Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 506

София, 11.12.2019 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2311 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Г. и А. Б. Г. чрез пълномощника им адвокат Н. К. против решение № 721 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10912 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав в частта, с която е отменено решение № 327633 от 31.01.2018 г. по гр.д. № 53984 от 2014 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав и вместо него е постановено друго за осъждане на П. С. Г. и А. Б. Г. да заплатят солидарно на Г. С. П. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 1705.61 лв. /представляваща разлика над 146.26 лв. до 1851.87 лв./ обезщетение за лишаване от ползване за периода 17.04.2012 г. – 1.07.21014 г. на двуетажна вилна сграда в УПИ ** от кв.21 по плана на [населено място], местност „в.з. Б.“, с административен адрес [населено място], ул.“732-ра“ № 4, ведно със законната лихва от 7.10.2014 г. до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 454.22 лв. /представляваща разлика над 3.18 лв. до 457.33 лв./ обезщетение за забава в периода 17.04.2012 г. – 1.07.2014 г.
В частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери от 9642.24 лв. главница и 2382.48 лв. лихва за забава въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Г. С. П. е подал чрез пълномощника си адвокат В. С. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
При постановяване на решението въззивният съд е отчел задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове и е счел, че в настоящото производство ищецът следва да установи, че двамата ответници го възпрепятстват или ограничават да ползва вещта.
Приел е за установено, че в процесния период ищецът е собственик на 1/12 ид.ч. от имота, както и че на 4.04.2012 г. ответниците са получили нотариална покана, с която ищецът е поискал да разпределят ползването на съсобствените имоти, като относно процесната сграда е поискал да му предоставят стая и да му дадат достъп или да му заплащат месечно обезщетение. Спорно по делото е дали майката на ищеца и ответницата си е запазила право на ползване за целия имот след като заедно със съпруга й са дарили ½ идеална част от имота на ответницата. В нотариалния акт за дарение дарителите са си запазили правото да ползват дарения имот до края на живота си. Въззивният съд е споделил довода на ищеца, че дареният имот е ½ от процесния, за което обстоятелство страните не спорят и се установява от нотариалния акт. Следователно, от граматическото тълкуване на нотариалния акт съдът стига до извода, че Р. С. и С. С. – родители на ищеца и ответницата, са си запазили правото на ползване върху дарената ½ идеална част от процесния имот. Останалата ½ идеална част е останала собственост на Р. и С. С.. Тъй като правото на ползване е вещно право върху чужда вещ, няма как дарителите да са си учредили право на ползване върху частта от имота, която е продължила да бъде тяхна бездялова собственост, като придобита по време на брака. След смъртта на С. С. през 1997 г. ищецът е станал съсобственик с права 1/12 ид.ч. На 8.08.2008 г. Р. С. е продала на ответницата 1/3 ид.ч. от имота, като си е запазила правото на ползване върху продадения имот. Р. С. не е имала право да учреди право на ползване върху частите от процесния имот, придобити от децата й като наследници по закон на съпруга й.
Ответниците не оспорват, че са ползвали имота през процесния период, както и че ищецът не го е ползвал. Правят извънсъдебно признание, че майка им е имала желание ищецът да живее с тях, но не е имало място, като тези обстоятелства се установяват и от събраните гласни доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че искът е доказан по основание и е определил размера на обезщетението за процесния период въз основа на изслушано по делото експертно заключение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Поддържат, че е очевидно неправилен извода на съда, че дарителите са си запазили правото на ползване само върху дарената идеална част, тъй като не е съобразено, че ползването е елемент от правото на собственост и затова при запазено право на собственост върху ½ ид.ч. и запазено право на ползване върху дарената ½ ид.ч., прехвърлителите са имали право на ползване върху целия имот, което е от значение за правата и задължението на лицето, придобило голата собственост върху част от него, не само спрямо прехвърлителя и собственик, но и спрямо всяко друго лице, което претендира да упражнява това право в качеството му на съсобственик.
Очевидно неправилен е и извода за качеството, в което ответниците са се намирали в имота през исковия период до смъртта на майката-прехвърлителка, респ. относно възможността им да съдействат или да пречат на ищеца сам да ползва същия имот.
Считат, че очевидната неправилност на въззивното решение произтича и от нарушението на основни логически правила при формиране на изводите му, поради ненаправена логическа връзка между изявленията за запазено право на ползване в нотариалните актове за дарение от 1995 г. и продажба от 2008 г.
Позовават се и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по прилагане на чл.20 ЗЗД.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставят въпроса: задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение, когато по силата на договор с прехвърлителя има законово и морално задължение да търпи упражняваното от него ползване.
Наведените при мотивиране основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК доводи на практика съставляват касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, тъй като изводите на съда за обема идеални части, върху който е било запазено право на ползване се основават не на тълкуването на договорите, а на същността на правото на ползване като ограничено вещно право.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /поради липса на практика на ВКС/ за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите и уточнен от настоящия съдебен състав въпрос: задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 721 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10912 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението П. С. Г. и А. Б. Г. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 62.04 лв.
При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, съответно на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: