Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * възражение за съпричиняване * мотиви на въззивно решение


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 18
гр. София, 24.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ


при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 696/2020 година


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 668 от 02.12.2020 г. е допуснато обжалване на решение № 2909 от 30.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2379/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 116 от 03.01.2019 г. по гр. д. № 7366/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от М. Й. Х. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.11.2016 г. смърт на М. Р. за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. Р. и на Й. Д. за разликите над 80 000 лв. до 200 000 лв.
В касационната жалба на М. Й. Х. от [населено място], обл. Ловеч, се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторката поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като се е произнесъл по ненадлежно заявено и преклудирано възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия М. Р. чрез навлизане с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение. Излага доводи, че в отговорите на исковата молба и до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, включително след приобщаване към делото на материалите от досъдебното производство и след изслушване на автотехническа експертиза, ответникът не е навел конкретни фактически твърдения за извършени от М. Р. действия, които впоследствие са квалифицирани като форма на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД от първоинстанционния и от въззивния съд. Навежда оплаквания, че фактическите основания на възражението за съпричиняване са формулирани служебно от инстанциите по същество и по този начин е нарушен принципа за състезателност в гражданския процес. Твърди, че е лишена от правото на справедлив процес, тъй като ответникът е уточнил действията на починалия, обусловили прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, едва в писмените бележки пред въззивната инстанция и с оглед на това тя не е имала възможност да се защити ефективно срещу възражението за съпричиняване като ангажира доказателства за неговото оборване.
Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалните му представители в отговор по чл.287 ГПК и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Изразява становище, че въззивното решение е правилно в допуснатата до касационно обжалване част и следва да бъде оставено в сила. При условията на евентуалност поддържа искане в случай на отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да му бъде предоставена възможност да конкретизира възражението си за съпричиняване, в каквато насока не е получавал указания нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
За да постанови решението си в допуснатата до касационно обжалване част, Софийски апелативен съд е приел, че ищцата М. Й. Х. е активно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.11.2016 г. смърт на М. Р. в размер на сумата 80 000 лв., което подлежи на редуциране на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с Ѕ - до размер на сумата 40 000 лв., предвид установения по делото принос на починалия за настъпване на вредоносния резултат.
Въззивният съд е основал извода си за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на заключението на автотехническата експертиза, изготвена в производството пред първата инстанция. Според констатациите в заключението, причина за реализиране на произшествието е частичното навлизане на завой в лентите за насрещно движение при неправилно разположение на пътното платно на лекия автомобил, управляван от застрахования при ответника ЗК „Лев Инс“ АД водач, и на управлявания от М. Р. лек автомобил. При така изяснения механизъм на произшествието въззивният съд е приел, че двамата водачи имат равен принос за реализиране на произшествието, тъй като са допуснали едно и също нарушение на правилата за движение - навлизане в насрещната лента за движение, в резултат на което е причинен удар между управляваните от тях автомобили. В зависимост от установения принос от страна на М. Р. въззивният съд се е произнесъл, че определеното в полза на ищцата справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД подлежи на намаляване с Ѕ, съразмерно на приноса. След преценка на експертното заключение въззивният съд е счел за недоказано възражението на ответника, че М. Р. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и по причина, че е управлявал автомобила без поставен предпазен колан.
С въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ищцата М. Х. е въвела оплакване, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по възражението на ответника за съпричиняване на произшествието и на вредите от починалия М. Р., тъй като възражението не е заявено надлежно и не е конкретизирано чрез посочване на действията, с които Р. е допринесъл за проявлението на вредоносния резултат. В подкрепа на оплакването си ищцата е препратила към отговора на исковата молба, в който ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на М. Р., „изразяващо се в две насоки : към настъпване на деликта посредством собствените му действия в качеството му на водач и участник в движението; и принос към леталния изход поради пътуване без поставен предпазен колан”. Възражението за принос „към настъпване на деликта“ не е конкретизирано от ответника след приемане на заключението на автотехническата експертиза и до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, както и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Твърдения, че М. Р. е допринесъл за настъпване на деликта /произшествието/ като е навлязъл с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение на управлявания от другия водач автомобил, са наведени едва в писмените бележки, представени от процесуалния представител на ЗК „Лев Инс“ АД в хода на устните състезания пред въззивния съд. Без да обсъжда направеното от ищцата оплакване, въззивният съд е разгледал възражението и го е приел за доказано и основателно по изложените по-горе съображения.
Решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси, обусловили отхвърлянето на иска по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Р. за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв. : При въведено с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД ответникът трябва ли да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането; Длъжен ли е съдът да изясни фактическите твърдения на ответника за принос на пострадалия при въведено с отговора общо (бланкетно) възражение за съпричиняване; Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност.
Отговор на първите два въпроса е даден в постановените по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т. о., и решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. В посочените решения е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да е релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред първоинстанционния съд; Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането; Ако в отговора на исковата молба липсват фактически твърдения за конкретното проявление на приноса, съдът е длъжен да ги изясни по реда на чл.145, ал.2 ГПК до края на първото съдебно заседание, а ако обстоятелствата относно приноса са станали известни на застрахователя /в хипотезата на пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм./ в по-късен момент, той може да ги въведе в процеса до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция съгласно чл.147, т.1 ГПК. В идентичен смисъл е и произнасянето в решение № 134 от 18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, І т. о., според което обезщетението за неимуществени вреди /претендирано с пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм./ не може да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия.
По въпроса за съдържанието на мотивите към въззивното решение е формирана трайна и последователна практика на ВКС, съобразена със задължителните за съдилищата постановки в т.19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Съществуващата практика (напр. решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на І т. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ІV г. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на І т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на І т. о. др.) се придържа към разрешението, че мотивите към въззивното решение трябва да отговарят на изискването на чл.236, ал.2 ГПК и да съдържат произнасяне по всички оплаквания, доводи и възражения на страните, които имат значение за правилното разрешаване на спора от въззивния съд.
Въззивното решение (в допуснатата до касационно обжалване част) е постановено в противоречие с относимата практика на ВКС и е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 ЗЗД, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е намалил определеното в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Р. по повод на ненадлежно заявено и неконкретизирано от ответника - застраховател възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Възражението за съпричиняване е въведено своевременно с отговора на исковата молба, но не почива на конкретни фактически твърдения за действията, чрез които починалият М. Р. е допринесъл за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат. Твърденията в отговора, че починалият е съпричинил деликта посредством „собствените си действия в качеството му на водач и участник в движението“, сочат на общо /бланкетно/ възражение за съпричиняване, което е следвало да бъде уточнено от ответника още в хода на първоинстанционното производство. Противопоставянето с отговора на исковата молба на общо възражение за съпричиняване не може да се приравни на надлежно сезиране с възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, по което съдът дължи произнасяне с решението си. Механизмът на произшествието и поведението на участниците в него са установени от заключението на автотехническата експертиза, но и след неговото приемане от първоинстанционния съд ответникът не е въвел в предмета на спора фактически твърдения за станалите му известни от заключението действия на М. Р., обуславящи приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поставянето на задачи към експертизата, върху което акцентира процесуалният представител на ответника в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, не е освободило ответника от задължението да конкретизира възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД като условие за надлежното му въвеждане в процеса, в какъвто смисъл е практиката в цитираното решение по т. д. І 1422/2019 г. на ВКС, І т. о. Навлизането с управлявания от Р. лек автомобил в насрещното платно за движение на автомобили е квалифицирано като форма на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД в мотивите към първоинстанционното решение. По този начин, както основателно поддържа касаторката, е нарушен принципа за състезателност в гражданския процес, тъй като намаляването на обезщетението за неимуществени вреди е предпоставено от служебно формулиране на фактическите основания на възражението за съпричиняване от съда, вместо от ответника. Пропускът на ответника да конкретизира бланкетно заявеното възражение за съпричиняване до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция е преклудирал възможността определеното в полза на касаторката справедливо обезщетение да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД заради действия от страна на М. Р. „в качеството му на водач и участник в движението“.
Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ищцата - сега касатор, е направила изрично оплакване за неправилно намаляване на определението й обезщетение по повод на общото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат чрез действия на М. Р. като водач и участник в движението. Ответникът е подал отговор на жалбата, но и в него не е посочил конкретните действия, с които като водач и участник в движението починалият е допринесъл за настъпване на произшествието и на собствената си смърт, а е уточнил тези действия (на база мотивите към първоинстанционното решение) едва в писмените бележки, представени в хода на устните състезания пред въззивната инстанция. При постановяване на решението по съществото на спора въззивният съд не е обсъдил оплакването на ищцата и не е изложил мотиви във връзка с него. Позовавайки се на експертното заключение и нарушавайки съдопроизводствените правила, въззивният съд се е произнесъл по неконкретизираното от ответника общо възражение за принос на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и след формиран извод за неговата основателност, е намалил определеното като справедливо обезщетение от 80 000 лв. с Ѕ, съразмерно на приетия за доказан принос. Прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, без надлежно сезиране от ответника с основано на конкретни фактически твърдения възражение за принос на пострадалия, е довело до неправилно отхвърляне на иска по чл.432 КЗ за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв.
По изложените съображения и съгласно чл.293, ал.2 ГПК решението по в. гр. д. № 2379/2019 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно в допусната до касационно обжалване част и спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл.432 КЗ на М. Й. Х. обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.11.2016 г. смърт на М. Р. в размер на сумата 40 000 лв., представляваща разликата над присъденото с влязлата в сила част на решението обезщетение от 40 000 лв. до определеното от въззивния съд справедливо обезщетение от 80 000 лв., вeдно със законната лихва от 08.06.2017 г. (приетата от инстанциите по същество начална дата на задължението за законна лихва) до окончателното плащане.
Неоснователно е искането, поддържаното от процесуалния представител на ответника в представените по делото писмени бележки, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с цел предоставяне на възможност за конкретизиране на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД. Ответникът е разполагал с процесуална възможност да уточни фактическите обстоятелства, върху които основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД, до приключване на производството пред първата инстанция, а и пред въззивната инстанция - с оглед въведеното с въззивната жалба на ищцата оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при произнасяне по възражението. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.293, ал.3 ГПК за провеждане на повторно въззивно производство.
В зависимост от крайния изход на делото ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на адв. И. М. от САК - процесуалния представител на ищцата М. Х., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за производството пред трите съдебни инстанции в размер общо на 5 190 лв., изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху допълнително присъденото от касационната инстанция обезщетение, възлизаща общо на 3 230 лв. (в т. ч. 1 600 лв. за производството пред Софийски градски съд, 800 лв. за производството пред Софийски апелативен съд и 830 лв. за производството пред Върховния касационен съд).
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2909 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 2379/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 116 от 03.01.2019 г. по гр. д. № 7366/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от М. Й. Х. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.11.2016 г. смърт на М. Р. за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв., и вместо него постановява :

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на основание чл.432 КЗ на М. Й. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Ловеч, [улица], сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.11.2016 г. смърт на М. Р., ведно със законната лихва от 08.06.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. И. М. от САК с № 1200638910 със служебен адрес [населено място], ул. „Три уши“ № 8, ет.4, сумата 5 190 (пет хиляди сто и деветдесет) лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер на сумата 3 230 (три хиляди двеста и тридесет) лв., от която 1 600 (хиляда и шестстотин) лв. - по сметка на Софийски градски съд, 800 (осемстотин) лв. - по сметка на Софийски апелативен съд, и 830 (осемстотин и тридесет) лв. - по сметка на Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :