законодателят е определил изрично реда и начина, по който заявителя в заповедното производство следва да бъде уведомен относно постъпилото от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение и за възможностите за защита срещу същото, изключват наличието на процесуална възможност за редовно да бъде възприето извършеното в отклонение от този формален и императивен ред известяване на страната. Отделен в тази вр. е въпросът, че в постановеното от В. определение по чл.274, ал.1 ГПК, надлежно съобщено на настоящия частен жалбоподател, не само не се съдържат изрични указания, че следва да предяви установителен иск по чл.422 ГПК, но и липсват данни конкретно да му е посочена дължимата за довнасяне държавна такса, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече редовността на известяването по чл.415, ал.1 ГПК. Отсъствието на редовно извършено уведомяване на заявителя, изключва по отношение на същия да е започнал да тече и едномесечният преклузивен срок за предявяване на установителен иск и като не е съобразил гореизложеното В., като съд задължен да следи служебно за предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК, е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В тази вр. е необходимо допълнително да се посочи, че доколкото мотивите на съдебния акт не формират сила на пресъдено нещо и не подлежат на самостоятелно обжалване, то не е налице и изрично, произтичащо от процесуалния закон задължение за страната да се запознае със съжденията на решаващия съд, обусловили крайния правен резултат по делото, който единствено я обвързва. Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2246 / 08.10.2009 год., по ч.т.д.№ 1176/2009 год., с което е потвърдено разпореждането на Варненския районен съд № 19538/ 20. 07.2009 год., по гр.д.№ 5599/2008 год. за обезсилване, на издадената в полза на ТД [фирма], [населено място] заповед за изпълнение на парично задължение по запис на заповед за сумата 14 400 лв. и изпълнителен лист от 23.07.2008 год., по ч.гр.д.№ 5599 /2008 год. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: