Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 06 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 579 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Благоевград, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, с която е отменена осъдителна присъда на Районен съд, Разлог, № 3279 от 8.07.2015 г, по НОХД № 795/14, и подсъдимият Д. И. С. е признат за невиновен в това, че на 18.06.2014 г в [населено място], като свидетел по НАХД № 193/14 по описа на Районен съд, Разлог, устно, съзнателно е затаил истината, а именно: че В. К. е бил водачът на лек автомобил „Ф. г., участвал в транспортното произшествие на 3.08.2013 г в [населено място], с оглед на което и на основание чл. 302 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 290, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен по чл. 290, ал. 1 НК, и при условията на чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 НК, е приведена в изпълнение присъдата, постановена по НОХД № 145/08 по описа на Окръжен съд, Благоевград, с наложено наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода”, за изтърпяването на което е определен първоначален „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от „закрит” тип. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че проведеният от въззивния съд доказателствен анализ е опорочен, че невярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на св. Г., св. Г., св. Ч., св. К., св. П., че материалният закон е приложен неправилно / деянието съставлява престъпление по чл. 290, ал. 1 НК /. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата изразява становище за неоснователност на протеста. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен. При анализа на доказателствата не е допуснато съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като въззивният съд е споделил фактическата обстановка, възприета от първата инстанция, а именно: Приел е, че подсъдимият е информирал свидетелите Г. за самоличността на водача, участвал в произшествието, като им е казал, че това е В. К., „катаджията”, с когото са израснали заедно, и че не може да го сбърка. Обсъдил е, че същата информация са получили и св. Ч., св. П., св. П., св. К., служители на МВР, ангажирани с изясняване на случая. Въззивният съд обаче е пропуснал да анализира гласните доказателства за момента, от който е настъпила промяната във „възприятията” на подсъдимия, изводими от показанията на свидетелите Г., за това, че „В. е прошепнал нещото на ухото на Д., двамата са се отделили, след което са се върнали прегърнати и усмихнати”, а Д. е дал писмени сведения, че не е видял водача и не го познава. Св. Г. е заявил: „Останах разочарован, защото преди това Д. / С. / многократно ми повтаряше, че е видял всичко и ще каже истината, но после се отметна”. Аналогични са показанията на св. Г., на която К. повтарял: „Госпожо, извинявайте”, а след разговора си със С., започнал да отрича, че е участвал. Обсъдено е обстоятелството, че по автомобила на К. е имало видими следи от транспортно произшествие, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите, полицаи, пристигнали пред дома му, придружени от св. Г., на когото тогава св. К. е поднесъл извинението си за случилото се. При тези правилно установени факти въззивният съд е извел неверни правни изводи, като е приел, че деянието не съставлява престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, с което е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съображенията за това са следните: Не е верен изводът на въззивния съд, че свидетелските показания, предмет на обвинението, се отнасят до обстоятелства, извън предмета на доказване. Въпросът за авторството на деянието е централен въпрос по всяко наказателно производство и като такъв се включва в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК. Същото важи и за производството по реда на чл. 63 ЗАНН. Ето защо, като е заявил, че не може да посочи другия участник в произшествието, макар и да е знаел кой е той, Д. С. в качеството на свидетел е дал показания по въпрос, включен в предмета на доказване, и то, от съществено значение за изхода на делото. На следващо място, невярно е интерпретирана цитираната във въззивния акт съдебна практика, за това, че, когато свидетелят добросъвестно е заявил несигурност в твърденията си, той не може да носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Несъмнено, когато свидетелят добросъвестно заявява несигурност, вярно отразяваща възприетата от него реалност, той не би могъл да носи отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, но тази хипотеза по настоящето дело не е налице. Това е така, защото свидетелят С., разпитан по НАХД № 193/14 по описа на Районен съд, Разлог, е знаел кой е управлявал автомобила, но съзнателно е избрал да премълчи този факт. Вярно е, че такава позиция / на несигурност и колебливост / е заел още в писмените си обяснения пред полицията / преди да е имал качеството на свидетел /, но това не отменя наказателната му отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, тъй като релевантно в тази насока е не наличието на съответствие в избраната от него версия, а наличието на съответствие между информацията, с която е разполагал / истината / и тази, която е изложил пред съда. Отделен е въпросът, че при решаване на делото не са кредитирани показанията му, тъй като съдът е констатирал, че те са опровергани от другите доказателствени източници, който факт, макар и косвено, е в подкрепа на извода за съставомерност на деянието по чл. 290, ал. 1 НК. С оглед на изложеното, ВКС намери, че при постановяването на оправдателната присъда е допуснато нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено чрез отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 1671 от 23.03.16 г, по ВНОХД № 342/15. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: