Ключови фрази
Установителен иск * недопустим съдебен акт * съществено нарушение на съдопроизводствените правила


1

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

гр. София, 16.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 820 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Етрополе срещу решение № 2540 от 6. 12. 2017 г. по т. д. № 3963/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е обезсилено решение № 994 от 23. 05. 2017 г. по т. д. № 610/2017 г. на Софийски градски съд, VI – 15 състав, с което е признато за установено, че Община Етрополе не дължи на Министерство на околната среда и водите възстановяване на сумата от 295 800 лв. – финансова корекция по договор № 58-131-СО19/12. 01. 2009 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, за която е издадено писмо изх. № 12-00-769/09. 06. 2014 г. от ГД „ОПОС“ към МОСВ, като недопустимо и делото е върнато на Софийски градски съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи срещу извода на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като определил процесното вземане като публично държавно вземане, чиято изискуемост не е настъпила поради липсата на влязъл в сила акт за публично вземане по чл. 166 ДОПК. В случая не била налице нито една от хипотезите на произнасяне по непредявен иск, съответно не съществувало основанието по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за обезсилване на обжалваното решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Според касационния жалбоподател, Софийски градски съд се произнесъл по предявения от него иск, като установил несъществуването на вземането на Министерството на околната среда и водите след преценка на сключения между страните договор за безвъзмездна финансова помощ и наложената от ответното министерство финансова корекция по този договор. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови решение по същество, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Министерство на околната среда и водите не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, приема следното:
Производството по делото е образувано пред Софийски градски съд, определен като компетентен да се произнесе по предявения иск с определение № 8 от 26. 01. 2017 г. по адм. д. № 86/2016 г. по чл. 135, ал. 4 АПК на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, по искова молба на Община Етрополе, с която е предявен иск срещу Министерството на околната среда и водите за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 295 800 лв., получена по договор № 58-131-С019/12. 01. 2009 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ и подлежаща на възстановяване поради наложена финансова корекция в размер на 25 % от получената сума по договора поради установени нередности при изпълнение на задълженията на бенефициента. В исковата молба се твърди, че с писмо от 9. 06. 2014 г. на Министерството на околната среда и водите бенефициентът по договора Община Етрополе бил уведомен за налагане на финансова корекция за нарушения по договора, а с писмо от 20. 10. 2014 г. ищецът бил поканен доброволно да възстанови сумата от 295 800 лв. във връзка с констатираната нередност. Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като възложил изпълнението на отделни дейности на конкретни изпълнители чрез възлагане на обществени поръчки. Излага твърдения за липсата на нарушения при изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че процесното вземане е погасено по давност, тъй като финансовата корекция била наложена във връзка с нередност, касаеща договор № ОбП-03/9. 04. 2009 г. с изпълнител обединение „Аквафинанс – Агротехкомплект“, а предвиденият в чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) № 2988/1995 г. давностен срок бил четиригодишен.
Първоинстанционният съд е приел, че страните – ищецът като бенефициент и ответникът като договарящ орган са сключили договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. Уважил е предявения отрицателен установителен иск по съображения, че ответникът няма изискуемо вземане към ищеца при основанието и размера, визирани в писма от 9. 06. 2014 г. и 20. 10. 2014 г., тъй като се касае до публично държавно вземане и липсват твърдения и данни за издаване на акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК за установяване на процесното вземане.
За да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на Софийски градски съд за ново произнасяне от друг съдебен състав с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Въззивният съд е определил предявения иск като отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на ответника Министерство на околната среда и водите към ищеца Община Етрополе в размер на 295 800 лв. – част от получена сума по сключен между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и представляваща финансова корекция, наложена поради установени нередности при изпълнение на договорните задължения на бенефициента. Тъй като Софийски градски съд е разгледал иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, представляваща публично държавно вземане по чл. 162, ал. 1 и ал. 2 ДОПК /с влизане в сила на акт за публично вземане/, въззивният съд е заключил, че произнасянето на първоинстанционния съд е по непредявен иск. Изтъкнал е, че първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл относно елементите от фактическия състав, пораждащ спорното право, а именно сключен между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изпълнение на договора, покана от страна на ответника до ищеца за възстановяване на част от изплатената по договора сума и основание за налагане на финансова корекция, тоест наличие на нередности при изпълнението на договорните задължения на бенефициента. Счел е, че произнасянето за първи път във въззивното производство по фактите, опровергаващи претендираното от ответника субективно право, би лишило страните от една инстанция и би довело до накърняване на правото им на защита.
С определение № 320 от 20. 06. 2018 г. по т. д. № 820/2018 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса за основанието „разгледан непредявен иск“ по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за упражняване на правомощието на въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
На поставения въпрос е даден отговор в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Съгласно т. 9 на ППВС № 1 от 10. 11. 1985 г. когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, т. е. разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, постановеното решение е недопустимо и след обезсилването му, делото се връща на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - решение № 249 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 от 24. 03. 2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от 14. 07. 2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329 от 20. 12. 2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 от 30. 10. 2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 от 23. 06. 2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о. , решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др. се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.
По основателността на касационната жалба:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от посочената задължителна практика и в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е обезсилил атакуваното първоинстанционно решение и е върнал делото на Софийски градски съд за произнасяне по предявения иск. На основата на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения и заявеното в петитума искане въззивният съд е достигнал до правилния извод, че е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на вземане на ответника Министерство на околната среда и водите към ищеца Община Етрополе в размер на 295 800 лв. – част от получена сума по сключен между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и представляваща финансова корекция, наложена поради установени нередности при изпълнение на договорните задължения на ищеца-бенефициент по договора. Неправилно е приел обаче, че е налице произнасяне по непредявен иск и е обезсилил обжалваното решение, като е върнал делото за произнасяне по предявения иск, вместо да даде свое собствено разрешение на спора, произнасяйки се по основателността на иска. В случая не е налице излизане извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита при произнасянето на първоинстанционния съд. Последното напълно съответства на фактите и обстоятелствата, от които се извежда отричаното вземане от финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ, и на съдържанието на вземането, определено от петитума на исковата молба. На това съответствие не се отразява изложеният в мотивите на първоинстанционното решение правен извод за характера на спорното вземане на публично държавно вземане, предпоставил заключението, че поради липсата на акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК за установяване на процесното вземане същото не е изискуемо. Що се отнася до обусловилата приложението от въззивния съд на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК липса на мотиви в първоинстанционното решение досежно елементите от фактическия състав, пораждащ правото на ответника да му бъде възстановена част от платената на ищеца сума по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ поради наложена финансова корекция за установени нередности, то същата представлява нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, което следва да бъде отстранено от въззивната инстанция, но не е основание нито за отмяна, нито за обезсилване на първоинстанционния акт. Решаващият състав, съобразявайки правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, е следвало да обсъди поддържаните твърдения, доводи и възражения на страните и събраните в процеса доказателства и да разреши правния спор в съответствие със собствените си фактически и правни изводи за наличието или отсъствието на правилно определените във въззивното решение елементи от фактическия състав, пораждащ спорното вземане от финансова корекция. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, е инстанция по съществото на спора, чиято дейност има за предмет разрешаването на самия материалноправен спор.
По тези съображения настоящият състав приема, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяна на въззивното решение. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото във ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на решение № 2540 от 6. 12. 2017 г. по т. д. № 3963/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: