6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. София, 31 юли .2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Кр. Павлова..........……………………………………в присъствието на
прокурора Явор Гебов..............…………..…………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....…...наказателно дело № 2994 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – гр. Варна против въззивно решение № 143/28.10.2011 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 267/2011 г.
С въззивното решение е била потвърдена присъда № 38/11.04.2011 г. по НОХД № 1106/2010 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият И. Д. И. е бил признат за невиновен в това, на 08.07.2008 г., в [населено място], в качеството му на длъжностно лице – началник група ПП при ГПУ - Варна, да е поискал и да е приел дар – 400 лв. от Ю. Г., който не му се следва, за да не извърши действие по служба, поради което и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 301 ал. 1 от НК.
В протеста, поддържан от прокурора от ВКП, са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Процесуалните нарушения са мотивирани с липса на обсъждане на доказателствените материали и отговори по възраженията, направени във въззивния протест. Оспорва се и направения извод за несъставомерност на деянието по чл. 301 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд с оглед осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез защитниците си изразява позиция за неоснователност на протеста.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е основателен.
Оплакванията за съществени процесуални нарушения, изразили се в липсата на обективен и пълен анализ на доказателствените източници, свързани с правилното изясняване на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване, вкл. относно служебната компетентност на подсъдимия и липсата на отговори по възраженията, направени във въззивния протест, които са довели до незаконосъобразно потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда, са основателни.
Прегледът на извършената от Варненския апелативен съд процесуална работа и изложените от него мотиви демонстрира цялостно неизпълнение на задълженията му като въззивна инстанция, визирани в чл. 313, вр. чл. 318 ал. 2 и чл. 339 ал. 2 от НПК. Сезиран с въззивен протест, в който са били изложени конкретни възражения относно оценката на доказателствените източници, касаещи съществото на обвинението, Варненския апелативен съд се е задоволил само да възпроизведе част от първоинстанционните мотиви по метода копирай/премести, след което е решил, че те не обуславят извод за съставомерност на деянието по чл. 301 от НК - тъй като с оглед данните от длъжностната характеристика на подсъдимия, обвързани и с Инструкция Із-1191/04.08.2006 г. (на МВР и МФ за взаимодействие между органите на МВР и МФ) той не е имал служебна компетентност да извършва, респ. да препятства, митнически проверки по вноса на стоки, за което е бил обвинен по повод контейнерите с ядки на [фирма]. Затова и е счел за безпредметно да обсъжда доказателствените материали, тъй като те касаели евентуално деяние по чл. 283 от НК, каквото обвинение подсъдимият не е имал.
Процесуалният, а и материално правният подход на този апелативен съд е крайно неправилен. За да се прецени дали едно деяние е съставомерно по определен текст от НК, то е нужно преди всичко да се установи във фактически план в какво то се изразява и как се съотнася към повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Разрешаването на въпроса дали подсъдимият е субект на подкуп е поставено в зависимост от изясняване на това, какво точно е извършил – за случая дали е „поискал и приел дар от 400 лв.” и дали е сторил това, „за да не извърши действие по служба” т. е. трябва да е установена взаимната връзка между получаването на имотната облага и неизвършването на действието по служба. От мотивите на въззивния съд изобщо не става ясно дали И. е поискал и приел въпросната сума или по-малка такава, както и какво е било нейното предназначение – за какво действие или бездействие, за да е възможно да се преценява връзката със служебната му компетентност, върху която единствено е поставен акцент, при това на базата на непълно обсъждане на данните за същата. В тези мотиви има описание на отделни факти от развитието на случая, но няма никакво обсъждане на доказателствата, въз основа на които те са били приети, нито ясно формирано фактическо и правно заключение поискал ли е и приел ли е И. сумата от 400 лв. или 375 лв. и за какво действие/бездействие, което да е в кръга на неговите правомощия. По тези въпроси само първата инстанция личи да е разсъждавала, но в контекста на чл. 283 от НПК, като в тази част е правила и анализ на доказателствените източници. В резултат на този анализ е било изразено убеждението за недостоверност на показанията на св. Г. и Г., че парите, дадени на подсъдимия са били, за да не се извършват проверки по съдържанието на внасяните стоки от [фирма], за недостоверност на съдържанието на жълтата бележка, в която са били сочени броя на контейнерите и стоката в тях, съотнасяно и към приложени по делото 4 бр. митнически декларации, две от които са били приети за неотносими към случая. Тук много ясно следва да се посочи, че изложените съображения за датите на декларациите на л. 367 и л. 370, т. 4 не са верни – те са от 19.06.2008 г. и от 11.06.2008 г., а не от 20.08., като това е следвало да бъде преценявано и във връзка с протокола за предаването им, който е от 10.07.2008 г. (вж. л. 366, т. 4 от ДП). Прието е още, че подсъдимият не е държал въпросната жълта бележка по време на задържането му, както и надълго са описвани отношенията между подсъдимия и св. Г. по повод уреждане на сметки за изготвен ПУП на съсобствен имот, макар като краен резултат да не е пояснено дали се кредитират обясненията на първия, че получената от него сума на 08.07.2008 г. всъщност е половината от 760 лв. за изготвянето на ПУП.
На практика, по въззивното дело липсва яснота по съществените въпроси, включени в предмета на доказване - за какво е търсена/получена парична сума от подсъдимия И. и какъв е размера й, вярно ли е, че [фирма] е внесла 6 контейнера с ядки и отговоря ли съдържанието им с описаното в жълтата бележка и приложените по делото митнически декларации, как това се съотнася към съдържанието на записания чрез СРС разговор между подсъдимия и св. Г. от 08.07.2008 г., сумата от 300 ЩД или по 50 ЩД за контейнер равнява ли се на 375 лв., а оттук какво е съотношението между търсени/получени пари и служебните задължения на подсъдимия.
Съвсем очевидно е от съдържанието на въззивния протест, че прокурорът е излагал конкретни възражения срещу оценката на доказателствения материал, вкл. във връзка с посочените по горе източници и изводимите от тях данни, но както е видно от мотивите въззивния съд не само не им е отговорил, но дори е решил, че те се отнасят към друго престъпление, за което подсъдимият не е имал обвинение – по чл. 283 от НК. За да счете обаче дали има подкуп или не (като преквалификация по чл. 283 от НК е възможна, ако установените факти позволяват това) апелативният съд първо е бил длъжен да обсъди доказателствената съвкупност и разясни има ли данни (и от кои доказателствени средства те се извеждат) подсъдимият да е поискал/приел конкретната сума от св. Г. и за какво действие/бездействие по служба, което оттук да позволява съпоставка дали то е в кръга на служебните му правомощия и как това се съотнася към обхвата на обвинението – „за да не извърши действие по служба”. Вместо това въззивната инстанция е фокусирала вниманието си единствено върху част от данните за служебните му задължения, сред които не е имало такива за пряко извършване на проверки по вноса на стоки, пропускайки да съобрази други такива, които са сочели на възможност да инициира съвместни проверки чрез Мобилни трупи за контрол и наблюдение посредством изготвянето на справки по анализ на риска (вж. чл. 19 и сл., както и чл. 41 и сл. от Инструкцията), в какъвто аспект по делото е имало представени доказателства (л. 61 от НОХД № 1106/10 г.). Напълно пренебрегната е и уредената възможност в чл. 36, вр. чл. 16, т. 2 от Инструкцията (която не касае участието в мобилните групи), за извършване на съвместен контрол в зоните на ГКПП от служители на Агенция „Митници” – МФ и НСП – МВР на транспортни средства, товари и лица по повод преминаването им през държавната граница. Тези възможности изобщо не са били съпоставяни с широките му правомощия като Началник група „Противодействие на престъпността през ГКПП”, разписани в длъжностната му характеристика. Затова, наред с изложеното за липсата на подробно обсъждане и оценка на доказателствения материал, касаещ съществени елементи на изпълнителното деяние по обвинението (поискал и приел дар в размер на 400 лв., за да не извърши действие по служба, изразило се в „пропускането на 6 контейнера”, съдържали ядки – „2 белени фъстъка, 1 лешник, 1 кашу и 2 бадем” съобразно съдържанието на жълта бележка, открита при задържането му на 08.07.2008 г. и изискваща съпоставка с митническите декларации по вноса, датите на 2 от които не са били правилно отразени от окръжния съд), ВКС намира, че отсъства и обективен и пълен анализ на вменените на подсъдимия правомощия, които имат значение за правилното разрешаване и на въпроса дали той е годен субект на престъпление по чл. 301 от НК.
