Р Е Ш Е Н И Е   № 364   София, 01 юли 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ:  ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                             КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 338/2010  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р. Г. С. срещу въззивно решение № 54 от 16.04.2010г. по внохд № 56/2010г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъдата на Шуменския окръжен съд постановена на 26.01.2010г. по нохд № 26/2010г. В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Прави се искане да се отменят съдебните актове и делото върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за основателна,тъй като не е спазена процедурата по глава 27 от НПК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Шуменският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Р. Г. С. за ВИНОВЕН в това,че на 07.01.2010г. в гр. Ш.,при полицейска проверка,дал една банкнота със сериен номер АУ 6229106,емисия 1999г. с номинал двадесет лева на длъжностно лице-полицай Д. И. Д. автоконтрольор от група”Пътен контрол” при РУ на МВР-Шумен,за да не извърши действие по служба-да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП за управление на МПС без свидетелство за управление,поради което и на основание чл.304,ал.1 и чл.55 НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,с периодичност-три пъти седмично,задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото по 200/двеста/часа годишно,за срок от две години. На основание чл.70,ал.7 НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието,наложено с присъда по нохд № 1/2005г. на ОС-Русе,от която бил условно предсрочно освободен с определение № 195/2009г. по чнд № 253/2009г. на ОС-Враца в размер на една година,три месеца и осемнадесет дни. На основание чл.307а от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата приложената като веществено доказателство по делото банкнота с номинал от двадесет лева,емисия от 1999г. и сериен № АУ 6229106. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: В същата се поддържа,че съдебните актове са незаконосъобразни,неправилни и несправедливи. Поддържа се,че изводът на съда за извършено от подсъдимия деяние по повдигнатото обвинение не се подкрепя от данните по делото. Съдилищата са нарушили чл.12,чл.13 от НПК,тъй като присъдата почивала на доказателствата „събрани” в обвинителния акт,а не допуснали събиране на доказателства посочени от защитата. Освен това била нарушена и разпоредбата на чл.15 НПК,тъй като със съкратеното съдебно следствие лицето не може да изложи причините за обжалване на присъдата,а с производството по глава 27 подсъдимото лице било принудено да се признава за виновен по фактите и обстоятелствата изнесени в обвинителния акт. На последно място,в жалбата са твърди,че наложеното му наказание е явно несправедливо. В заключение се иска или да се наложи по-леко наказание или същото да отпадне,тъй като обвинението е недоказано от обективна страна. Доводите срещу присъдата и решението не се подкрепя от данните по делото. Следва да се отбележи,че делото е разгледано по глава 27 от НПК именно по искане на подсъдимия,и неговата защита. Споразумението за предварително изслушване и ползване благоприятната разпоредба на чл.373,ал.2 вр.с чл.372,ал.4 е постановено след направено изявление от подсъдимия за съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Подсъдимият е заявил,че са му известни последиците от съкратено съдебно следствие,разбрал е направеното от защитника му искане,признава се за виновен и няма да представя доказателства по делото. В съответствие с посоченото изявление,отразено в протокола на съдебното заседание от 26.01.2010г.,окръжният съд е дал ход на делото по реда на глава 27 от НПК. В мотивите към присъдата съдът е приел за установени обстоятелствата,изложени в обвинителния акт,неоспорени от подсъдимия и признати от него, и доказателствата,които ги подкрепят. Въз основа на събраните доказателства,признанието на подсъдимия,съдът е постановил присъдата,като е приел,че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние,както от обективна,така и от субективна страна. Проверявайки по реда на чл.339 НПК обжалваната присъда,въззивният съд е обсъдил възражението,конкретизирано в съдебното заседание единствено върху наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия е пледирал за смекчен режим на наложените пробационни мерки,предвид самопризнанието на подсъдимия ,данните за семейното му положение и ниския размер на сумата предмет на обвинението. Въззивният съд след анализ на фактическата обстановка и проверка на доказателствата по делото е приел,че деянието е доказано от обективна и субективна страна,тъй като на инкриминираната дата и място,подсъдимият е дал банкнота от 20 лева на длъжностното лице-автоконтрольора св. Д,за да не извърши действие по служба,а именно да не му състави акт за нарушение по ЗДвПстановено