Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 23.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 28.02.2017 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1331 /2016 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА. Образувано е по молбата на [фирма], гр.П. срещу [фирма], гр. П. за отмяна на арбитражно решение на Арбитражния съд при Стопанска асоциация [населено място] от 10.02.2016 г., по в.а.д. № 496/2015 г., допълнено с решение от 03.05.2012 г. и поправено с решение от 30.05.2016 г., двете по посоченото в.а.д., с което е осъдено ищцовото дружество, на осн. чл.236, ал.2 ЗЗД, да заплати сумата 21 769.24 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание подробно описани, находящи се в [населено място], недвижими имоти в периода 28. 06. 2014 г. – 26.08.2015 г. и е признато за установено в отношенията между страните, че последното дължи на ответното ЮЛ- търговец законна лихва върху сумата 21 769.24 лв. с ДДС, считано от датата на исковата молба – 23.04.2015 г. до окончателното и изплащане. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е постановено от незаконосъобразно образуван АС и при арбитражна процедура, несъобразена със споразумението между страните. Така въведеното основание за отмяна по чл.47, т.6 ЗМТА е обосновано и с твърдение, че арбитърът разгледал спора между страните не е избран в съответствие с разпоредбите на Устава и Правилника на А., тъй като е определен еднолично от председателя на АС, без на същите да е предоставена възможност реално да оспорят избора му и при наличие на изрично установено с чл.11 и чл.12 ЗМТА изискване за разглеждане на делото от състав от трима арбитри. Отменителното основание по чл.47, т.4 ЗМТА е аргументирано с ненадлежно призоваване на [фирма], гр.П. като страна в арбитражното производство и неполучаване на съответните книжа и документи. Допълнително в тази вр. са наведени и доводи, че сградата, в която се провеждат арбитражните заседания е барака в района на П. панаир, без осигурен до нея достъп на страната. В този см. канцеларията на АС е достъпна само два пъти годишно – когато се открива панаира в П., а в останалото време достъпът до същата е силно ограничен и по този начин се възпрепятства възможността на страната до материалите по делото, т.е по независещи от нея причини не е могла да участва ефективно в процеса. Искането за отмяна на атакуваното арбитражно решение е обосновано и с недействителност на арбитражното споразумение, обективирано в арбитражна клауза в процесния договор за наем. Съображенията са, че договарянето и подписването на този процесуален договор е от пълномощник без представителна власт за търговеца и изрично предвидена писмена форма при извършване на промени в същия – основание по чл.47, т.2 ЗМТА. Наличието на отменително основание по чл.47,т.3 ЗМТА е аргументирано със съображения за неарбитрируемост на възникналия между страните правен спор, така и с противоречие на постановеното арбитражно решение с обществения ред в страната, поради нарушаване на основополагащи правни принципи, на които е изграден съществуващия в страната правен порядък – на равенството на страните в процеса, на състезателност и на законност, както и на диспозитивното начало. В съдебно заседание от 28.02.2017 г. ищцовото ТД, чрез процесуалния си представител –адв. С., е направил уточнение на исковата си молба, като изрично е заявил, че с оглед изменението на чл.47 ЗМТА в редакцията на закона, обнародван в „Държавен в-к” бр. 8/2017 г., не поддържа отменителното основание по т.3 на чл.47 ЗМТА. В писмения си отговор на исковата молба ответникът [фирма], гр.П. оспорва твърденията за допуснати от арбитражния съд нарушения при разглеждане на делото и постановяване на арбитражното решение. Сочи, че призовавнето и връчването на книжа е извършено при спазване изискванията на ЗМТА и Правилника, съобразно който е конституиран и АС.Като неоснователно възприема твърдението на ищеца за незаконосъобразен статут и дейност на АС при Стопанска асоциация П.. Сочи, че като арбитражна структура АС при С. е един от най- старите арбитражи, съществуващи в страната, като всичките му заседания се провеждат в сградата на Окръжен съд Пловдив, а не в барака на територията на „Панаирни палати” - П.. На визираната територия се намират единствено канцелариите на АС, но в монолитна сграда и при свободен и неограничен достъп до тях. В този см. и деловодството на АС е публично достъпно - находящо се в посочената монолитна сграда, разположена в Центъра на Панаирния комплекс, самият се намиращ се в централната градска зона на П.. Поради изложените съображения, които поддържа и в проведеното по делото съдебно заседание дружеството - ответник изразява становище за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във вр. с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящето производство, намира: І. По допустимостта на исковете за отмяна: Обективно кумулативно съединените искове на [фирма], гр. П. са процесуално допустими – предявени са от надлежна страна срещу постановено в арбитражно производство решение и в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА, предвид датата на последното постановено от АС решение за поправка на очевидна фактическа грешка по същото в.арб.д.№ 496/2015 г. на АС при Стопанска асоциация [населено място] и подлежат на разглеждане по същество. ІІ.По основателността на исковата претенция по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА: Предвиденото в по чл.47, ал.1, т.2, пр.първо ЗМТА основание за отмяна, на което ищецът се позовава, е обусловено от постановено в арбитражното производство решение, въпреки липсата на изрично писмено арбитражно споразумение между страните, което по силата на дефинитивната му определеност в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА и въведените от законодателя императивни изисквания за форма и модалитет, може да бъде отделен самостоятелен договор или арбитражна клауза – част от сключен между страните материалноправен договор, но е абсолютна процесуална предпоставка за възникване компетентността на арбитражния съд да се произнесе по правния спор, с който е сезиран. С разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА е предвидено и изключение от изискването за предварително сключено между страните писмено споразумение за възлагане на възникнали или бъдещи техни спорове на арбитраж - когато в отговор на предявен пред АС иск, ответникът писмено или със заявелние, вписано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. В последната посочена хипотеза се презумира, че ответникът дава своето съгласие за сключване на арбитражно споразумение мълчаливо, чрез предприетите от него процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на АС. В случая, видно от данните по делото в отговора си на исковата молба „К.” Е., гр. П., чрез законния си представител, е възразил относно компетентността на АС, позовавайки се на уговорено между съконтрахентите и предхождащо арбитражното производство, доброволно уреждане на спора, което е останало непроведено. В първото арбитражно заседание по делото същият, чрез процесуалния си представител – адв. Г.С., се е позовал още и на нищожност на арбитражната клауза, излагайки съображения, че същата материализирана като отделна клауза в сключения между страните срочен договор за наем, е подписана от лице без надлежно учредена, към релевантния за спора момент, представителна власт за търговеца. От установените по делото факти, обаче, не може да се направи извод за липса на арбитражно споразумение между страните, поради следното: От съдържанието на сключения между [фирма], гр.П. и [фирма], гр. П. срочен договор за наем от 01. 02. 2012 г., анексиран на 01.02.2014г. се установява , че в него е инкорпорирана арбитражна клауза - чл.6.2, раздел VІ –Общи разпоредби, съгласно която всички спорове, породени от договора се решават по споразумение между страните, а когато такова не се постигне - от Арбитражния съд при Стопанска Асоциация, със седалище в [населено място]. Действителността на така сключения материалноправен договор не само не е била предмет на оспорване от страна на настоящия ищец, но и изрично в депозиран пред А., [населено място]/ АС при „Стопанска асоциация”/ отговор на исковата молба последният е посочил, „че договорът за наем между страните е валиден и към датата на исковата молба”, т.е. признал е действителността му. Само по себе си, обаче, това признание на ответника, обективирано в отговора на исковата молба, не е достатъчно, за да се счете за валидна и включената в съдържанието му арбитражна клауза, оспорва на от страната, тъй като по силата на чл. 19, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор, независим от материалноправния.Следователно действителността на двата договора, както последователно приема в практиката си ВКС - решение № 42/02.08.2013 г., по т.д.№ 25 /2013 г. на І т.о., № 157 от 11.01.2013 г., по т.д.№ 611/2012 г. на І т.о. и др., всякога се преценява самостоятелно и отделно за всеки един от тях. Като процесуален договор, арбитражното споразумение несъмнено трябва да е в съответствие както с общите изисквания за валидност на договорите, така и с въведените със ЗМТА специални изисквания за форма и за арбитрируемост на съответния правен спор. Преценени в тяхната общност тези изисквания за валидност спрямо конкретната арбитражна клауза позволяват да се приеме, че нито една от хипотезите, водещи до извод, че арбитражното решение е постановено при несъществуващо или недействително арбитражно споразумение, не е осъществена. Предявените пред А., [населено място] обективно съединени облигационни искове, основани на чл.233, ал.1 ЗЗД и на чл.236, ал.2 ЗЗД, са за връщане на недвижимите имоти, предмет на сключен между страните срочен договор за наем и за заплащане на обезщетение за продължилото от наемателя ползване на наетия имот, след прекратяване на наемното правоотношение и въпреки противопоставянето на наемодателя. Следователно възникналият между страните правен спор е арбитрируем, съгласно чл.19, ал.1 ГПК. Що се касае до твърдяното в исковата молба отсъствие на надлежно учредена представителна власт за търговеца [фирма], за сключване на арбитражна клауза, като част от съдържанието на наемния договор, то принципно е основателно, но в случая не е достатъчно за да се счете, че е налице липса на съгласие за арбитриране на спора, поради следното: Според последователната практика на ВКС, с която А. не се е съобразил и израз на която са решение № 157 от 11.01.2013 г., по т.д.№ 611/2011 г. на І т.о., решение № 66 от 07. 07.2014 г., по т.д.№ 4036/2013 г. и др., разширителното тълкуване на чл.301 ТЗ - специална правна норма, създадена за уреждане на конкретни по вид отношения, е недопустимо. Следователно арбитражно споразумение, сключено от лице без представителна власт е недействително и не поражда компетентност за съответния АС да разгледа и разреши спора, с който е сезиран, но само ако липсва и потвърждение на процесуалния договор, съобразно условията на чл.42, ал.2 ЗЗД. В случая видно от данните по приложеното арб. дело настоящият ответник [фирма], гр. П., в качеството си на ищец, въпреки арбитражната клауза, материализирана в договора за наем, е първоначално предявил исковата си претенция срещу [фирма], пред Пловдивския районен съд. С определение от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 12387/ 2014 г. Пловдивският районен съд е прекратил производството по делото, позовавайки се на валидна арбитражна клауза между страните и арбитрируемост на спора, на която в срока по чл. 131 ГПК се е позовал и ответникът [фирма], гр. П., чрез управителя си И. Г. У., заявявайки с отговора си на исковата молба вх. № 49535/14г., т.5 изрично възражение за неподведомственост на спора на държавните съдилища. Следователно с последващото волеизявление от законния представител на ненадлежно представлявания по процесуалния договор [фирма], е налице потвърждаване на същия по см. на чл.42, ал.2 ЗЗД, обективиран в арбитражната клауза на чл. чл.6.2, раздел VІ –Общи разпоредби от процесния наемен договор, с което висящата му недействителност е отпаднала и той е валидиран. Съобразени установените факти по делото, дават основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.7, ал.1, изр.2 ЗМТА и исковата претенция по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, като недоказана, следва да се отхвърли. Що се касае до уговореното между съконтрахентите, като условие за започване на арбитражно производство, предхождащо го доброволно уреждане на спора помежду им, то твърдението на ищеца, че същото е останало непроведено е невярно, предвид датата на подадената до А. искова молба - 23.04.2014 г., отправената до [фирма], нотариална покана за водене на преговори във вр. с процесния наемен договор, връчена на адресата на 28.05.2014 г. и констативен протокол от 03. 06.2014 г., на нотариус С.З., рег.№ 179 на КЧН с район на действие ПРС за неявяването на последния в същата адрес и час. По основателността на иска с правно основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА: Макар и конвенционален арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приети принципи за равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които като израз на състезателното начало са основополагащи за създадения в страната правен порядък. Следователно поради своя повелителен характер тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство. Затова и като израз на въведеното в арбитражния процес състезателно начало основанието по т.4 на чл.47 ЗМТА е налице, както последователно приема в практиката си ВКС, всякога когато в резултат на нарушаване на процедурните правила на страната е била отнета възможността да участва в арбитражното производство по делото - не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за самото арбитражно производство, или по независещи от нея причини не е могла да вземе участие в същото.От обстоятелството, че по силата на арбитражната клауза на чл.6,2 от сключения договор за наем от 01.02.2012 г., страните по делото, в качеството си съконтрахенти, са договорили за приложима по отношение на възникналите помежду им спорове, отнесени пред Арбитражния съд при Стопанска асоциация [населено място] арбитражната процедура, установена с Правилника на същия, се налага правен извод, че визираните в исковата молба нарушения следва да бъдат преценявани с оглед съдържащите се в последния процесуални правила, доколкото същите не противоречат на повелителните норми на закона - арг. от чл. 24 ЗМТА. В случая въведените от ищеца твърдения са, че като ответник в арбитражното производство не е бил редовно призоваван, съобразно изискванията на Правилника на АС, нито е получавал по надлежния ред съответните книжа и документи, което е възпрепятствало своевременното подаване на отговора му на исковата молба и избирането на арбитър, обусловило и лишаването му от активно участие в делото по независещи от него причини са недоказани. Освен, че е безспорно участието на същия в арбитражното производство по делото, чрез упълномощен от него адвокат, поради което твърдението му в обратен смисъл е голословно, то не налице и нередовно негово призоваване. Видно от приложеното с арб.дело писмо изх.№ 2057 / 22.06.2015 г. [фирма], като ответник в арбитражното производство, е получил копие от исковата молба чрез пълномощника си адв. Г. С. на 19.08.2015 г., който факт е надлежно удостоверен с подписа на последния, положен върху писмото / л.27 от арб.преписка/ Поради това, дори и първоначалното връчване на исковата молба на страната формално да е било нередовно, с оглед сменения адрес на търговеца - промяна надлежно вписана в търговския регистър, но несъобразена от канцеларията на АС, то порокът е саниран още с второто изпратено на същия съобщение от 21.05.2015 г., останало „непотърсено” от получателя му, както сочи изричното отбелязване от пощенската станция, обективирано в приложената обратна разписка. Хипотезата е законово уредена в чл. 32, ал. 2 ЗМТА, съгласно който уведомлението се счита за получено, когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция, да го получи, ако тя удостовери това. Възпроизведена законовата фикция на чл.32, ал.2 ЗМТА в чл. 12, ал. 3 от Правилника на А., е достатъчна, за да се приеме, че арбитражният състав на А., [населено място], считайки призоваването на страната, настоящ ищец, в арбитражното производство за редовно е процедирал в съгласие със закона. Що се касае до останалите доводи свързани с употребената в закона и обратната разписка различна терминология за индициране неявяването на адресата да получи съответната пощенска пратка, съдържаща исковата молба, то те са правно несъстоятелни, предвид вложеното в отделните термини съдържание от законодателя, вкл. съобразно езиковото им тълкуване, което сочи на равнозначност. Останалите твърдения на ищеца, свързани с нарушеното му право на защита в процеса са ирелевантни, предвид редовното уведомяване на страната за арбитражното производство, съобразно чл.12, ал.3 от Правилника, във вр. с чл.32 ЗМТА. Отделен в тази вр. е въпросът, че част от тях, относими към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, не подлежат на контрол от състава на касационната инстанция в производството по чл.48 ЗМТА. Що се касае до поддържаното в исковата молба оплакване, свеждащо се да начина на организация на А. - отсъствието на изградена и нормално функционираща деловодна канцелария, нормален достъп до сградата и документите по делото, довело до възпрепятстване участието на страната в процеса и реална защита на интересите и по независещи от същата причини, то в разглеждания случай същото не обосновава основателността на иска по т. 4 на чл. 47 ЗМТА, поради следното: Вярно е, че конституционно гарантираното с чл. 121 и чл. 122 Конституцията на РБ право на участие и защита на страните във всеки стадии на производството по делото, възпроизведено и в чл. 22 ЗМТА - основополагащо за правораздаването във всяко цивилизовано и демократично общество, не се изчерпва само с редовното призоваване на страната и осигуряване на фактическото и участие в процеса, а по необходимост включва в своята същност както правото и да изтъква факти, да представя доказателства, да въвежда доводи и възражения, така и правото и своевременно да бъде уведомявана за доказателствените искания, възражения и доводи на насрещната страна, да бъде запознавана и снабдяване с преписи от приложените по делото доказателства и протоколи от проведените арбитражни заседания, щом арбитражната процедура предвижда изрично съставянето на такива, както е в случая-арг. от чл. 23 от Правилника. Ноторно е също, че в едно демократично общество именно реално осигуреният достъп на страната до документите по делото във всеки стадии от неговото развитие в обичайното за съответната институция работно време е и универсалната гаранция за ефективно упражняване правото на защита.Следователно липсата на такъв осигурен достъп би било достатъчно, за да се приеме, че правото на защита и участие на страната по делото е било накърнено, но само, ако именно в резултат на визираното неправомерно ограничение последната е поставена в обективна невъзможност да се снабди с препис от конкретно доказателство или да се запознае с него, да заяви своевременно довод или искане, да получи съответен препис от протокола или евентуално да поиска поправката му, т. е. да си осигури адекватна защита, което в случая отсъства Видно от заключението на изслушаната в тази вр. съдебно- техническа експертиза, сградата в която „Стопанска асоциация” [населено място] се помещава е масивна тухлена, железобетонна обществена сграда, около 400 кв.м., с плосък покрив и колони, находяща се на територията на П. панаир. Помещенията в същата, според в.л., са годни за работа в тях – с нормална височина на таваните и осветеност, добре обзаведени. Пред самата сграда има метална табела, на която е изписан административния и адреса. Влизането в района е чрез три обществено достъпни входа, с обособени пропускателни пунктове и охрана, като няма установен пропускателен режим за граждани, т.е. допускането и посещаването е безплатно и безпрепятствено. Влизането с превозно средство, според констатациите на в.л., също е разрешено, но срещу заплащане на определена входна такса. От показанията на св. М. С. – секретар на АС,чиито показания, като обективни и съответстващи на останалия доказателствен материал, съдът възприема изцяло, се установява още, че арбитражните заседание се провеждат в по- голямата си част в зали на ПОС и П., както и че в сградата на Стопанската асоциация има три зали, една от които е изцяло предоставена на Арбитражния съд. Създадени са и работещи канцелария, деловодство и секретариат. Фоайето към тях е с площ от около 80 -100 кв.м., с барче, мека мебел и 4 работни маси, позволяващи работа и справки и по дела. Свидетелката е категорична, че във вр. с конкретното дело процесуалният представител на ищеца е посещавал многократно процесната сграда, без каквито и да било проблеми, като два пъти С., по отправено от него искане, му е копирала цялото арбитражно дело, изпращала му е, като секретар, материали по електронната поща,вкл. арбитражния акт за поправка на арбитражното решение. Не намира опора в доказателствения материал по делото и твърдението на ищцовата страна за несвоевременното и уведомяване за определения арбитър. Още в първото по делото заседание, проведено на 17.09.2015 г. ответникът в арбитражното производство [фирма], е възразил срещу арбитъра, формиращ едноличният състав, разглеждащ спора, позовавайки се на персоналното му различие с посочения от [фирма]. В съответствие с това възражение на процесуалния представител на дружеството ответник, са последвали самоотводи на арбитър С.Х. и на арбитър К.П., двамата предложени от ищцовото търговско дружество още с исковата молба до АС. С разпореждане от закрито заседание, проведено на 20.10.2015 г. председателят на АС при „Стопанска асоциация” [населено място] на осн. чл.13, ал.4 от Правилника и предвид направените два отвода на избраните арбитри – основен и заместващ, безспорно доведени до знанието на страните в процеса, е определил за арбитър по делото М. С., която в качеството си на едноличен арбитражен състав е и разгледала спора. Съобразени изложените обстоятелства налагат да се приеме, че не е налице допуснато нарушение нито в процедурата по уведомяване на ищеца, като ответник в арбитражното производство за неговото започване, нито за назначаването на арбитъра, постановил атакуваното арбитражно решение. Поради право на защита по делото на „К.” Е.,, реално осъществено чрез процесуалния му представител, не е било накърнено на соченото основание, нито е било неправомерно ограничено, което изключва основателност на иска по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. По иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА: Обстоятелството, че в хода на арбитражното производство [фирма] , чрез процесуалния си представител адв. С., е направил своевременно възражение за неспазване правилата за избор на арбитри, установени в Правилника на АС при „Стопанска асоциация” П., към разпоредбите на който вътрешноарбитражен акт арбитражното споразумение между страните изрично препраща, обуславя правен извод, че въведеното с исковата молба основание по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА не се обхваща от преклузията по чл.20 ЗМТА, във вр. с чл.5 ЗМТА и подлежи на разглеждане в настоящето исково производство. Разгледано по същество соченото отменително основание е недоказано. Съгласно чл. 13, ал. 3, във вр. с чл. 10, ал. 2 от Правилника, който изрично приет от страните по делото за приложим при разглеждане на възникнал помежду им правен спор от А., ако в срока за отговор ответникът не посочи арбитър, делото се разглежда от едноличен състав от арбитъра, посочен от ищеца, или определен от Председателя по реда на ал.4 на чл.13 от Правилника. Този ред, който дерогира правилото на чл.11, ал.1, пр.2 ЗМТА, тъй като в същността си представлява съгласие за броя на арбитрите, според различните посочени в Правилника на А. хипотези, е бил изцяло спазен в арбитражното производство по делото. Безспорно е,че ответникът [фирма], не е подал отговор на исковата молба в посочения в Правилника 10-дневен срок, с оглед датата на връчването и на същия. Установява се от доказателствата по делото, че въпреки неспазване на срока същият в депозиран на 26.08.2015 год. отговор, е посочил имената на избрания от него арбитър – Е. Р. Б. и зам. арбитър – В. Г. К., действайки в съгласие с процедурното правило на чл.10, ал.2 от Правилника. Ищецът - [фирма], също е изпълнил изискването на чл.13, ал.2 от Правилника, конкретизирайки с исковата си молба като арбитри : К. М. П. и С. А. Х./ зам. арбитър/, предвид създадената с този вътрешноарбитражен акт възможност решаващия орган да се състои от един или от трима арбитри, в която последна хипотеза всяка една от страните избира по един арбитър. Липсата на своевременен отговор от ответника по арбитражното дело, обаче, е обусловило приложението на чл.13, ал.3, пр.2 от Правилника. Затова и спора е следвало да бъде разгледан от едноличен състав от арбитъра, посочен от ищеца – К. П.. В този см. с препращането към разпоредбите на Правилника страните по арбитражното споразумение са се съгласили в сочената хипотеза арбитражният състав да е едночленен и това им съгласие не противоречи на чл.11, ал.1, изр.2 ЗМТА. С определение от 12.10.2015 г., арбитър К. П. се е отвел от разглеждане на делото,аргументирайки отвода си с направените от ответника в първото по делото заседание възражения срещу назначените арбитри и с лични обстоятелства. С предходно определение от 28.09.2015 г. от спора се е самоотвел и посоченият от ищцовото търговско дружество зам.арбитър С. Х. по изложени в акта му мотиви. Позовавйки се на чл.13, ал.4 от Правилника и на направените отводи на арбитрите избрани от правоимащата страна председателят на АС при „Стопанска асоциация” [населено място], както се посочи по- горе, е определил за арбитър по делото М. С., който се е и произнесъл по спора. Обстоятелството, че с разпоредбите на Правилника на А. не е създадена възможност за повторно упражняване правото на избор на арбитър от страните по делото, нито е налице законово уредена такава в ЗМТА, изключва определянето на решаващия орган в арбитражното производство да е било предоставено на [фирма] или да се отрече вече постигнатата договореност в процесуалния договор, с което АС да не се е съобразил, поради което доводите на настоящия ищец, че решаващият състав е незаконен и не е бил оправомощен да правораздава, вкл. поради нарушаване на правилото на чл.11, ал.1, пр.2 ЗМТА, са лишени от основание в закона. По изложените съображения исковата претенция за отмяна, основана на чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, не следва да бъде уважена. При този изход на делото в производството по чл.48 ЗМТА на ответника по иска за отмяна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят своевременно претендираните деловодни разноски, възлизащи на сумата 2 000 лв. - реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017 г.№ 170993. С оглед фактическата и правна сложност на делото направеното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище [населено място] срещу [фирма], гр.П. обективно кумулативно съединени искове за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място] от 10.02.2016 г., по в.а. д.№ 496/2015 година, допълнено с решение от 03.05.2012 г. и поправено с решение от 30. 05.2016 г., двете по в.а.д.№ 496/2015 г., на основание чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА, като неоснователни. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], гр.П. сумата 2000 лева/ две хиляди лева/, деловодни разноски за настоящето производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: