4 Р Е Ш Е Н И Е № 91 С., 21.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 336/ 2012 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Крижанац - гражданин на Република Х., чрез адв. Г. С. - САС, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 срещу Решение №1615 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 1329/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение от 08.06. 2010 г. по гр.д.№ 2285/2006 г. на СГС, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на Д. Крижанац на основание чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ сумата 19 966.99 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика в нетното възнаграждение на пострадалия преди увреждането и полученото болнично обезщетение и възнаграждение като трудоустроен, със законната лихва и 7 525.88 лв. - обезщетение за забавено плащане, и е постановено друго, с което исковете за посочените суми са отхвърлени, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приложил чл. 18 ал. 5 от Наредба за задължителното застраховане, приета с ПМС№1/08.01.1997 г., отм. Д.в.бр. 90/ 10.10.2004 г., с която са изменени разпоредбите на чл. 405 и 407 ал. 1 (отм.) ТЗ, тъй като авторът на Наредбата е излязъл извън своята компетентност, навлязъл е в компетентността на Народното събрание, подменяйки неговата воля, изразена в закона. Сочи, че е нарушен и чл.15 ал. 1 ЗНА, който задължава нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите актове от по-висока степен. Счита, че посочените разпоредби на Наредбата противоречат на целта на закона - пострадалия от деликт да получи от застрахователя обезщетение за всички вреди по чл. 45 ЗЗД. Поддържа, че чл. 18 т. 5 от Наредбата противоречи на чл. 405 (отм.) ТЗ, като законодателят не е изключил нито някои видове загуби, нито пропуснатите ползи въобще и съгласно специалните норми на чл. 405 и 407 ал. 1 (отм.) ТЗ по отношение на общата норма чл. 390 (отм.) ТЗ, застрахователят следва да репарира всички вреди от деликта и ако законодателят е имал воля да ограничи отговорността извън дадената граница, щеше изрично да я посочи. Иска да се прогласи нищожността на чл.18 т.5 от НЗЗ, приета с ПМС №1/08.01.1997 г., отм., обжалваното решение да се отмени в посочената част и да се постанови друго, с което да се уважи искът за имуществени вреди за 19 966.99 лв. - разлика между нетното възнаграждение, получено от пострадалия преди увреждането, и полученото болнично обезщетение и възнаграждение, като трудоустроен, със законната лихва от датата на увреждането. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 54 от 01.02.2013 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 407 ал. 1 ТЗ (отм.), по въпроса за дължимостта от застрахователя на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от увредения нетно възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането обезщетение за временна нетрудоспособност и възнаграждение като трудоустроен. Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен за 19 966.99 лв. искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за обезщетение за имуществени вреди - разликата в получаваното от ищеца нетно възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането болнично обезщетение, съответно възнаграждение като трудоустроен, и да отхвърли иска, е изложил, че се касае за пропусната полза, а не за реално претърпяна загуба. Приел е, че неполученото от увредения след увреждането трудово възнаграждение в пълен размер, е неосъществено увеличаване на имуществото му, а не претърпяна загуба, която е намалила имуществото. Приложил е действащите към увреждането разпоредби - чл. 390 ал. 3 (отм.) ТЗ и чл. 18 т. 5 от НЗЗ на МС (Д.в. бр.4/ 14.01.1997 г., отм.), съгласно които застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, и е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди, както и иска за обезщетение за забавено плащане. По въпроса за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от увредения нетното възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането обезщетение за временна нетрудоспособност, е налице съдебна практика, изразена в постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Р.№57 от 10.04.2009 г. по т.д. № 824/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№178 от 29.12.2010 г. по т.д.№15/2010 г. на ВКС, І т.о. Същата е в смисъл, че съгласно чл. 405 (отм.) ТЗ, с договора за застраховка ”гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в случая претенцията е за имуществена вреда, а не за пропусната полза. Съгласно Пост.ПлВС №2/21.12.1981 г. когато вследствие на непозволено увреждане е намалена за определен срок или окончателно трудоспособността на пострадалия или пък той въобще е лишен от възможността да полага труд и да получава възнаграждение, обезщетението за имуществени вреди обхваща разликата между получаваното преди увреждането възнаграждение и заплащаното парично обезщетение за времето, прекарано поради болест или отпусната пенсия, когато се касае за призната инвалидност. Със самото действие, с което е причинено увреждането, то е вече налице, защо лишаването от трудоспособност или нейното намаляване вече настъпва и бъдещите вреди са вече известни - от този ден за пострадалия е настъпила загуба на или ограничението на трудоспособността му. Затова отговорът на матариалноправния въпрос, по който е допусната касация на въззивното решение в посочената част е: неполученото от увредения трудово възнаграждение непосредствено засяга наличната му имуществена сфера и съставлява имуществена вреда, получаването на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му, а не пропусната полза - бъдещо влошаване на имуществото. Тъй като въззивният съд в противоречие с тази съдебна практика, е квалифицирал претендираното от пострадалия за процесния период обезщетение за имуществени вреди, като обезщетение за пропусната полза, поради което е приложил материалноправна норма, действаща към настъпване на увреждането - чл. 390 ал. 3 (отм.) ТЗ, приложима за обезщетение за пропуснати ползи, е разрешил съществения материалноправен въпрос в противоречие с установената съдебна практика. Обжалваното решение в посочената част е незаконосъобразно. Установено е по делото, че следствие произшествие, настъпило на 28.06.2003 г. на автомагистрала „Х.” по вина на водача И. Грубишич на л.а.”Сузуки-Лиана” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника, ищецът е получил множество травми, претърпял е оперативни интервенции, последвали са усложнения, нуждае се от непрекъснато обслужване в елементарни ежедневни дейности, като част от уврежданията са необратими и невъзстановими, има 81% намалена трудоспособност. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвена въз основа на представените Удостоверение от 06.04.2005 г. на „Институт по ядрена технология” - З. за полученото от ищеца трудово възнаграждение преди увреждането, Удостоверение от 23.11.2005 г. и Решение от 16.12.2005 г. на Хърватски институт за пенсионно осигуряване - клон [населено място] се установява, че разликата между получаваното от ищеца преди увреждането нетно трудово възнаграждение, и полученото обезщетение за болнично обезщетение и нетна заплата на трудоустроен, е 19 966.99 лв. за периода 09.08.2003 г. - 27.06.2006 г. Обезщетението за забавено плащане на дължимото обезщетение за периода от датата на увреждането 28.06.2003 г. до датата на предявяването на иска 27.06.2006 г. вещото лице определя на 7525.88 лв. По изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разлика между полученото от ищеца преди увреждането трудово възнаграждение, и полученото обезщетение и заплата като трудоустроен, следва да се отмени и искът да се уважи за 19 966.99 лв., със законната лихва от датата на предявяването му 27.06.2006 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД, който за периода от 28.06.2003 г. до 27.06.2006 г. следва да се уважи за 7525.88 лв. За разноските: тъй като с въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, които сега са предмет на обсъждане, въззивният съд не е намалил присъдените на ищеца разноски за първоинстанционното производство, сега ВКС не следва да присъжда на ищеца разноски за първоинстанционното производство. За въззивното производство на ищеца следва да се присъдят разноски 2417 лв. - разликата между направените разноски 4517 лв. и присъдените 2100 лв. За касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски 3304.92 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №1615 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 1329/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за 19 966.99 лв. - обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва и за 7 525.88 лв. - обезщетение за забавено плащане, и в частта, с която не са присъдени изцяло разноските за въззивното производство, и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на Д. Крижанац - гражданин на Република Х., чрез адв. Г. С. - САС, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата 19 966.99 лв. - разлика между получаваното от ищеца преди увреждането нетно трудово възнаграждение, и полученото обезщетение за болнично обезщетение и нетна заплата на трудоустроен за периода 09.08.2003 г. - 27.06.2006 г., със законната лихва от 28.06.2003 г., както и 7525.88 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 28.06.2003 г. до 27.06.2006 г. и разноски 2417 лв. Осъжда [фирма] - [населено място] да плати на Д. Крижанац - на посочения адрес - 3304.92 лв. - разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: