Р Е Ш Е Н И Е № 423 гр. София, 10 ноември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ При участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев. дело № 2021/2011 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. И. Ж. против въззивно решение № 210 от 30.05.2011 г., постановено по в.н.о.х.д. № 442/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС). С жалбата на касатора се релевират нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от касатора и упълномощения от него защитник. Последният излага съображения в подкрепа на направените доводи, като моли за преквалификация на извършеното от Ж. деяние по чл. 122, ал. 1 НК и намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 НК. От гражданските ищци и частни обвинители Р. С. С. и В. С. С. лично се явява В. С.. Повереникът им е на становище за оставяне на атакуваният въззивен акт в сила като обоснован и законосъобразен. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата на касатора Ж. поради отсъствие на претендираните нарушения на материалния закон и наказание съответно на извършеното деяние. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 33 от 28.12.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 156/2010 г. на Пернишки окръжен съд (ПОС) подсъдимият К. И. Ж. е признат за виновен в това, че на 21.10.2009 г. в с.Драгичево, умишлено е умъртвил С. В. С. от гр.Перник, поради което и на основание чл. 115 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 8 /осем/ години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на Р. С. С. и В. С. С. сумата от по 60 000 (шестдесет хиляди) лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на извършване на деянието заедно със законната лихва до изплащането и, както и сумата от 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева – 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. В тежест на подсъдимия са присъдени и направените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева и на досъдебното производство в размер на 1592, 21 /хиляда петстотин деветдесет и два и двадесет и една/ лева. Със същата присъда ПОС се е разпоредил с веществените доказателства. С обжалваното решение първоинстанционният съдебен акт е изменен в частта относно определеното на Ж. наказание, което е увеличено от 8 /осем/ на 11 /единадесет/ години лишаване от свобода. Касационният контрол за правилното прилагане на материалния закон се осъществява в рамките на възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка. В рамките на тези факти и при отсъствие на възражения от страните по доказателствената дейност на въззивния съд, искането на касатора и защитата му за преквалифициране на деянието като непредпазливо – по предвиждащата по – леко наказание разпоредба на чл. 122, ал. 1 НК, е неоснователно. Защитната теза е обсъдена пространно от предходните инстанции, правилно ангажирали наказателната отговорност на Ж. по чл. 115 НК. За да са налице материалноправните предпоставки на чл. 122, ал. 1 НК, смъртта следва да е причинена по непредпазливост в двете и форми – небрежност или самонадеяност. По делото не са събрани доказателства Ж. да не е предвиждал смъртта на пострадалия, да е бил сигурен, че тя няма да настъпи, да е взел мерки за нейното предотвратяване или да е разчитал на други изключващи я от обективна или субективна страна обстоятелства. Постоянната практиката на ВКС приема, че за умисъла се съди от средствата, с които е извършено деянието, в настоящият случай хладно оръжие - нож, силата и посоката на ударите, насочени към жизнено важни органи. В този смисъл и ППВС № 2/16.12.1957г., изм. и доп. с ППВС № 7/6.07.1987 г.. Двете инстанции не са допуснали нарушение, като са приели, че от субективна страна убийството е извършено при пряк умисъл. Съставомерния резултат е причинен от удар нанесен с нож, с дължина на режещата част-21см, ширина-3 см. и значителна по интензитет сила в предната повърхност на гръдния кош вляво, довел до напречно срязване на аортата на сърцето, с последвала остра кръвозагуба, обусловила неизбежното настъпване смъртта на пострадалия. При така установените по несъмнен начин фактически положения изводът за обективиран в действията на касаторът пряк умисъл, за умъртвяване на жертвата се явява обоснован и законосъобразен. Настоящият касационен състав споделя мотивираните изводи на контролираните инстанции, направени при безспорно установените по делото фактически положения, и относно липсата на основания за преквалифициране на извършеното деяние по привилегированите състави по чл. 118 или чл. 119 НК, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на определеното по вид и размер при условията на чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за срок от 11 години. Последното е справедливо, тъй като е към минимума на санкционната част на разпоредбата на чл. 115 НК, съответно е на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на касатора и съобразено с целите по чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието са правилно оценени по тежест и значение. Взети са предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като правилно от кръга на последните долните инстанции са изключили нанасянето на послесмъртните порезни рани в областта на шията, гръдния кош и десния горен крайник на пострадалия. В пълен обем са съобразени обстоятелствата, характеризиращи както обществената опасност на извършеното деяние, така и тази на личността на подсъдимия, поради което чистото съдебно минало на Ж., добрите характеристични данни и процесуално поведение, и изказаното съжаление не представляват изключителни по характера си или многобройни в тяхната съвкупност смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и минимално предвиденото наказание по чл. 115 НК да се явява несъразмерно тежко. Обратното, определянето на наказание при условията на чл. 55 НК би било проява на неоправдана снизходителност и не би допринесло за постигане целите на личната и генерална превенция. Допуснатото в тази част нарушение от първоинстанционния съд правилно е било отстранено при въззивната проверка. Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 210/30.05.2011 г., постановено по в.н.о.х.д. № 442/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта с която е изменена присъда №33/28.12.2010 г. по н.о.х.д. №156/2010 г. на Пернишки окръжен съд, като определеното на подс. К. И. Ж. наказание от осем години лишаване от свобода е увеличено на единадесет години лишаване от свобода, както и в частта с която присъдата е потвърдена. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.