Ключови фрази
Измама * наказателна и гражданска измама


Р Е Ш Е Н И Е

424

София, 20 ноември 2012 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. единадесети октомври …........... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................

.. Севдалин Мавров. .............................


при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП. .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров. ............................. НОХД № .. 1446 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от страна на осъдения Д. Д.. Атакува се решение № 332 от 12.03.12 год., постановено по ВНОХД № 6025/11 год. по описа на Софийски градски съд. Със същото е потвърдена присъда № 18 от 22.06.11 год. по НОХД № 5818/10 год. на Софийски районен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се да се възобнови производството, да се отменят решението и присъдата и делото да се върне за ново разглеждане.
Искането се поддържа в съдебно заседание на основанието и доводите, залегнали в него.
Конституираният по делата граждански ищец П. Д. изразява становище искането да се остави без уважение.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение, за което излага своите доводи.
Върховният касационен съд, като взе предвид посочените основание и доводи, постановените съдебни актове и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО.
С цитираната присъда осъденият Д. е признат за виновен в това, че на 15.02.09 год. в [населено място], с цел да се набави имотна облага, възбудил у П. Д. заблуждение, че му е необходима парична сума за лечение, с което му причинил имотна вреда в размер на 5 000.00 лв., поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода.
Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на пострадалия сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените на същия имуществени вреди.
С присъдата съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 165/05 год. по описа на РС –гр.Стара Загора. Произнесъл се е по типа затворническо общежитие, първоначалния режим за изтърпяване на наказанията и държавната такса.
С атакуваното решение първоинстанционният акт е потвърден.
С жалбата се твърди, че не е налице субективният елемент от състава на престъплението по чл. 209 НК, тъй като се касае до даден заем между познати лица. Липсва изначалното намерение въобще да не се връща инкриминираната сума, съответно е реализирана „гражданска измама”.
С жалбата не се атакува доказателствената дейност на съда и приетите за установени фактически обстоятелства.
Последните изцяло насочват към измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а не до гражданскоправна забава за връщане на взет заем.
Касаторът и пострадалият се познават, но не са поддържали контакти от 2007 год. до 2009 год. Поисканият „заем” е мотивиран с необходимост от спешно лечение на майката на осъдения, от каквото тя не се е нуждаела. Определеният двумесечен срок за връщане на сумата не е спазен. След това осъденият е започнал да избягва контактите с пострадалия, сменил е телефонния си номер. Започнал е заплахи срещу имуществото, живота и здравето на пострадалия и негови близки. Тези факти изцяло покриват критериите за наличието на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК и изключват нормална гражданскоправна сделка между познати и обективна забава за връщане на дължимото. Ето защо, присъдата е законосъобразна и не са налице обстоятелства за реализиране на правомощията на ВКС за възобновяване на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения Д. Д. Д. за възобновяване на НОХД № 5818/10 год. на СРС, съответно ВНОХД № 6025/11 год. на СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: