16 Р Е Ш Е Н И Е № 83 [населено място], 27.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май , през две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 940 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите против решение № 228 / 23.05.2012 год. по гр.д. № 984 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 37 / 19.07.2011 год. и реш. № 48 / 2011 год. / за поправка на очевидна фактическа грешка в първото / по т.д. № 154 / 2010 год. на Старозагорски окръжен съд . С последното е утвърден приет на събрание на кредиторите на [фирма] / в несъстоятелност / , състояло се на 11.04.2011 год. , оздравителен план, предложен от синдика на дружеството - С. Б. , същият е назначен за надзорен орган по изпълнението на плана и е прекратено производството по несъстоятелност . Касаторът - Н. агенция за приходите обжалва решението , като неправилно, поради постановяване в противоречие с материалния закон - несъобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.700 ал.1 ТЗ , досежно съдържанието на плана и конкретно - т.4 , тъй като утвърденият оздравителен план не съдържа „ гаранции , които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана „ . Дори да би се приело, че уговореното обезпечаване на кредитори от друг кредитор на несъстоятелността , с обект на обезпечението - собственото му вземане от длъжника, съставлява „ гаранция „ по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ , касаторът счита , че не е спазено условието на чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ / всички кредитори от съответния клас да са поставени при равни условия , освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие за това /. Обжалва решението и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - непроизнасяне по доводите на жалбоподателя във връзка с оспорване съдържащите се в оздравителния план „ гаранции „ , като действително обезпечаващи изпълнението на плана . Счита, че не съставляват такива гаранции включените в плана : 1/ обща гаранция на всички вземания с имуществото на дружеството в несъстоятелност , с пазарна оценка 1 909 975 лв. / при предявени вземания от 5 433 223,21 лева / ; 2 / назначаването на едноличен надзорен орган – в случая синдика, тъй като по смисъла на чл.700 ал. 5 ТЗ тази факултативна възможност е изведена отделно, като съпътстващо обезпечаваща изпълнението на включените в оздравителния план гаранции мярка ; 3 / издаването в 14-дневен срок , по искане на който и да е кредитор на несъстоятелността , запис на заповед в обезпечаване на вземането му от длъжника [фирма] , с падеж 4 години, считано от издаването на записа на заповед - касаторът намира , че като предоставено на волята на длъжника това задължаване има правните последици на обещание ; 4 / учредяване , при поискване от кредитор, на особен залог върху вземанията на други двама кредитори от несъстоятелния длъжник - по аналогични съображения - учредяването зависи изцяло от волята на съответния кредитор , упражнима след влизане в сила на оздравителния план. Дори да би се приело, че уговореното обезпечаване съставлява „ гаранция „ по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ, касаторът счита , че не е спазено условието на чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ . Отговор на подадената от НАП касационна жалба е депозиран единствено от кредитора С. Т. Г. . Същият счита, че НАП няма правен интерес от обжалване на оздравителния план, тъй като същият предвижда пълно удовлетворяване на вземанията й , в тридневен срок от влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план . Липсата на правен интерес, според страната , предпоставя недопустимост на произнасянето на въззивния съд, предпоставяща обезсилване на решението му и прекратяване на производството . Счита , че в производството по утвърждаване на оздравителния план съдът изследва единствено спазване условията по чл.705 ал.1 ТЗ , а противоречие с изискване на тази разпоредба касаторът - НАП не сочи . Синдикът – С. Б. - в качеството на предложител на плана , е депозирал становище за липса на правен интерес от обжалването за НАП , по идентични на преждеизложените съображения. С определение № 150 / 22.02.2013 год. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по материалноправния въпрос , свързан с приложението на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ : Съставлява ли гаранция по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ, включено в оздравителния план задължение на кредитор , спрямо друг кредитор / или кредитори / на несъстоятелността, за обезпечаване удовлетворяването му / им / , чрез вземането на обезпечаващия към несъстоятелния длъжник , като обект на гаранцията ? Въпросът е предпоставен от включено в оздравителния план задължение за двама кредитори от четвърти клас , по искане на който и да е друг кредитор на несъстоятелността / при уговорена с оздравителния план едновременност в удовлетворяване кредиторите от всички класове /, да учредят особен залог върху съответна на обезпечаваното вземане част от собствените си вземания към дружеството в несъстоятелност, след влизане в сила на оздравителния план . За да отговори на допуснатия материалноправен въпрос , Върховен касационен съд, първо търговско отделение , съобрази следното : Понятието „ гаранции „ по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ следва да се тълкува в съответствие със съдържанието на разпоредбата в цялост , отнасяща ги до „ всеки клас кредитори , във връзка с изпълнението на плана „ , т.е. до изпълнение на определящото интереса на кредиторите от приемане на плана , същностно негово съдържание - по справедливото им удовлетворяване, в съответствие с предвидените в плана време и степен на удовлетворяване. Настоящият състав споделя тълкуването, че предвид самостоятелната разпоредба на чл. 700 ал.1 т.5 и чл. 700 ал.2 ТЗ , предвиждаща като задължително съдържание на плана , отделно от гаранциите по ал.4 , управленски, организационни, правни , финансови , технически и други действия за неговото осъществяване, вкл. като факултативно съдържание - конкретни действия и сделки по изпълнението му , то под гаранции по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ следва да се съобразява само това негово съдържание , пряко или непряко обезпечаващо удовлетворяването на кредиторите, като главна цел на оздравителното производство . Пряко осигуряващи удовлетворяването са обичайните обезпечителни мерки / реални и лични обезпечения / - залог, ипотека, поръчителство, възбрана, залог. Следва ,обаче, да се сподели доводът, че качество на гаранция би имало и средство, без пряко удовлетворяващ кредитора , въз основа на същата , ефект ,но косвено гарантиращо удовлетворяването / напр. гарантиране конкретно уреден в плана начин на удовлетворяване на кредитори - чрез събиране вземания от длъжници на несъстоятелното дружество, гарантирано само по себе си с предприемане на принудително изпълнение върху предварително обезпечени или възбранени / запорирани , конкретни техни имущества и пр./. Спецификата на оздравителния план , чието изпълнение е предпоставено от взаимно допълващи се , различни по характеристика икономически и правни действия , в осигуряване продължаване дейността на търговското предприятие , но при условия на рентабилност , с цел удовлетворяване на кредиторите му, предпоставя тълкуване на понятието „ гаранции „ в по-широк смисъл , но във всички случаи като мерки , обезпечаващи защита на удовлетворяването на кредиторите, независимо от възможността да поискат възобновяване на производството, съобразявайки че и не всеки кредитор / арг. от чл. 709 ал.1 ТЗ / притежава правото да поиска възобновяване, а и последното не се счита само по себе си гаранция по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ / съображения за този извод в реш.№ 807 от 16.12.2005 год. по т.д.№ 512 от 2005 год. на І т.о. на ВКС и опр. № 571 от 30.07.2012 год. по т.д.№ 172 8 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС / . Ако кредиторът не е легитимиран да претендира и никой друг , легитимиран за това субект , не упражни правото си да претендира възобновяване на производството по несъстоятелност, в случай на неизпълнение на длъжника , дадената по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ гаранция го обезпечава . Дори да би бил легитимиран и упражнил правото си за възобновяване на производството , в случай на уважаване искането му , дадената по реда на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ гаранция го ползва по отношение преобразуваното му право , съгласно чл.709 ал.2 ТЗ . Затова непрецизно е , според настоящия състав, тълкуването на „ гаранциите „ по чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ като такива , осигуряващи само изпълнението на плана, не и принудителното удовлетворяване на кредитора, в случай на неизпълнението му . Напротив, именно в отлика от останалите действия и сделки по осъществяването му , съгласно чл. 700 ал.1 т.5 и чл. 700 ал.2 ТЗ , тези гаранции са относими само и единствено към защита удовлетворяването на кредиторите ,без да се изчерпват с обезпечителни мерки , в тесния смисъл на думата . Безспорно всяко прехвърлимо вземане, вкл. приетото и удовлетворимо в производство по несъстоятелност, респ. преобразувано с утвърждаване на оздравителния план вземане, може да бъде обект на обезпечителна мярка в отношения между кредиторите на несъстоятелността . За преценката на подобно задължаване като „ гаранция „ , по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ , не е достатъчно вземането да е допустим обект на обезпечение , а е необходима конкретна преценка кога подобно „ задължаване „ ,визирано в съдържанието на плана , поражда правни последици и ако такива настъпват - какви са по отношение изпълнението на оздравителния план досежно преследваната със същия цел - удовлетворяване на всички кредитори . За да се отговори на поставения въпрос следва да се изходи от характеристиката на оздравителния план , като такъв , както и от съдържанието на конкретния оздравителен план . Същият не е сделка между кредиторите и длъжника, по изричното разпореждане на закона / чл. 703 ТЗ / - длъжникът не участва в приемането му , макар да би могъл да го предложи . Оздравителният план не може да се възприеме за сделка между кредитори , тъй като липсват насрещни , съвпадащи волеизявления между същите . Напротив – задължително действие оздравителен план ще има и по отношение на гласувалите против приемането му кредитори , стига да са налице съпътстващите , предвидени от закона предпоставки за утвърждаването му - във всеки клас да са гласували кредитори , представляващи обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа / чл. 703 ал.4 вр. с чл. 705 ал.1 т.1 ТЗ / , несъгласни да не са кредитори с повече от половината от приетите вземания, независимо от класовете, в които се разпределят / чл. 703 ал.6 вр. с чл. 705 ал.1 т.2 ТЗ / и на несъгласен кредитор планът да осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред / чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ / . След като волята на мнозинството може да подчини тази на отделния кредитор , в определени от закона граници, то се касае за особено споразумение на кредиторите на несъстоятелния длъжник - успоредни /а не насрещни , съвпадащи / волеизявления на същите , насочени към удовлетворяване на общата цел - избягване обявяването на търговеца в несъстоятелност и продължаване на дейността му , в удовлетворяване на кредиторите - в степента, поредността и времето, в които това удовлетворяване се възприеме за разумно, с оглед състоянието на търговеца и приемливо, с оглед интереса на кредиторите , чрез определянето на средствата и начините за това. Законът определя обвързаните от действието му субекти - длъжника и кредиторите с възникнали преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност вземания. Спрямо кредиторите , задължителният му характер се отнася до съобразяване с предвидените в плана поредност , степен и време на удовлетворяване, т.е. до спазване условията и ограниченията в упражняване на правата им , идентично и за длъжника - в спазване така приетите поредност, степен и време на удовлетворяване , вкл. съблюдаване предвидените от плана конкретни икономически, организационно - управленски , финансови, технически и др. мерки за постигането му . От характеристиката на оздравителния план като акт и задължителното му действие спрямо длъжника и кредиторите - задължаване с плана на всеки от тях , но не и помежду им, следва , че само включено в плана задължаване за бъдещо действие с гаранционно предназначение , дължимо от един от тях , спрямо някой или някои кредитори , няма самостоятелни правни последици. В тази си функция , задължаващият се вече не действа в качеството на „ кредитор „ / с оглед правата и задълженията си като такъв / , с оглед което и обвързващото действие на плана , по смисъла на чл. 706 ал.1 ТЗ , не се разпростира и досежно това му задължаване . Когато за действителността , а и за доказването на „ гаранцията „, с оглед вида й, е необходима особена форма – същата следва да бъде спазена и съществуваща към момента на приемането на оздравителния план . Когато такава не е необходима , но задължаването поставя кредитора в неравностойни с другите кредитори условия , т.е. в хипотезата на „ ощетен кредитор „ / напр. при промяна в поредността на удовлетворяването - поето задължение за удовлетворяване след всички останали кредитори или след някои от тях / - законът предвижда съгласието на кредитора да е материализирано в изрична писмена форма , на основание чл.705 ал.1 т.3 ТЗ, именно с оглед непокриването му от задължителното действие на плана по чл. 706 ал.1 ТЗ , в преждепосочения смисъл. Следователно , задължаването по силата на оздравителния план на конкретен кредитор би имало правни последици , в зависимост от вида на „ гаранцията „ , предоставяна с това задължаване и доколкото се явява в удовлетворяване целта на оздравителния план . В конкретния случай – доколкото оздравителният план предвижда и удовлетворяване на двама кредитори от четвърти клас след всички останали кредитори от останалите , вкл. и другите кредитори от четвъртия , класове - ведно с изрично писмено съгласие по чл.705 ал.1 т.3 ТЗ и - предвид включеното задължаване по учредяване на особен залог върху вземанията на тия кредитори от дружеството в несъстоятелност, в полза на останалите кредитори на несъстоятелността - при спазване изискването за форма за действителност , респ. за доказване на обезпечителната сделка . Самият оздравителен план , обаче, сам по себе си не материализира и доказва изричното съгласие на съответния кредитор, да се обремени с гаранция в полза на длъжника в несъстоятелност . Същото касае и длъжника в несъстоятелност . Включено в плана задължение на същия за бъдещо учредяване на ипотека , само по себе си няма никакви правни последици на „ гаранция „ . Обезпечаването на един кредитор от друг кредитор на несъстоятелността с обект на обезпечението - вземането му от същия длъжник, т.е. обезпечителна мярка с обект „ вземане „, предпоставя учредяване на залог / в случая предвиден особен залог на вземане /. За същия е необходима писмена форма за доказване , с предаване на заложния кредитор документите , установяващи заложеното вземане / обикновен залог / , съответно писмена форма с нотариална заверка на подписа / особен залог / и вписване в Централен регистър за особените залози , с оглед противопоставимостта му на трети лица / вкл. други кредитори на несъстоятелността /. Вписването в оздравителния план на задължение по бъдещо учредяване на залог от един кредитор на несъстоятелността в полза на друг / други / кредитори на същата , с обект вземането му от несъстоятелния длъжник , още повече - в хипотеза на неяснота по отношение на обезпечаваните по този начин кредитори на несъстоятелността , няма обвързващо за този кредитор действие . Неизпълнението му не ще съставлява основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, тъй като не е измежду визираните в чл. 709 ал.1 ТЗ основания за това. „Обезпечаваните „ по този начин кредитори не разполагат с правно средство за привеждане на „ обезпечителната мярка „ в действие . В самия план тя е неконкретизирана по страна – заложен кредитор . Следователно , подобно задължаване се ограничава до последиците на добро пожелание за нуждите на оздравяването , но не съставлява гаранция по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ . Такава гаранция би съставлявало само учреденото към момента на приемане на плана , в съответната форма за действителност или за доказване - с оглед размера на обезпеченото вземане , обезпечение, макар под отлагателно условие - влизането на оздравителния план в сила . Конкретните страни и предмет на обезпечаването са от значение и за да би било предварително преценимо кои класове обслужва гаранцията / чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ / и спазени ли са изискванията за „ равни условия „ за всички кредитори от класа / за предварително обезпечените кредитори подобна гаранция осигурява допълнително обезпечение, освен ако не би била ограничена до размера на вземанията им, непокрити от учредените вече обезпечения /. Респективно , ако не се осигуряват равни условия за всички кредитори – спазено ли е условието за предварително писмено съгласие на „ ощетените кредитори „ / чл.705 ал.1 т. 3 ТЗ /, в смисъл на допустим отказ от гаранции . Според настоящият състав „ равните условия „ по смисъла на чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ касаят не само поредността и степента на удовлетворяването / размера /, но и модалитетите му / срок , условия / и обезпеченията му / гаранциите в широк смисъл /. Абстрактното задължение за бъдещо учредяване на залог по искане на който и да е кредитор не предпоставя възможност за преценка спазване условията за утвърждаване на плана по чл.705 ал.1 т.3 ТЗ. В този смисъл, такова съдържание противоречи на изискването за конкретност на гаранциите / реш . № 2109 от 04.05.1999 год. по гр.д.№ 1501 / 1998 год. на V г.о. на ВКС /. Нещо повече, в настоящия случай и за останалите кредитори на несъстоятелността , учредяваният особен залог би бил годна самостоятелно гаранция, само в случай на гарантираност вземанията на учредяващите залога кредитори на несъстоятелността, какъвто не е настоящия случай . Дори да би бил сключен конкретен договор между кредитори на несъстоятелността, с предмет - обезпечаване по преждепосочения начин, практически обезпечителната мярка би довела до последиците на промяна в поредността на удовлетворяване на кредитори на едно и също дружество в несъстоятелност , аналогично постижима и само с поето в плана задължение за удовлетворяване някой от кредиторите , след всички или някои класове кредитори, при съблюдаване спазване условието на чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ . Изпълнението на това задължение е предпоставено от насрещно задължение на длъжника за удовлетворяване, в съответствие с приетото в плана , чието именно нарушение би съставлявало основание за възобновяване на производството по чл. 709 ал.1 пр. първо от ТЗ , което от своя страна прави този вид гаранция много по - ефикасна . По същество се преотстъпва ред за събиране на вземането, като „обезпечаващият” встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу дружеството , до размера на изпълненото . Самият „ обещаващ кредитор „ се явява „ ощетен „ , по смисъла на чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ, тъй като се удовлетворява под условие удовлетворяването на всички или някои от останалите , а не наред със същите и по съразмерност , поради което и за да би било обвързващо го това задължаване , следва да е дал изрично писмено съгласие . В аспект на конкретната обезпечителна мярка - учредяване особен залог върху вземането на кредитор на несъстоятелността в полза на друг кредитор на несъстоятелността , с оглед това че залогодателят не е препятстван да събере вземането си и се лишава от това право едва с вписване пристъпването към изпълнение на заложния кредитор , то ако би бил надлежно учреден, в съответствие с гореизложеното , при спазена форма за действителност, залогът би могъл да изпълни функциите си само при своевременно , спрямо събирането на вземането от залогодателя , пристъпване към изпълнение от заложния кредитор , но последното е относимо към ефикасността на мярката, която не е в пределите на настоящата преценка за законосъобразност , а и спрямо която от значение е и договорената факултативна мярка - надзорен орган , с оглед функциите му и кореспондиращи им правомощия в чл. 700а ал.6 и ал.7 ТЗ . Именно с оглед ефикасността ,а и избягване затруднението по учредяване на залог или множество залози под условие, което би могло и да не се сбъдне, идентични правни последици би имала промяна в поредността на удовлетворяването, с изрично писмено съгласие на кредитора , приел различна от предвидената за останалите в класа му кредитори или конкретно за него / напр. при обезпеченост на вземането му / поредност на удовлетворяването ,коментирано по – горе . То ,обаче, би било годна гаранция , ако са налице съпътстващи гаранции за удовлетворяване на приемащите да се удовлетворят последни кредитори , независимо дали според плана удовлетворяването на всички кредитори е предвидено едновременно или обезпечаващите кредитори са удовлетворими преди други или преди всички останали кредитори . Ако собствените им вземания към същото дружество в несъстоятелност не са надлежно гарантирани , няма как същите да обусловят годна „ гаранция „ в удовлетворяване на кредитори , с обект - същите тези вземания, вкл. чрез особен залог на същите . Следователно , отговорът на поставения материалноправен въпрос е : Вземането на кредитор на несъстоятелността е допустим обект на обезпечение от същия в полза на друг кредитор / кредитори / на несъстоятелността , чрез учредяване на залог . За да би съставлявало „ гаранция „ по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ не е достатъчно залогът , като бъдещо действие , да е предвиден в оздравителния план ,а следва да е надлежно учреден / сключен договор за залог – в писмена форма за доказване , при обикновения залог и в писмена форма с нотариална заверка на подписите – за действителност и вписване в Ц. ,с оглед противопоставимост на трети лица - за особения залог / към момента на приемане на оздравителния план , под отлагателно условие - влизането му в сила. Учредяването му по начин да ползва само някой / някои / кредитори от съответен клас / класове /, предпоставя „ писмено съгласие „ на останалите от същия клас , в съответствие с чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ , в качеството му на допустим отказ от предоставяне на гаранции , освен ако за същите кредитори не са предвидени други равностойни гаранции . Годността му на гаранция , по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ , се преценява във всеки конкретен случай , с оглед съдържанието на конкретния оздравителен план в цялост . За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд по утвърждаване приет на събрание на кредиторите от 11.04.2011 год. оздравителен план за [фирма] / в несъстоятелност /, Пловдивски апелативен съд е изложил формални мотиви за съответствие съдържанието на плана с изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ и за спазване предвидените в чл.705 ал.1 ТЗ условия за утвърждаването му . Не са изложени съображения относно съдържанието на видовете гаранции , предложени в плана и оспорени от кредитора НАП, и възможността им да изпълнят функцията си, с това им съдържание . Оздравителният план предвижда пълно удовлетворяване на кредиторите по отношение вземанията им от главници , както и лихви за периода след откриване производството по несъстоятелност. От съдържанието му следва воля за частично опрощаване на акцесорни задължения / лихви до откриване производството по несъстоятелност и разноски / . За всички кредитори - изключая [фирма] и С. Г. - планът предвижда отсрочване плащането в тригодишен срок от влизане в сила решението за утвърждаването на оздравителния план и разсрочено изплащане на отсроченото , през цялата четвърта година , на 12 равни месечни вноски , дължими в последната седмица на текущия месец . За [фирма] и С. Г. – кредитори от 4 клас - е предвидено плащане след пълно удовлетворяване на всички останали кредитори . В тази връзка НАП е възразила за необходимо изрично тяхно писмено съгласие по чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ . По отношение кредитора С. Г. , неточната редакция на плана / стр. 5 / следва да се възприема корективно - във връзка с основанието на приетото вземане на същия, в размер от 1 384 291 лв. – погасяване от С. Г. задължение на [фирма] спрямо трето лице - „ Г. Р. С. Ел. Ел. Си „, което оправдава и фигурирането на същото в съдържанието на плана . Изпълнението на плана е предпоставено от събиране на вземания на дружеството , в общ размер от 525 222 лева и продължаване стопанската му дейност по дистрибуция и апликация на високотехнологични хидроизолационни системи / СМР / и консултантски услуги в областта на енергетиката и инфраструктурата, за чуждестранни клиенти , като се акцентира на притежавано от дружеството специфично „ ноу- хау „ по отношение менажирането на риска , с оглед детайлно познаване на възприетите в региона бизнес практики . Конкретни управленски, организационни, финансови, правни и технически действия по изпълнението, съгласно чл. 700 ал.1 т.5 ТЗ , както и критерии за извличане прогнозните стойности , относно бъдещи приходи и разходи от стопанската дейност на дружеството , осигуряващи предвижданата степен на удовлетворяване , планът не съдържа. Факултативното му съдържание предвижда назначаването на надзорен орган , в лицето на синдика , на основание чл. 700 ал.5 ТЗ . В раздела гаранции , съгласно изискването на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ , са предвидени : 1 / обща гаранция - с цялото имущество на длъжника ; 2 / назначаване на едноличен надзорен орган в лицето на постоянния синдик на дружеството / изрично предвидена от чл.700 ал. 5 ТЗ възможност / ; 3 / издаване от длъжника - в 14- дневен срок от искането на кредитор , след влизане в сила решението за утвърждаване на оздравителния план - запис на заповед, в обезпечаване на вземането му , с падеж съответстващ на уговореното разсрочване ; 4 / учредяване на особен залог върху съответна на вземането на кредитора част от вземането на С. Г. или [фирма] към [фирма] / в несъстоятелност / , при същото условие - в 14-дневен срок от искането на кредитор , отправено след влизане в сила на оздравителния план и 5 / учредяване на обща договорна ипотека в 14- дневен срок от искането , в полза на кредиторите , поискали това след влизане в сила на оздравителния план , върху конкретно посочен недвижим имот на длъжника, която договорна ипотека се явява последваща , спрямо учредените договорни ипотеки в полза на кредитора [фирма] . Банката е единствен кредитор от първи клас , като общата пазарна стойност на ипотекираното имущество / офис и поземлен имот / не е посочена и установима по делото . Общата пазарна оценка на имуществото на дружеството в цялост , посочена в плана съгласно заключение на съдебно - оценителна експертиза , възлиза на 1 909 975 лв.. Същата действително надхвърля вземанията на ипотекарните кредитори , но не надхвърля размера на всички приети вземания – 5 433 223,21 лева . Касаторът – Н. агенция по приходите е единствен кредитор в трети и пети клас , с 5,002 % от всички вземания . С. Г. и [фирма] са кредитори от 4 клас , в който фигурират още четири дружества .Последните притежават общо 6,193 % от вземанията в същия клас и 5,246 % от всички вземания. По възражението за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес на Н. агенция за приходите , от обжалване утвърждаването на плана : Настоящият състав не споделя съображенията за липса на правен интерес, изведен като последица от изпълнението на оздравителния план, в качеството му на бъдещо несигурно събитие. Не може да се отрече правният интерес на кредитор, гласувал против плана и който ,съгласно чл.709 ал.1 ТЗ , не разполага със самостоятелно право да иска възобновяване на производството по несъстоятелност , в случай на неизпълнението му / разпоредбата на чл. 189 ал.5 вр. с ал.1 ДОПК , изключваща ограничението на чл. 709 ал.1 ТЗ , е неприложима , тъй като предпоставя „ намаляване „ , „ отсрочване „ и „ разсрочване „ на публични задължения, какъвто не е настоящия случай / , въз основа на субективната си преценка на задължителното и факултативното му съдържание, да обжалва утвърждаването му, тъй като не намира гарантирано изпълнението му , макар при благоприятно предвидено за самия него удовлетворяване. Упражняването на признатото му от закона право да обжалва , по реда на чл. 707а ал.1 ТЗ , не е предпоставено от преценка на съдържанието на плана по същество, а от качеството му на несъгласен с плана кредитор, обуславящо процесуалноправната му легитимация . Липса на правен интерес не може да се изведе и от съдържащата се в ДОПК – чл. 224 ал.4 и сл. – специфична защита на кредиторите с публични вземания към дружеството в несъстоятелност. Съгласно чл.224 ал.5 ДОПК , при констатирано неизпълнение на утвърден оздравителен план по отношение удовлетворяване на публичните вземания , изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице възобновява само спряното производство по принудително изпълнение, доколкото такова спиране е постановено след предлагане на оздравителен план и осъществява принудително изпълнение само върху имущества, върху които и след уведомяването по реда на чл.78 ал.1 ДОПК , са наложени мерки , в обезпечаване събирането на публичните задължения - чл.224 ал. 7 вр. с ал.5 ДОПК и чл. 195 ал. 5-8 от същия кодекс. Видно от съдържанието на настоящия план , такива не са наложени в обезпечаване на всички приети публични задължения на длъжника в несъстоятелност към НАП . Във всички случаи, обаче, НАП има правен интерес да се защити срещу отложено - с утвърждаване на оздравителен план, в който и според кредитора е заложено неизпълнение - изпълнение на вземането си , т.е. достатъчен интерес да се противопостави на забавата в удовлетворяването си по реда на производството по несъстоятелност , дори да би бил легитимиран да иска възобновяването му . Липсата на тази възможност / легитимация / не е изведена като условие за допустимост на обжалването по чл. 707а ТЗ. Несъстоятелно е и другото възражение на ответната страна С. Г. . В производството по чл.707а ТЗ съдът дължи проверка както за изпълнение условията на чл.705 ал.1 ТЗ , така и за императивните изисквания към съдържанието на плана , съгласно чл.704 ал.1 вр. с чл.700 ал.1 ТЗ , като не е обвързан от възраженията на кредиторите по материалните предпоставки по чл.700 ал.1 ТЗ , релевирани по реда на чл.703 ал. 5 ТЗ, освен ако са били вече обект на инстанционен контрол , упражнен по повод обжалване определение по чл.701 ТЗ за недопускане плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай . / В този смисъл реш. № 84 от 19.02.2004 год. по гр.д.№ 860 / 2003 год. на ВКС , І т.о. , реш. 158 / 30.11.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. на ВКС / . Основателна е жалбата на Н. агенция за приходите , за несъответствие на оздравителния план с императивното условие на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ – предвидени гаранции за изпълнението на оздравителния план за всеки клас кредитори . Уговорената обща гаранция – „ чрез цялото имущество на дружеството „ , е напълно неконкретизирана по вид, а оттук и непредоставена в кореспондираща на съответния вид, задължаваща дружеството – длъжник или трето / вкл. кредитор / , предоставящо я в негова полза лице, форма . Конкретния обект на обезпечаването и пазарната му стойност е също от значение , с оглед преценка годността на гаранцията / ако би била индивидуализирана от конкретен вид / , в обслужване интереса на кредиторите от класа или класовете , за които е предвидена / с оглед размера на вземанията им / , а в настоящия случай - за всички кредитори , вкл. обезпечените, което би било допустимо, при равностойност с положението на останалите, само за вземанията им, надхвърлящи стойността на ипотекираното в тяхна полза имущество .Поради това се явява от значение , а в случая липсва , оценка на ипотекираното вече имущество . Следва да се съобрази , че тази гаранция е уговорена и в полза на кредиторите от 4 клас - С. Г. и [фирма] , т.е. и техните значителни по размер вземания се явяват съобразими. Общата пазарна стойност на имуществото на дружеството , дори да не би била приспадната стойността на ипотекираното , в обезпечаване вземанията на кредитора от първи клас – [фирма] , е далеч под стойността на приетите вземания, преобразувани с плана - 1 909 975 лв. спрямо 5 433 223,21 лева . Следователно , дори да би била конкретна и надлежно учредена / предвид обекта „ имущества „ - чрез ипотека или залог / , обезпечителна мярка от този вид не гарантира надеждно всички кредитори на несъстоятелността . Неиндивидуализирането на гаранцията и непредоставянето й в ефективна за кредиторите – ненуждаеща се от последващи действия и волеизявление на длъжника или трето, предоставящо я в негова полза лице - форма, по начало изключва годността й в конкретния случай . По аналогични съображения е негодна да изпълни директно, на основание само оздравителния план , функциите на гаранция по чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ и „ обещаната „ договорна ипотека върху конкретно , вече обезпечено имущество на длъжника , в полза на всички кредитори / изключая вече обезпечения със същото кредитор - [фирма] / . Следва да се държи сметка, че оздравяването цели удовлетворяване кредиторите именно чрез запазване предприятието на длъжника , респ. имуществото , необходимо за осъществяване стопанската му дейност, поради което обезпечаване чрез цялото му имущество , дори конкретизирано по обекти , изисква и преценка относно това дали не застрашава и дори осуетява изпълнението на плана . Разпоредбата на чл.700 ал.5 ТЗ - назначаването на надзорен орган за осъществяване контрол върху дейността на длъжника , за срока на действие на оздравителния план - визира факултативно съдържание на оздравителния план, което само по себе си не може да удовлетвори изискването за задължително съдържание с предмета по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, тъй като предназначението на самата факултативна мярка е обезпечаване изпълнението и на предвидените в оздравителния план гаранции , по смисъла на тази разпоредба / вр. с правомощията му по чл.700а и чл. 707 ал.3 т.1 ТЗ /. Предвиденото издаване на записи на заповед в обезпечаване на вземанията , по искане на кредитори на несъстоятелността , от страна на [фирма] , единствено снабдява кредиторите с второ изпълнително основание, от което същите не се нуждаят , с оглед разпоредбата на чл.708 ТЗ . От друга страна, правилни са съображенията на жалбоподателя , че както по отношение абстрактното задължение за обезпечаване на кредиторите с цялото имущество на дружеството и тук не се касае за реално договорена гаранция , с противопоставим между конкретните кредитори на несъстоятелността / издател и поемател по ценната книга / ефект , какъвто самият оздравителен план, по преждеизложените съображения относно характеристиката му , не поражда. Нещо повече - с издаването на запис на заповед в конкретния случай се предвижда ново разсрочване на изпълнението, различно от договореното на основание чл. 696 ТЗ в плана , по отношение на обезпечения по този начин кредитор - за 4 години, но вече считано от издаването на записа на заповед . Ако изобщо би било допустимо , като гаранция , обещаване бъдещото издаване на запис на заповед , то в случая се касае за бъдещо обвързване на кредитор с начин на удовлетворяване, поставящ го в неравностойна спрямо останалите кредитори / удовлетворими през четвъртата година след влизане в сила на оздравителния план / позиция , за което и ако би бил предварително известен този кредитор , би било необходимо „ писменото му съгласие „ по чл.705 ал. 1 т.3 ТЗ . Именно предвид тази обвързаност между съдържанието на плана и предвидените от закона предпоставки за допустими отклонения, според настоящият състав е необходимо към момента на утвърждаването му да са вече учредени , при съответна индивидуализация по страни и предмет, съответните „ гаранции „ по чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ , защото само тогава би могло да се съобрази наличието и на останалите задължителни условия за утвърждаването му , съгласно чл.705 ТЗ . По отношение обезпечителната мярка „ особен залог „ върху вземане на кредитор на несъстоятелността от дружеството - длъжник, в полза на друг кредитор / кредитори / на несъстоятелността , съобразно даденият отговор на материалноправния въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване, също следва да се изключи характеристиката му на годна гаранция , по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ . Доколкото в плана е изрично залегнало ,отделно от учредимия особен залог, удовлетворяване на кредиторите С. Г. и [фирма] само след всички останали кредитори , както се посочи по-горе , тази мярка предпоставя съпътстващи гаранции , по смисъла на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ , и за удовлетворяване на самите тях като кредитори , за да би съставлявало гаранция и за останалите , събирането на собственото им вземане . Ако тяхното удовлетворяване е гарантирано / в плана предвидено едновременно удовлетворяване на кредиторите от всички класове /, отложеното и неконкуриращо вземане на тези двама кредитори съставлява съпътстваща, но не и самостоятелна гаранция. Основателно е и възражението на НАП , че на основание чл. 705 ал.1 т.3 ТЗ , с така поеманото задължаване и за да би ги обвързало , поставяйки ги в неблагоприятни условия за удовлетворяване , спрямо останалите кредитори на несъстоятелността , [фирма] и С. Г. е следвало да дадат изрично писмено съгласие . Дори като такова да се възприеме материализираното съгласие с оздравителния план в цялост, съдържащо се в отговорите на жалбите по чл. 707а ТЗ , то такова изхожда само от кредитора С. Г., не и от [фирма] . Напротив , последното дружество също е подало жалба по реда на чл. 707а ТЗ . Липсата на други годни , съпътстващи задължаването на С. Г. , за удовлетворяване след всички останали кредитори , гаранции , изключва и в тази хипотеза утвърждаване на оздравителния план ,на основание противоречие с чл. 700 ал.1 т.4 . В., както се посочи по-горе, не е удовлетворено и изискването на чл. 700 ал.1 т.5 ТЗ - също елемент от задължителното съдържание на плана, нито обосновано предвижданото удовлетворяване, в аспект на задължителното изискване на чл.705 ал.1 т.4 ТЗ – по отношение на несъгласните с плана кредитори / не само НАП , но и [фирма] /. С оглед преждеизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 228 / 23.05.2012 год. по гр.д. № 984 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 37 / 19.07.2011 год. и реш. № 48 / 2011 год. / за поправка на очевидна фактическа грешка в първото / по т.д. № 154 / 2010 год. на Старозагорски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТКАЗВА утвърждаване на оздравителен план, предложен от синдика на дружеството - С. Б. , приет от Общо събрание на кредиторите на [фирма] / в несъстоятелност / , състояло се на 11.04.2011 година . ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на следващите се действия в производството по несъстоятелност. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :