Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 01.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1469 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. П. за отмяна на влязлото в сила Решение № 185 от 25.07.2016 г. по в.гр.д.№ 250/16 г. на Ловешкия окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 44 от 07.03.2016 г. по гр.д.№ 614/15 г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя против П. Й. Х. и В. В. В. иск с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС- за признаване правото на ищеца на изкупуване на ½ ид.ч. от еднофамилно двуетажно жилище в [населено място], [община], [улица], нанесено в КККР като поземлен имот с идентификатор 62579.129.34.15, със застроена площ от 45 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор 62579.129.34. В молбата се поддържа, че след постановяване на влязлото в сила решение молителят получил Постановление от 11.01.2017 г. на Окръжна прокуратура- [населено място], като този документ установява факти от значение за имуществените отношения между ответниците и наличието на задължение на П. Х. към В. В., за чието погасяване между тях е бил сключен договор за прехвърляне на собствеността върху принадлежащата на Х. ½ ид.ч. от описания имот. Моли се на това основание влязлото в сила въззивно решение на Ловешкия окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците по молбата за отмяна- П. Й. Х. и В. В. В. оспорват същата, като поддържат, че представеният документ не разполага с доказателствена сила по отношение на релевантни за спора факти, и в този смисъл не представлява основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства, т.е. новооткритите юридически или доказателствени факти, при всички случаи трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, поставени в основата на влязлото в сила решение. От друга страна, писменият документ, за да обуслови наличието на основание за отмяна, трябва сам по себе си да представлява доказателство от значение за делото, т.е. да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която съдът да е в състояние да формира фактически констатации за релевантни факти /т.4 от ПП № 2 от 29.09.1977 г./. В конкретния случай представеното Постановление от 11.01.2017 г. на Окръжна прокуратура- София не разполага с каквато и да е доказателствена сила по отношение на фактите от значение за спора. В частта относно дадените указания до Районната прокуратура да се анализира факта, че П. Х. лично е подготвила необходимите документи за завеждане на арбитражно дело № 541/ 12 г. на АС при Б., постановлението представлява диспозитивен официален документ, който се ползва със задължителна доказателствена сила само относно посочените в него дата, място и автор. Отделно от това, фактите, за които се отнасят дадените указания, са без значение за материалноправната легитимация на страните по чл.33, ал.2 ЗС, доколкото уважаването на конститутивния иск за изкупуване предполага наличието на действително правоотношение, в което да встъпи ищеца, и следователно последният няма интерес в това производство да твърди факти, според които договорът между ответниците е нищожен, в частност- поради липса на основание, с оглед несъществуване на валидно задължение, за чието погасяване ответницата П. Х. да прехвърли процесната ид.ч. от имота в [населено място] на ответника В. В.. По изложените съображения следва да се приеме, че представеният от молителя документ не обуславя уважаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е без значение за изхода на производството, с оглед на което молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от молителя иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, следва да се остави без уважение. Независимо от изхода на делото, ответниците по молбата за отмяна нямат право на разноски, доколкото не са заявили искане за присъждане на такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на П. Д. П. за отмяна на влязлото в сила Решение № 185 от 25.07.2016 г. по в.гр.д.№ 250/16 г. на Ловешкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.