Р Е Ш Е Н И Е                                                  № 118            София, 29.03.2010 год.                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                     Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:          Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА  Членове:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                                 при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№339 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 и от ГПК. Образувано е по молба вх. №3338/03.04.08г., подадена от Б. Ч. А. и П. Е. А. , за отмяна по реда на чл.303, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №1311 от 02.01.08г. по гр.д. №1456/06г. на Върховния касационен съд, І ГО. Молбата се основава на ново писмено доказателство – писмо на СО-район “Н” изх. №9400-14/12.03.08г., изпратено до молителите. Ответниците в производството – К. А. К., Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., Н. С. Л. и С. С. Л. оспорват молбата. Считат, че молбата на Б. А. е процесуално недопустима, а молбата на П. А. – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата на Б. А. за процесуално недопустима. Тя не е била страна в делото, по което е постановено атакуваното съдебно решение, а освен това не е била задължителен другар на ответника П, тъй като бракът им е прекратен през 1995г., много преди предявяването на иска, по който е постановено влязлото в сила решение - обстоятелство, което е разисквано в предходното производство за отмяна по гр.д. №200/08г. на ВКС, 5 чл. състав. Ето защо влязлото в сила решение не я обвързва и тя няма правен интерес да иска отмяната му. В тази част молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата на П. Е. А. е процесуално допустима, тъй като той е обвързан от последиците на атакуваното решение, а молбата му за отмяна е подадена в тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд е оставил в сила решението от 02.05.05г. по гр.д. №865/05г. на СГС, ІІ-В ГО в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС, с което ответникът П. А. А. е бил осъден да предаде на Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., К. А. К., Н. С. Л. и С. С. Л. владението върху неурегулиран поземлен имот пл. №43, нанесен в кадастрален лист Б-18-1-Г по плана на с. К., м.”М” по неодобрен кадастрален план от 1977г. Върховният касационен съд е приел, че собствеността на ищците върху спорния имот е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ още с първото решение на поземлената комисия от 24.03.95г., влязло в сила като необжалвано на 18.05.95г. Прието е, че последващите решения от 03.07.98г. и 14.01.02г. не са произвели правно действие, тъй като поземлената комисия не е имала основание да изменя или отменя първото си решение. Ответникът не е установил обстоятелството, че му е било предоставено право на ползване върху спорния имот по силата на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ето защо той владее имота без основание и следва да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците. Ползването на имота той е получил по силата на договор от 1982г., сключен с частно лице, който не може да учреди право на ползване върху държавна земя.достоверението на АПК от 1982г., че ответникът е включен в “списък за самозадоволяване по реда на 11 ПМС” не е достатъчно, за да установи този факт, тъй като липсва акт на компетентния орган. Молбата за отмяна се основава на писмо на СО-район “Н” изх. №9400-14/12.03.08г., с което на молителя се съобщава, че предстои изработването на планове за новообразуваните селищни формирования в кв. Курило и с. К. и се изисква представяне в общината на документи, удостоверяващи правото на ползване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ или на документи, удостоверяващи правото на собственост. Посоченото писмено доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Обстоятелството, което разкрива това доказателство – че процесният имот попада в терен, за който не е имало влязъл в сила план на новообразуваните имоти към момента на възстановяване на собствеността, е било изяснено още при висящността на делото в инстанциите по същество чрез заключението на вещото лице инж. П, който е установил, че в СО-район Н. И. не е изработен кадастрален план нито за старите имоти, нито комбиниран план с имотите, отразени в плана от 1977г. В същия смисъл е и писмо № РД-05-02/16.01.06г. на ОСЗГ Н. И. , представено пред СГС, че все още няма изработен комбиниран план на землището на с. К.. О. че не разкрива нови обстоятелства по делото, представеното в настоящото производство писмо не е и от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Това е така, тъй като решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищците е влязло в сила на 18.05.95г., към който момент ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не предвиждат изработване на план за новообразуваните имоти. В чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че собствеността върху имоти, попадащи в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановява при условията на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съобразно §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към този момент чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ гласи, че при възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими реални граници, в решението на поземлената комисия трябва да се опишат местоположението, границите и съседите на имота, което в случая е изпълнено чрез посочване на планоснимачния му номер по кадастралния план от 1977г. Изискването в тези територии собствеността да се възстановява по плана за новообразуваните имоти е въведено през 1999г. / виж чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, ред. ДВ бр.113/99г./. Разпоредбата е материалноправна и няма обратно действие – т.е. не се отнася за постановените преди това решения на поземлените комисии. След молба вх. №3338/03.04.08г., по която е образувано производството по настоящото дело, са подавани нови молби от Б. А. и П. А. , съдържащи искане за отмяна на същото решение на ВКС, но въз основа на други “нови” писмени доказателства. Това са молба вх. №10728 от 09.12.2008г., молба вх. №3983/07.05.2009г. и заявление вх. №688/25.01.2010г. С първата от тези молби е представено ново писмено доказателство – удостоверение №296/31.07.2008г. на кмета на с. К., според което молителят П. А. е вписан в списък /тетрадка/ под №70/03.09.88г. за местността “М”, земя с площ от 700 кв.м. и масивна постройка от 34 кв.м. Макар този документ да не е бил представен в инстанциите по същество, той не може да послужи като отмяна на обжалваното решение, тъй като при добро водене на делото, молителят е могъл да се снабди с него своевременно. Освен това - доказателството не е от значение за изхода на правния спор, тъй като отново не сочи акта, с който е станало предоставянето на ползването, нито пък на какво основание е станало това предоставяне, а следва да се има предвид, че законът зачита само права, предоставени по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. съвет и на Министерския съвет. Предвид обстоятелството, че молителят се е легитимирал като ползувател с частния писмен договор от 1982г., последващото му включване в списъците на ползувателите от 1988г. не сочи на друго придобивно основание на правото на ползване, различно от този договор. Със следващата молба е представено като ново доказателство решение от 30.11.2008г. по адм.д. №465/06г. на СГС, с което е отменен отказът на административния орган да извърши оценка, по която молителят П. А. да изкупи спорния имот по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това не е ново доказателство по смисъла на чл.303, т.1 от ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, което се атакува по реда на отмяната, а разпоредбата има предвид доказателства, които са съществували при висящността на делото в инстанциите по същество, но страната не е знаела за тях или не е могла да се снабди с тях своевременно, въпреки положената грижа. Това решение не съставлява и основание за отмяна по чл.303, т.3 от ГПК, тъй като атакуваното в настоящото производство решение по спора за собственост не е основано на отказа на административния орган да извърши оценка за изкупуване на имота от П. А. И с последната молба е представено писмо до молителя от МЗХ №94-2748/19.01.2010г., в което се съдържа становище на министерството по спора, което не може да ангажира съда. Този документ не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, т.1 от ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и не представлява документ, от който могат да бъдат извлечени факти, от значение за решаването на правния спор. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б. Ч. А. за отмяна на влязлото в сила решение №1311 от 02.01.08г. по гр.д. №1456/06г. на Върховния касационен съд, І ГО. В тази част решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Е. А. за отмяна по реда на чл.303, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №1311 от 02.01.08г. по гр.д. №1456/06г. на Върховния касационен съд, І ГО. В тази част решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.