Р Е Ш Е Н И Е     № 205     София, 12 май 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети април две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 197/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Ф. С. М. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда №26/23.06.2008 г., постановена по НОХД № 132/2008 г. от Окръжен съд – гр. Л.. В искането се развиват доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита, поради несъгласуване на защитната теза между осъдения и неговия защитник, твърди се още, че деянието е несъставомерно, тъй като липсва причинно - следствена връзка между П смъртта на пострадалата К. Д. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. По силата на проверявания съдебен акт подсъдимият Ф е бил признат за виновен в това, че на 22.12.2007 г. в с. З., при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 43, т.1, чл. 42,ал.2, т. 2 и чл. 21, ал.1 от ЗДП) по непредпазливост причинил смъртта на К. Х. Д. и средни телесни повреди на В. М. К. и А. З. Д. – престъпление по чл. 343,ал.4 във вр. с ал. 3, б. “б” от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66 от НК, а на основание чл. 343г от НК подсъдимият М е лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години. ІІ. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Твърди се в искането, че присъдата не е обжалвана от подсъдимият по съвет на защитника, тъй като според последния това би могло да доведе до налагане на ефективно наказание. Поддържа се още, че защитникът не е съгласувал основните линии на защита с подсъдимия, поради което е останала неизяснена причината за навлизане на управляваното от него МПС в насрещното платно за движение. Необжалването на съдебния акт, включително и по посочената от подсъдимия М причина, не може да се счита за процесуално нарушение, допуснато от съда, и затова не може да опорочи неговата дейност, респективно постановения съдебен акт. Друг е въпросът, че обжалването на присъдата от подсъдимия не може да доведе до утежняване на положението му с налагане на ефективна санкция, поради което и изтъкването на подобни обстоятелства, като причина за неефективна защита е абсолютно несъстоятелно. Няма съмнение, че основните линии на защита следва да бъдат съгласувани между защитника и обвиненото лице. В случай, че е налице колизия между застъпената от защитника линия на защита и поддържаната от подсъдимия, и тази колизия не може да бъде разрешена, то на последния (подсъдимия) е предоставена възможност да отстрани защитника и да упълномощи друг - арг. от чл. 98, ал.2 във вр. с чл. 96, ал.2, виж и чл. 95 от НПК. Данните по делото не дават основание да се счита, че е било налице претендираното сега “несъгласуване на основни линии на защита”. Напротив, установява се обратното. Още в досъдебното производство подсъдимият М е изнасял данни за заболявания, включително и “бронхиална астма” (виж съдебно-медицинска експертиза – л. 69 от досието на досъдебното производство, представените медицински документи за здравословното състояние на подсъдимия – пак там). Подобни твърдения за “пристъпи” се съдържат и в обясненията на подсъдимия М, депозирани в хода на съдебното следствие. Основавайки се именно на тези данни, процесуалният представител на подсъдимия е обосновавал фактически и правни положения, правил е съответни изводи в пренията и е искал поставянето им в основата на присъдата с оглед изключване отговорността на подсъдимия, респк. смекчаването на същата. Ето защо, съда не е имал основание да констатира наличието на противоречие между позициите на защитника и подсъдимия, съществуването на което противоречие принципно може и да доведе до компрометиране ефективността на защитата. Но дори и при наличието на последното съдът може само да насочи вниманието на защитника и обвиненото лице към създадената процесуална ситуация на несъвместимост на линиите на защита, без да е възможно служебно да отстрани процесуалния представител от наказателното производство, защото случаят е извън хипотезата на чл. 92 във вр. с чл. 91, ал.3 от НПК. Тезата, че навлизането на управляваното от подсъдимия МПС в насрещното платно за движение не е резултат от предприета маневра “изпреварване”, а се дължи на здравословен проблем (сега в искането се поддържа “заспиване на водача”), е било предмет на разглеждане от окръжния съд и с оглед установената фактология е отхвърлено. По аргумент от чл. 425, ал.1, т.2,пр. последно и във вр. с чл. 426 от НПК в производството по възобновяване решаващият състав не разполага с различни правомощия от тези, определени за редовното касационно обжалване. Затова недопустимо е установяването (приемането) на нови фактически положения, от което следва, че проверката за правилното приложение на закона се осъществява в рамките на констатациите по влезлия в сила окончателен съдебен акт. Разгледано в тези рамки деянието, за което е постановено осъждането осъществява признаците на престъпния състав по чл. 343,ал.4 във вр. с ал. 3, б. “б” от НК. Оспорването на приетата от съда причинно - следствена връзка между “автотранспортното произшествие, случило се на 22.12.2007 г. и смъртта на починалата по късно К. Д. ”, твърденията за допусната “лекарска небрежност” “некомпетентна лекарска намеса”, се обосновават със собствени на жалбоподателя интерпретации на дължими и необходими медицински интервенции и способи на лечение (виж и допълнителната молба, представена от защитата на подсъдимия). Въпреки използваната формулировка, за допуснати процесуални нарушения, поради нарушаване на основен принцип на наказателния процес – разкриване на обективната истина, тези оспорвания си остават неубедителни. Така заявени, всъщност те са насочени към оспорване на фактите, приети от съда, без да се твърди, че при формирането им са допуснати процесуални нарушения. Накрая, искането, нарочно заявено с молба, касационната инстанция да приложи и обсъди медицинското направление, установяващо налично хипертонично заболяване на подсъдимия, заради което същият е ползвал лекарствено средство, довело до неговото заспиване на волана, извънпроцесуално проведените консултации и получени мнения на авто - специалисти (виж и п. 4 от искането), не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство. Обстоятелства, неизвестни на съда, постановил присъдата, които са от съществено значение за правилното решаване на делото, могат и да бъдат основание за възобновяване на същото, но не по този ред, а и тяхното разкриване следва да е резултат от разследване на компетентен орган, какъвто очевидно подсъдимият не може да е. В предвид на горните съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. С. М. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда №26/23.06.2008 г., постановена по НОХД № 132/2008 г. от Окръжен съд – гр. Л..     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.