Р Е Ш Е Н И Е № 373 София, 10.11.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №233 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на финансите, против решението от 11.11.2010г., постановено по в.гр.д. №923/2010г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение от 23.03.2010г. по гр.д.№1064/2009г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №938 от 27.07.2011г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, предвид създадения специален ред за събиране вземанията на държавата от невнесен данък по реда на ДПКотм., респ. ДОПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба М. П. М. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Държавата, представлявана от министъра на финансите, против М. П. М. искове: частичен за сумата 25 001лв. от общо 150 461,36лв. обезщетение по чл. чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди от престъпление против данъчната система и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че искът по чл.45 от ЗЗД е погасен по давност, тъй като данъчно облагателният акт /необжалван, с който са констатирани противоправните действия на ответника/ е от 18.05.1998г., а предявяването на гражданския иск в наказателното производство е на 15.11.2007г. Решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан недопустим иск, предвид създадения специален ред за събиране вземанията на държавата от невнесен данък по реда на Д.-отм., респ. ДОПК. Установено е, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд №870/2007г. по описа на Окръжен съд – [населено място], М. П. М. е признат за виновен в това, че на 23.04.1998 година в [населено място], като търговски пълномощник на [фирма], [населено място], е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери за едноличния търговец, като потвърдил неистина в годишна данъчна декларация вх. № А 4030/23.04.1998 година, която подал, като изискваща се по Закона за данък общ доход – декларирал за внасяне на годишни данъчни задължения в размер на 2 038 549 неденоминирани лева, като с деянието е укрито данъчно задължение за [фирма], [населено място], в особено големи размери 150 461 361 неденоминирани лева, поради което и на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1, във връзка с чл.2, ал.2 от НК му е наложено съответно наказание. По отношение на [фирма] е извършена данъчна ревизия, която е приключила с влязъл в сила данъчно облагателен акт №КД/18.05.1998г., с който в тежест на проверявания търговец са възложени допълнителни данъчни задължения по ЗДОД в размери, аналогични на претендираните в настоящото производство. Сумата на установеното данъчно задължение не е постъпила в държавния бюджет. По делото няма твърдения и данни ищецът да е предприел действия за събиране на публичните задължения от данъчно задълженият субект - [фирма], по предвидения с ДОПК ред въз основа на влезлия в сила ДРА № КД/18.05.1998г. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от Д. /отм./, сега чл. 127, ал. 2 от ДОПК влезлият в сила ДРА съставлява изпълнително основание за събиране вземания на държавата от невнесен данък по реда на този кодекс. При положение, че ищецът е разполагал с влязло в сила изпълнително основание за събиране на вземанията си срещу данъчно задълженото лице, не е налице правен интерес от предявяването и воденето по общия исков ред на осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД с предмет същите вземания за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Липсата на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка обуславя процесуална недопустимост на предявените искове, както и на постановените съдебни решения. В този смисъл са и постановени решения по реда на чл.290 от ГПК - решение № 356/20.10.2010 г. по гр. д. № 1712/2009г., решение №1888 от 06.06.2011г. по гр.д.№1508/2010г. на ВКС, ІІІ г. о. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени, а производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 11.11.2010г., постановено по в.гр.д. №923/2010г. на Апелативен съд-П. и потвърденото с него решение от 23.03.2010г. по гр.д.№1064/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу М. П. М. искове: частичен за сумата 25 001лв. от общо 150 461,36лв. обезщетение по чл. чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди от престъпление против данъчната система и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия О. Керелска по гр.д. № 233/2011 год. на ВКС, 3-то г.о. Не споделям становището на мнозинството на състава относно процесуалната недопустимост на обжалваното решение. В мотивите на касационното решение тази недопустимост е обоснована с липса на правен интерес от воденето на иска с пр. осн. чл. 45 ЗЗД от страна на Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу М. П. М. в качеството му на търговски пълномощник на [фирма], гр. Ст. З. , срещу който ЕТ е издаден данъчен ревизионен акт , с който са определени за довнасяне на допълнителни данъчни задължения по ЗДОД в размери аналогични на претендираните в настоящото производство. Липсата на правен интерес от своя страна е обоснована с възможността въз основа на влезлият в сила ДРА, който представлява изпълнително основание по чл. 127,ал.2 ДОПК, държавата да събере вземанията си срещу Едноличния търговец по реда на този кодекс. На първо място законът / чл. 97,ал.1 ГПК / отм./, чл. 124,ал.1 ГПК / въздига наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка само при установителните искове . По отношение на останалите искове - конститутивни и осъдителни, какъвто е настоящия, интересът от неговото предявяване произтича от естеството на търсената защита . Липсата на правен интерес от воденето на иска по чл. 45 ЗЗД в случая не може да се обоснове и с възможността сумата за невнесени в бюджета данъчни задължения да бъде събрана по облекчен ред въз основа на влезлия в сила ДРА.По този начин може да се реализира отговорността на [фирма], гр. Ст. З. , като страна по съществуващите с държавата данъчни правоотношения /. ДРА е издаден срещу [фирма], гр. Ст. З. /, а не срещу ответника по иска, който е действал като негов търговски пълномощник.Става въпрос за различен вид отговорност, която се търси от различни правни субекти. Дори ако по силата на влезлия в сила ДРА сумата е била събрана, предявеният срещу физическото лице иск не би бил недопустим, а неоснователен, доколкото в резултат на проведеното изпълнение фиска е бил удовлетворен и няма вреди, които да се репарират по реда на чл. 45 ЗЗД. В хипотезата, когато търговеца / в случая [фирма], гр. Ст. З. /, не разполага с никакви материални активи, от които държавата може да получи удовлетворение, единственият начин да бъде обезщетена за нанесените на фиска вреди е успешното провеждане на иска за непозволено увреждане срещу лицата, които са виновни за причинените вреди. Подписал с особено мнение : / съдия Олга Керелска /