Липсата на мотиви в горепосочените направления ВКС оценява като съществено процесуално нарушение, което е непоправимо от настоящата инстанция и налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Варненския апелативен съд на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 от НПК. При новото разглеждане въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на присъдата, като ясно дефинира в контекста на повдигнатото обвинение какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, след което изложи и заключенията си по правото. Прецизно и ясно следва да отговори и на направените в протеста възражения, свързани с оценката на противоречивите доказателствените източници относно получаването и предназначението на сумата пари, както и връзката на твърдяното бездействие на подсъдимия с разписаните му служебни правомощия. Доказателствените средства следва да бъдат оценявани съобразно действителното им съдържание и съвкупно, като е необходимо да се изложат подробни и логични съображения относно тяхната достоверност.
Настоящото решение е изготвено по реда на 33 ал. 5, изр. 2 от НПК от съдия Биляна Чочева поради наличието на особено мнение на докладчика по делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 143/28.10.2011 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 267/2011 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдията – докладчик Юрий Кръстев:
По релевирания в протеста касационен довод за допуснато нарушение на материалния закон се развиват съображения, които по същество оспорват приетата и от въззивната инстанция фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите факти. Необосноваността не е предвидена в чл. 348, ал. 1 НПК, като касационно основание. Касационната проверка се извършва на базата, на приетото за установено от въззивния съд от събраните по делото доказателства.
В конкретния случай считам, че тази инстанция позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, е направила верен извод за невиновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното с обвинението деяние по чл. 301, ал. 1 НПК. Той се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, подробно изброени в мотивите. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че това обвинение не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Изложил е и убедителни съображения в мотивите си на кои се гради направения извод за невинността на подс. И.. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища, относими към предмета на доказване, изводите, че не се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни.
Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил направените възражения от прокуратурата по повод на въззивният протест и в тази връзка е изложил убедителни съображения, защо не ги възприема. Правилно и законосъобразно е било прието, че подсъдимият с оглед на задълженията му по длъжностната характеристика, обвързани с Инструкция І-з-1191/04.08.2006 г., касаеща взаимодействието между органите на МВР и МФ, е имал право само на служебна инициатива по оформяне на списъчния състав на мобилните групи и с това правомощията му се изчерпват. Безспорно по делото е установено, че не е участвал в състава на нито една от сформираните групи, поради което не е могъл да влияе върху митническата проверка от гледна точка на длъжностното си качество. Той няма задължения по служба да извърши или не конкретно действие в тази връзка. Субект на подкуп по чл. 301 и 302 НК, е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” и „б” НПК, което може лично да извърши или да не извърши действие или бездействие по служба, произтичащо от служебната му компетентност или възложена работа, за което да получи дар или друга имотна облага, както правилно е посочил въззивният съд. Конкретното обвинение по настоящото дело е за възпрепятстване на митнически проверки на внос, на [фирма], каквото той като длъжностно лице не би могъл да извърши, тъй като не е включено в правомощията му. Следователно, не може да бъде направен друг извод, освен този, че подс. И. не е извършил инкриминираното с обвинението деяние, квалифицирано по чл. 301, ал. 1 НК.
Считам, че мотивите на тази съдебна инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. И., не е осъществил състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 НК, инкриминирано с обвинителния акт. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по протеста, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Решението на въззивната инстанция от друга страна не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При това и тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. И., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил оправдан за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, във връзка със предмета на доказване в процеса, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да ги приеме . Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положения, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения в тази връзка и са били обсъдени направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност, за устно изложение по направените доводи.
Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на присъдата. Не е негово задължение да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации.
С оглед на всичко изложено настоящата инстанция считам, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт, поради което протеста и в тази си част се явява неоснователен.
Съдия – докладчик:
|