е,че при проверка от служителите на РУ МВР- подсъдимият е управлявал моторно превозно средство без свидетелство за управление,за което подсъдимият бил уведомен,че ще му съставят административен акт. При съставяне на акта св. Д установел,че липсва валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила ,управляван от подсъдимия и му съобщил,че ще му състави и втори акт за това нарушение. Подсъдимият започнал да се моли да не бъде санкциониран,предложил на полицаите да ги черпи с кафе,бил предупреден да се отдалечи от автомобила. Подсъдимият не се отказал от намерението си да склони полицаите да не му съставят акт за нарушение и решил да им предложи пари. Взел от брат си сумата 20 лева,отишъл при полицаите и им казал да скъсат актовете,а той ще им даде 20 лева. Полицай Д. го попитал дали предлага подкуп и му наредил да се маха и да не му пречи да пише. Подсъдимият продължил да настоява и тъй като не получил отговор къде да остави парите, се пресегнал и през отвореното стъкло на автомобила оставил банкнотата върху арматурното табло. Взел свидетелството за регистрация и заявил,че си тръгва и започнал да се отдалечава без да е получил разрешение. Установените по делото фактически обстоятелства,признати от подсъдимия и съответните на тях доказателства-гласни и писмени са обусловили правилния извод,че действията на подсъдимия са умишлени и съставомерни по повдигнатото по чл.304 от НК обвинение. В този смисъл,като е потвърдил извода на окръжния съд за виновно,умишлено деяние по посочената правна квалификация,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон,както и нарушение на процесуалните правила. Деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Подсъдимият е съзнавал,че предлага банкнотата,с цел св. Д при РПУ на МВР-Шумен да не си изпълни задълженията по служба и да не му състави акт за констатирано нарушение по ЗДвП. Възражението в съдебно заседание,че не той е управлявал лекия автомобил се опровергава, както от обясненията на подсъдимия по реда на чл.222 НПК депозирани на дос.производство,така от показанията на неговия брат В,също разпитан пред съдия на основание чл.223 НПК Съдът не е допуснал нарушение и по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Правилно е приел,че вида и размера на наказанието,определено при условията на чл.55 НК-пробационни мерки и в посочените срокове не са явно несправедливи. Касационната инстанция изцяло се присъединява към мотивите на въззивния съд. Видно е от справката за съдимост-л.52-57 от БПП № 27/2010г.,че подсъдимият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер. Обстоятелството,че в срока по чл.70,ал.7 от НК когато е бил предсрочно освободен от изтърпяване на наказание по предходно осъждане,отново извършва престъпление, сочи на упоритост и системност на неправомерно поведение,което обуславя и завишената му степен на обществена опасност. От друга страна,въпреки невисокия паричен размер на предмета на престъпление,деянието по чл.304 от НК, предвид обекта на посегателство-обществените отношения свързани с дейността на държавните органи, също е с висока степен на обществена опасност. Предвид така установеното и прието,основание за намаляване срока на взетите спрямо подсъдимия пробационни мерки ,не е налице. При извършената проверка не се установи да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно процедурата по глава 27 НПК. Съгласно протокола на съдебното заседание проведено на 26.01.2010г.,съдът е дал ход на делото при условията на чл.371,т.2 НПК. Към тази процедура съдът е пристъпил след изслушване на подсъдимия С,който е заявил,че е разбрал искането на защитника му за съкратено съдебно производство,признал се е за виновен,заявил е,че са му известни последиците,както и че няма да представя доказателства по делото. Съдът е приел,че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото с оглед изявлението на подсъдимия и защитника,и с определение е разгледал делото по реда на глава 27 НПК. С определение е приел и е приложил към доказателствата по делото представените такива в съдебно заседание от прокуратурата. Извършените в съдебно заседание процесуални действия не са били оспорени от подсъдимия и защитника му,възражения не са поддържани и пред въззивния съд. В този смисъл,касационният състав не счита,че е допуснато нарушение на процесуалните правила. Прочитането на писмените доказателства по чл.373,ал.1 НПК се отнася до процедурата по чл.372,ал.3 НПК във вр.с чл.371 т.1 НПК,докато в случая делото е разгледано по реда на чл.373,ал.2 вр.с чл.372,ал.4 вр.с чл.371 т.2 НПК. Като е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,поради което обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54 от 16.04.2010г. по внохд № 56/2010г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъдата на Шуменския окръжен съд постановена на 26.01.2010г. по нохд № 26/2010г. по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: