Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 25 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №195 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на осъдения П. А. Я. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 1410/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна. С решение №3, постановено на 08.01.2015 г. по ВНОХД 1410/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна е изцяло потвърдена присъда №334 от 30.10.2014 г., постановена по НОХД №5144/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Варна, с която подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че на 12.02.2011 г. в [населено място] причинил на Я. Н. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, представляващо постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено повторно и на основание чл.131, ал.1, т.7, във вр. с 129, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.61, т.3 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от „открит“ тип. С присъдата Я. е осъден да заплати на Я. Н. Н. сумата от 5 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2011 г. до окончателното изпълнение на задължението, сумата 300 лева- разноски по водене на делото и в полза на Държавата сумата от 165, 05 лева- разноски по водене на делото. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск до пълния му размер. С искането се оспорват постановените осъдителни съдебни актове, като се твърди, че решаващите съдилища са нарушили материалния закон, допуснали са съществени нарушения на процесуални правила и са наложили явно несправедливо наказание. Като нарушение на процесуални правила се сочи направения от първоинстанционния съд анализ на доказателствата. Поддържа се, че незаконосъобразно съдът е интерпретирал показанията на свидетелите В., К. и Н. и е приел, че осъденият е нанесъл удар на пострадалия. Моли да бъде отчетено, че Я. не е бил разпознат на досъдебното производство от свидетелката Н. и от присъствалите на инцидента други свидетели, като незаконосъобразно е ценено извършеното разпознаване в съдебно заседание пред първостепенния съд. В искането се поддържа, че от показанията на пострадалия Н. не може да бъде установено кой е нанесъл удара, причинил счупването на носните кости, респективно не е доказано той да е нанесен от осъдения Я.. Твърди се, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите В. и Ж., като по абсурден начин те са били изключени от доказателствената съвкупност като нелогични. Защитата приема, че допуснатите грешки при оценка на доказателствата са довели до неправилно установяване на релевантните факти, което е било причина за неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се и размера на наложеното на Я. наказание, като се поддържа, че незаконосъобразно съдът е отказал приложението на чл.66, ал.1 НК, като се е позовал единствено на лошите му характеристични данни и доказателства, сочещи, че подсъдимия е част от група, занимаваща се с продажба на наркотични вещества. Моли да бъде отчетено това, че Я. е млад човек, има семейство и работа, дете на една година и полага грижи за него. На тези основания се предлага, при условията на алтернативност, да бъде възобновено приключилото наказателно производство, да бъде отменена постановената първоинстанционна присъда, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или да бъде изменен въззивния съдебен акт, като бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитниците на осъдения Я. поддържат съображенията, отразени в искането и молят приключилото наказателно производство да бъде възобновено, въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на искането си сочат това, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че претърпяното от пострадалия увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Оспорва се и направеното разпознаване на лице, като се поддържа, че същото в нарушение на чл.169 НПК е направено по снимка, а не на живо лице. Представителят на държавното обвинение пледира, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, правилно е приложен материалния закон и отмереното наказание не е явно несправедливо. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК. С него се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо искането е процесуално допустимо и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основното оплакване на осъдения Я. е за неправилен анализ на доказателствената съвкупност и неправилно кредитиране единствено на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. Касационната инстанция прецени, че първостепенния и въззивния съд са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници и правилно са приели за установено по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на осъдения Я.. Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Н., К. и В., които са възприели непосредствено побоя, нанесен на пострадалия Н. и впоследствие са разпознали, участващите в него и конкретно осъдения Я.. В показанията си тези свидетели описват подробно начина на извършване на престъплението, мястото, където е нанесено увреждането на Н. и това, че осъдения е нанесъл удари на пострадалия. Действително пострадалият е конституиран като страна в производството и е заинтересован от изхода на делото, но това не може да бъде единствено формално основание неговите показания да не бъдат ценени. Те се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите К. и В. (по отношение, на които няма основание да се приеме, че са заинтересовани от развитието на производството), от заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза и от показанията на свидетелката Н., която е възприела непосредствено след инцидента състоянието, в което се е намирал пострадалия. От тези непротиворечиви доказателствени източници решаващите съдилища правилно са приели, че обвинителната теза е доказана по начина, предвиден в разпоредбата на чл.303 НПК. Законосъобразно не са кредитирани обясненията на подсъдимия Я. и показанията на свидетелите Ж. и В., като вярно съдилищата са приели, че в показанията на първия свидетел не се съдържа информация на коя дата е празнуван рождения ден, на който Ж. твърди, че е бил с осъдения, а тези на втория свидетел противоречат на останалите, посочени по- горе гласни доказателства, от които се установява, че на инкриминираната дата и час Я. е бил възприет, като един от нападателите на пострадалия Н.. Касационната инстанция не може да възприеме и тезата на защитата, че липсват доказателства, установяващи това, че пострадалия Н. е претърпял увреждане, което по своите медикобиологични характеристики представлява средна телесна повреда. Оплакванията, че приложеното по делото медицинско направление, в което са отразени уврежданията на Н. не отговаря на изискванията и реквизитите, предвидени за този медицински документ дори да бъде прието, не може да доведе до извод, че липсват доказателства за естеството на претърпяната травма. Напротив, характера на увреждането се установява от заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, което почива на извършен личен преглед на пострадалия, непосредствено след инкриминираната дата, а не на оспореното медицинско направление. От заключението на тази експертиза се установява по категоричен начин характера на претърпяното увреждане, възможния механизъм за причиняването му и това, че в резултат на счупването на носните кости е било затруднено дишането на Н.. Не може да бъде споделено и оплакването, че експерта, изготвил заключението не е компетентен да посочи увреждането и настъпилия в резултат на него резултат. Не е вярно, че това заключение трябва да бъде изготвено само и единствено от специалист УНГ, като установяването на счупване на носна преграда може да бъде извършено и специалист по съдебна медицина, какъвто е експерта, изготвил заключението. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствения материал, които да налагат възобновяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: При внимателно запознаване с искането и тезата на защитата, застъпена в хода на проведеното касационно съдебно производство, настоящият състав приема, че липсват конкретни оплаквания, свързани с твърдяно нарушение на материалния закон. Независимо, че защитниците се позовават неотклонно на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК (към което препраща разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК) техните оплаквания са свързани единствено с твърдяно нарушение на процесуалните правила, при оценка на доказателствата по делото. Този състав на съда приема, че за разлика от въззивното производство, в хода на производството пред касационната инстанция (в това число и в производството по глава ХХХІІІ НПК) не съществува служебно начало. Ето защо за съда не съществува задължение да отговоря на общи оплаквания за неправилно приложение на закона, когато те не са придружени с конкретно посочени нарушения, които обосновават тезата за неправилно приложение на материалния закон. Това е и основанието касационната инстанция да не излага пространни мотиви защо приема, че предходните съдилища са приложили закона правилно, като единствено може да посочи, че по делото липсват основания материалния закон да бъде приложен по начин, различен от възприетия. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прецени, че и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не може да бъде възприето. Предходните съдебни състави не са посочили смекчаващи отговорността на Я. обстоятелства, но като такива е трябвало да бъдат оценени младата му възраст, това, че работи и полага грижи са семейството си и за малкото си дете. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени лошите характеристични данни на осъдения и обремененото му съдебно минало. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства първостепенният съд е отмерил минималното наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 131, ал.2 НК, като настоящата инстанция намира, че същото не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. При наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е определил минималното предвидено в закона наказание. Ето защо касационният съд прие, че същото не е завишено, не следва да бъде редуцирано и то е съответно на обществената опасност на осъдения Я. и извършеното от него престъпление. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че макар и наложеното наказание „лишаване от свобода“ да е в размер, формално позволяващ приложението на чл.66, ал.1 НК същото трябва да бъде изтърпяно ефективно. Приложението на тази разпоредба не зависи единствено от размера на наложеното наказание, а и от възможността изтърпяването му да послужи за превъзпитание и поправяне на осъденото лице. В конкретният случай правилно е била отчетена завишената степен на обществена опасност на осъдения и законосъобразно е прието, че за постигане на целите на чл.36 НК е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Ето защо касационния съд прие, че оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и молбата изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК не следва да бъдат уважени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. Я. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 1410/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.