1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 София, 14.07.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3839 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. М. Ц., подадена чрез пълномощника адв. Р. И., против определение № 34 от 11.05.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 241/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 261697 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив за връщане на касационната жалба на Ц. М. Ц. с вх. № 266386 от 22.10.2020 г. против постановеното по делото решение № 784 от 05.08.2020 г. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата Д. Г. Д. не е подала отговор и не изразява становище по жалбата. С определение № 60283/25.10.2021 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови. Даденото с цитираното тълкувателно дело разрешение е, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че това разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на касационна частна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действия по администриране на жалбите и не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: В случая жалбоподателят обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на окръжния съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната като недопустима подадената касационна жалба вх. № 266386 от 22.10.2020 г. против въззивно решение № 784 от 05.08.2020 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. При съобразяване на задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд, с което е разгледал частна жалба вх. № 269438 от 17.03.2021 г. на Ц. М. Ц. против разпореждане № 261697 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, е недопустимо като постановено от некомпетентен съд. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и определението на апелативния съд да се обезсили. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВКС е компетентен и приема да разгледа в настоящото производство подадената частна жалба вх. № 269438 от 17.03.2021 г. против разпореждане № 261697 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С разпореждането е върната като недопустима подадената касационна жалба вх. № 266386 от 22.10.2020 г. против въззивно решение № 784 от 05.08.2020 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Посочено е, че решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като делото е търговско с цена на иска под 20 000 лева. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството е образувано по иск с правно основание чл. 535 ТЗ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване вземане на ищеца срещу ответника в размер 6050 лева, основано на запис на заповед, издаден на 27.02.2018 г. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. Търговският характер на сделката определя делото като търговско, а не гражданско, независимо от обстоятелството, че страните по спора са физически лица – по аргумент от чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. При съобразяване на изложеното, ведно с цената на иска – 6050 лева и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, предвиждащ минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по търговски дела от 20 000 лева, се обосновава извод за недопустимост на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3839/2021 г. по описа на ВКС, ІII г. о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 34 от 11.05.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 241/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. ОБЕЗСИЛВА определение № 34 от 11.05.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 241/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. ПРИЕМА за разглеждане частна жалба вх. № 269438 от 17.03.2021 г. на Ц. М. Ц. против разпореждане № 261697 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261697 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 1674/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: