Р Е Ш Е Н И Е № 443 София, 31.10.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 445/2012 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител адв.С. С. срещу решение № 169/22.11.2011 г. по гр.д.№482/2011 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че задължението на продавача не е изпълнено с прехвърляне на имот със сгрешено описание и е уважил иска по чл. 19 ал.3ЗД. По този начин купувачът всъщност е придобил два апартамента.Жалбоподателят претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба С. В. С. чрез процесуалния си представител адв.М. К. с писмен отговор и допълнително представено писмено становище оспорва жалбата.Претендира разноски за касационната инстанция. С определение № 733/19.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по касационната жалба на жалбоподателя относно материалноправния въпрос: изпълнен ли е предварителен договор по чл.19 ал.3 ЗЗД, когато е прехвърлена вещ с друго описание, но има грешка в описанието.Прието е,че въпросът е обуславящ и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, представляващо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По така поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС,ІV г.о. приема следното: Когато окончателният договор между страните е сключен, но има грешка в описанието на имота, предмет на същия, не може да се приеме,че задължението за прехвърлянето му не е изпълнено. Договорът е сключен при насрещни волеизявления на двете страни и следователно и двете страни са допуснали грешка при индивидуализацията му. Тя е от категорията очевидна фактическа грешка и следва да бъде поправена, с нот.акт за поправка на предходния нотариален акт по реда на чл.579 ал.3 ГПК, тъй като това не би довело до изменение съдържанието на акта и промяна на волята на страните по него. По касационната жалба съдът приема следното: Ответницата по касационната жалба в качеството си на купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент, е предявила иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД с искане той да бъде обявен за окончателен, както и да й бъде присъдена сумата 20 514 евро неустойка от невъвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира същия за периода от 26.04.2009 г. до 05.10.2010 г.-0,1% за всеки ден от забавата от действителната продажна цена, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Първоинстанционният съд е приел, че на купувачката е прехвърлено друго жилище- апартамент със същия номер и етаж, но в друг вход от кооперацията , че поради това задължението на продавача за прехвърлянето на процесния апартамент не е изпълнено и е обявил предварителния договор за окончателен. Приел е ,че продавачът не е изпълнил задължението си за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, в която се намира апартамента, за целия исков период и е осъдил продавача да заплати неустойка за забава в размер на исковата сума.Въззивният съд е потвърдил това решение,възприемайки съображенията на първоинстанционния съд. В светлината на дадения отговор на материалноправния въпрос , за който решението е допуснато до касационно обжалване, следва че то е неправилно в частта, с която предварителният договор е обявен за окончателен. Предмет на предварителния договор, сключен между страните на 29.11.2007 г.е бил апартамент № 10, етаж V , вход А, в жилищната кооперация, намираща се на [улица], [населено място]. Страните са постигнали устна уговорка апартаментът предмет на предварителния договор да бъде прехвърлен окончателно вместо на купувачката , на нейния син. За това обстоятелство е направено признание от защитата на ответницата по касационната жалба. При изповядване на продажбата с нот.акт, тя е участвала като пълномощник на сина си, в качеството му на купувач.В нот.акт , с който е оформен окончателния договор, е прехвърлено правото на строеж на апартамент № 10, етаж V , но вход Б, в същата жилищна сграда.Очевидно е,че страните са допуснали фактическа грешка при описанието на имота , предмет на договора.Това не е опорочило волеизявленията им, тъй като действителните им намерения са били да сключат окончателен договор в изпълнение на предварителния договор и негов предмет е бил един и същ недвижим имот- апартамент № 10, ет.5 вход А.Няма пречка нот.акт да бъде поправен, като се направи вярна инидивдуализация на имота.С последващ нот.акт жалбоподателят отново е продал на трето лице апартамент № 10, вход Б, но този договор е без вещно-прехвърлителен ефект,доколкото предходния договор за покупко-продажба, сключен между страните, макар и при наличието на техническа грешка в него все още не е поправен. В предварителния договор са уговорени неустойки в случай на неизпълнение на задълженията на страните.Ответницата по касационната жалба се е задължила да заплати продажната цена от 39 000 евро в срок до 30.03.2008 г. С три последователни вноски от 25.01.2008 г., 5.02.2008 г. и 02.04.2008 г. тя е платила уговорената продажна цена.Жалбоподателят от своя страна се е задължил да предаде владението върху имота с разрешение за ползване в срок до 26.04.2009 г. Между страните е прието за безспорно, че жилищната сграда, която продавачът е следвало да построи и в която се намират апартаментите, не е въведена в експлоатация и респективно не е предадено владението до 04.10.2010г. Уговорената неустойка от 0,1% от уговорената продажна цена – 39 евро за всеки ден от забавата , за периода от 26.04.2009 г. до 04.10.2010 г. възлиза на исковата сума от 20 514 евро .Възраженията на жалбоподателя за невиновно неизпълнение поради действията на друго дружество са неоснователни и извън уговорените в предварителния договор обстоятелства, които биха довели до освобождаване от отговорност.Поради това правилно искът въз основа на чл. 92 ЗЗД е уважен и в тази част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На жалбоподателя с оглед изхода от делото следва да се присъдят половината от направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 2 812 лв. На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят половината от направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 500 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 169/22.11.2011 г. по гр.д.№482/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 686/20.05.2011 г. по гр.д.№2264/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 29.11.2007 г. , с който [фирма] е обещал да продаде на С. В. С. правото на собственост върху апартамент № 10, вход А,етаж V, в строяща се жилищна сграда на [улица], 8-А –гр.Варна , състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон, баня и тоалетна, със застроена площ 41,52 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №10, с площ 3,85 кв.м., 2,0152% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № 10135.2553.759 в кв.57-а по плана на 25 подрайон, срещу продажна цена от 39 000 евро, платена от купувача на продавача и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. С. против [фирма] иск за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 29.11.2007 г.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът [фирма] се е задължил да продаде на С. В. С. следния недвижим имот: апартамент № 10, вход А,етаж V, в строяща се жилищна сграда на [улица], 8-А –гр.Варна , състоящ се от дневна, кухненски бокс, балкон, баня и тоалетна, със застроена площ 41,52 кв.м., ведно с принадлежащите му: избено помещение №10, с площ 3,85 кв.м., 2,0152% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № 10135.2553.759 в кв.57-а по плана на 25 подрайон, срещу продажна цена от 39 000 евро, платена от купувача на продавача. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА С. В. С. да заплати на [фирма] сумата 2 812 /две хиляди осемстотин и дванадесет/лв. направени разноски за всички инстанции. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. В. С. сумата 500 /петстотин/ лв. направени разноски за тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