Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * Европейска заповед за арест * мярка за неотклонение * задържане под стража

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 144

София, 28.12.2016 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИНА ТОПУЗОВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ

разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 1327 по описа за 2016 г.
Делото е предоставено за доклад на 23.12.2016 г.
Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор между Пловдивски апелативен съд и Хасковски окръжен съд, повдигнал препирнята за подсъдност, кой от съдилищата да разгледа мярката за неотклонение на лице, спрямо което е отменено решението на първоинстанционния съд за изпълнение на европейска заповед за арест.
В предоставеното писмено становище прокурор Искра Чобанова от Върховната касационна прокуратура счита, че законосъобразността от продължаване на мярката за неотклонение може да бъде поставяна във всеки момент пред първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното:
С решение № 58 от 12.07.2016 г. по н.ч.д. № 177/ 2016 г. Хасковският окръжен съд допуснал изпълнение на европейска заповед за арест № 9/ 2015 г., издадена от прокурор при Апелативна прокуратура на Източен Крит, Република Гърция в частта, с която се иска предаването на българската гражданка С. И. Н. на гръцките власти за изтърпяване на наказание от четири години лишаване от свобода, наложено по решение № 444/ 03.04.2014 г. на Районен съд–Ласити, Република Гърция. С решението Хасковският окръжен съд взел мярка за неотклонение задържане под стража на българската гражданка до фактическото ѝ предаване на компетентните гръцки власти. Съдът отказал изпълнение на същата европейска заповед за арест в останалата ѝ част – за предаване на българската гражданка С. Н. за изпълнение на наказание от десет месеца лишаване от свобода по решение № 157/ 09.01.2014 г. на Районен съд–Ираклио, Република Гърция.
С протоколно определение № 603 от 10.10.2016 г. по в.н.ч.д. № 389/ 2016 г. Пловдивският апелативен съд, ІІІ-ти наказателен състав отменил първоинстанционното решение в частта, с което е допуснато предаване на С. И. Н., оставил без разглеждане решението в останалата част (с което е отказано предаване по друго дело) и прекратил въззивното производство, образувано по жалба на Н..
На 11.11.2016 г. защитникът на С. Н. (адвокат А. П.) подал молба до апелативния съд, с която поискал отмяна на мярката за неотклонение задържане под стража. С определение № 738 от 30.11.2016 г. по в.н.ч.д. № 649/ 2016 г. Пловдивският апелативен съд оставил искането без уважение, защото приел, че компетентен да се произнесе е Хасковският окръжен съд, тъй като неговото решение е придобило стабилитет и липсвал първоинстанционен съдебен акт по законосъобразността от продължаване на мярката за неотклонение.
Образувано било н.ч.д. № 177/ 2016 г. пред Хасковски окръжен съд. С протоколно определение № 530 от 13.12.2016 г. съдът повдигнал препирня за подсъдност, тъй като по аналогия на закона е следвало да бъде приложен чл. 289 от НПК и с прекратяване на производството да бъде отменена и мярката за неотклонение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, намира за компетентен да разгледа делото Пловдивския апелативен съд.
Въззивната инстанция е прекратила воденото пред нея производство по ЗЕЕЗА с аргумент, че българската гражданка С. И. Н. се укрила и не може да бъде предадена на гръцките власти за изпълнение на наказание лишаване от свобода по влязла в сила чужда присъда. Поради тези съображения, горната съдебна инстанция отменила първоинстанционното решение в частта, с която европейската заповед за арест била удовлетворена, и прекратила въззивното производство по делото.
Пловдивският апелативен съд е пропуснал да отмени взетата по реда на чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА спрямо С. Н. мярка за неотклонение задържане под стража. Допуснатата за предаване българска гражданка не е била намерена, за да бъде призована за въззивното съдебно производство, поради което служебно постановената от окръжния съд процесуалната мярка не е изпълнена. Нейното продължаване не може да породи очакваните правни последици. Марката обезпечава пряко съдебното производство и бъдещото фактическо предаване на българската гражданка Н. по ЕЗА на гръцките власти. Допуснатата за предаване С. Н. се е укрила от органите на правосъдието. С отмяната на първоинстанционното решение за предаване на Н. взетата спрямо нея мярка за процесуална принуда губи своя смисъл и значение. Въззивният съд е следвало да приложи субсидиарно чл. 289, ал. 3 от НПК, каквато възможност му предоставя разпоредбата на чл. 66 от ЗЕЕЗА.
Българската гражданка Н. ще продължава да бъде издирвана, но въз основа на издадената от прокурор при Апелативна прокуратура на Източен Крит, Република Гърция, европейска заповед за арест № 9/ 2015 г., а не въз основа на мярката за неотклонение, взета с вече отмененото решение.
Неправилно Пловдивският апелативен съд е отклонил искането на защитника за отмяна на мярката за процесуална принуда, приемайки потвърденото в „останалата част“ решение на Хасковския окръжен съд за „придобило стабилитет“. Защото решението в частта, с която служебно е взета мярка за неотклонение, се явява пряко и неразривно свързана с онази част на решението, с която е допуснато предаването (по решение № 444/ 03.04.2014 г. на Районен съд – Ласити, Република Гърция), и не е свързана с частта от решението на Хасковския окръжен съд, с която е отказано предаване по друго дело (по решение № 157/ 09.01.2014 г. на Районен съд–Ираклио, Република Гърция).
Изложените в мотивите на определението от 30.11.2016 г., по в.н.ч.д. № 649/ 2016 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, съображения за необходимост от първоинстанционен съдебен акт по мярката за неотклонение, са несъстоятелни. Съдът не се е движел в процедура по чл. 43 от ЗЕЕЗА, нито по искане на страна в процеса за законосъобразното продължаване на мярката за неотклонение. С отмяната на решението за предаване е отпаднало състезателното начало, така присъщо за производствата по вземане или за продължаване на мерките за неотклонение. Затова и нарочен съдебен акт на Хасковския окръжен съд за отмяна на мярката задържане под стража на С. Н. не е необходим.
Незаконосъобразно се оказва бездействието на въззивният съд да не положи усилия и сам да отстрани допуснатата от него грешка, прехвърляйки собствените си правомощия на друг съдебен орган. С отмяната на първоинстанционното решение по чл. 44 от ЗЕЕЗА мярката за неотклонение не е отпаднала ex lege, защото всеки от постановените по-рано съдебни актове изпълняват отделни цели: решението – да се извърши съдебна преценка за необходимостта от ограничаване на правата на български гражданин и да бъде предаден на друга държава по издадената от нея ЕЗА, а мярката за неотклонение – да обезпечи фактическото предаване на българския гражданин и да се отнеме у него възможността от укриване и осуетяване изпълнението на решението.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК
О П Р Е Д ЕЛ И :

ИЗПРАЩА за разглеждане от Пловдивски апелативен съд, молба вх. № 8883/ 11.11.2016 г. на адвокат А. П., защитник на С. И. Н. по прекратеното съдебно производство по в.н.ч.д. № 649/ 2016 г., по описа на Пловдивски апелативен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Хасковски окръжен съд, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.