Р Е Ш Е Н И Е № 274 София, 20.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 835 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. И., лично и чрез защитника си адвокат М. М., против решение № 16 от 02.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2016 г., по описа на Бургаския апелативен съд, Наказателно отделение, с алтернативни искания за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено от липсата на категорични доказателства за извършено престъпление и участие на подсъдимия И. в него. За съществени процесуални нарушения се сочат доводи за незаконен съдебен състав – по начина на неговото формиране и за предубеденост, както и нарушения при събирането и проверката на част от доказателствата. Касационното основание за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с конкретни доводи. Пред касационната инстанция в открито съдебно заседание подсъдимият В. М. И. не взема становище. Неговият защитник адвокат М. поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати посочените в нея процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наказанието е справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 16 от 02.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2016 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 81 от 16.09.2016 г. по н.о.х.д. № 188/ 2016 г., по описа на Ямболския окръжен съд, с която подсъдимият В. М. И. е признат за виновен в това, че на 28.05.2013 г., в качеството му на едноличен търговец, представил пред Общинска служба „Земеделие”, [населено място] към ОД на ДФ „Земеделие”, [населено място], отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане”, неверни сведения в заявление по Закона за подпомагане на земеделските производители, че през стопанската 2012/2013 г. ползва и стопанисва общо 58,05 хектара от блокове земеделски стопанства, за да получи за тях директни плащания по схема за единно плащане на площ, в размер на 19 476,52 лв, съставляващи средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от десет месеца наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. І. По довода за неправилно приложен материален закон по чл. 348, ал. 2 от НПК. Доводът е обвързан с позицията на касатора за недоказано обвинение и неправилна доказателствена оценка. Развито е конкретно твърдение за превратно възприемане на доказателствата относно инкриминираните три базисни земеделски стопанства (БЗС) под угар. Твърдението е неоснователно. Въззивният съд е кредитирал с доверие показанията на свид. П. В., извършил проверка на базисните земеделски стопанства с оглед на място. Съдържащите се в показанията на свидетеля факти, че инкриминираните „под угар“ БЗС не отговаряли на декларираните обстоятелства, защото почвата не била под дълбока оран и оставена да почива, са възприети правилно от съда, съобразно действително вложения в тях смисъл. Доказателственият анализ е извършен без допуснати съществени процесуални нарушения. Направените съдебни изводи са в съгласие с направените от свидетеля изложения за състоянието на трите БСЗ по време на проверката, с експертните познания и дадени при разпита на вещото лице агрономически разяснения за угар – поддържане на земята изорана, чиста от плевели и незасята през целия вегетационен период. Другото възражение на защитата, че въззивният съд представил за установени факти, които не се извеждат от показанията на разпитаните служители от общинска служба „Земеделие“, не касаят главния факт на доказване. От събраните по делото доказателства е разкрит факт, по който не се спори, че именно подсъдимият В. И. е автор и подател на процесното заявление по Закона за подпомагане на земеделските производители. Възразеното обстоятелство е правно ирелевантно. ІІ. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3 от НПК. 1. Твърдението за незаконен съдебен състав е изведен от нарушените, според жалбоподателя, правила за случайно разпределение на въззивното дело. Касаторът възразява срещу участието на съдии от гражданското и търговското отделение на Бургаския апелативен съд в наказателния съдебен състав. Прави и предположението, че тези съдии са определени на приятелска линия с докладчика. Доводът е несъстоятелен. Незаконният съдебен състав е предвиден в чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК като една от проявите на т.нар. абсолютни процесуални нарушения. Макар и съществено, подобно нарушение са отстранимо, поради което се явява задължително основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, за правилното изпълнение на процесуалната норма. В съдебната практика и в теорията се извежда, че съдебният състав е незаконен, когато: 1). в него участват ненадлежно назначени съдии и съдебни заседатели (в нарушение на принципа по чл. 9 от НПК – неспазване на изискванията на чл. 162, 164-165 от Закона за съдебната власт (за съдиите) и чл. 167, 171 от ЗСВ (за съдебните заседатели); 2). членовете на състава не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 1-4 от НПК; 3). делото се разглежда в нарушение на родовата подсъдност по чл. 35, ал. 1-3 от НПК, чл. 396, ал. 1 и 2 от НПК и чл. 411а, ал. 1 и 2 от НПК; 4). е проявена причина за отвод по чл. 29, ал. 1 от НПК или делото не разгледано от независим и безпристрастен съд (чл. 29, ал. 2 от НПК); 5). при нарушаване на принципа за неизменност на съдебния състав по чл. 258 от НПК; 6). в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, въведен с чл. 9 от Закона за съдебната власт. Въззивното съдебно производство по в.н.о.х.д. № 244/ 2016 г. на Бургаския апелативен съд е образувано на 28.10.2014 г., на която дата автоматично е определен и докладчикът – съдия Д. В. В., видно от прил. на л. 8 протокол от компютърно разпределение. Изборът на съдията-докладчик е извършен между двама съдии, тъй като за останалите от наказателното отделение са били налице предпоставките по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НПК. Принципът за случайно разпределение на делото и определяне на неговия докладчик е спазен. Неоснователно се възразява и срещу участието на съдии от други отделения на Бургаския апелативен съд в съдебния състав по наказателното дело. Въведеният с чл. 9 от ЗСВ принцип е доразвит с Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г.; изм. с решение на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 1/10.01.2017 г. Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата, по материя и видове, и в рамките на съответното отделение (чл. 1, б. „а“ – „в“). Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се различни практики, съобразно изработените от отделните съдебни органи вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите или утвърдени от административния ръководител на съда. Правилата за случайно разпределение на делата и натовареността на съдиите в Бургаския апелативен съд са публикувани в сайта на съда (http://www.bgbas.org). При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата отчетност и прозрачност при разпределението, гарантиращи безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите (респ. – съдебните заседатели). Разпределението на делата в Бургаския апелативен съд е подчинено на правила, утвърдени от административния ръководител още през 2014 г., многократно допълвани и изменяни. За изследвания период са действали правила за случайно разпределение на делата и натовареността на съдиите в Апелативен съд – Бургас, утвърдени със заповед № АД-06-258 от 01.12.2016 г. на председателя на съда. В чл. 37, ал. 4 от правилата е регламентирано, че при обективна невъзможност член на съдебния състав да участва в разглеждане на дело, по което не е докладчик, неговото място се заема от съдия измежду съдиите от съответното отделение и ако това е невъзможно – от съдия от другите отделения, със знанието и съгласието на председателя на съда или заместник-председател. Разпределението на съдебните състави, разглеждащи въззивни наказателни дела, без производствата по мерки за неотклонение, е било организирано в Бургаския апелативен съд чрез предварително изготвен план-график, утвърден от административния ръководител за всеки месец. Въззивното дело № 244/ 2016 г. е било насрочено в с.з. на 20.12.2016 г., за която дата в план-графика за откритите заседания за месец декември 2016 г. е посочен съдебен състав от съдиите Д.В. – докладчик и членове: Е.Н. и Р.М.. План-графикът е утвърден със заповед № АД-06-237 и допълнен със заповед № АД-06-238, и двете от 08.11.2016 г., на административния ръководител на съда. Определеният по предварителния график съдебен състав по в.н.о.х.д. № 244/ 2016 г. по-късно е разгледал делото – обсъдил е въпросите по чл. 327 от НПК, провел е въззивното производство и е поставил съдебното решение. Членовете на съдебния състава не са били специално подбрани, заради предмета на обвинението или личността на подсъдимия. Макар и работещи в други отделения на Бургаския апелативен съд, участието им в делото е станало наложително след отмяната на предходния съдебен акт и необходимостта от осигуряване на законен състав за повторно разглеждане на въззивното производство, предвид малкия числен състав на съдиите от Наказателно отделение. Определянето им е извършено съобразно валидните за Бургаския апелативен съд правила за случайно разпределение на делата, според които няма пречка съдии от други отделения да участват във въззивните съдебни състав, след устно съгласуване с административния ръководител или заместник-председател. Конкретният съдебен състав по наказателното дело е определен по предварително утвърдения план-график за насрочване на заседанията за месец декември 2016 г. От данните по делото не се разкриват други обстоятелства, които да представят въззивния състав за специално предопределен с оглед конкретното дело и участващите в него лица, или по друга лична причина. Изложените факти опровергават твърдението на касатора за неслучаен подбор на въззивния съдебен състав. Нарушение на принципа за случайно разпределение на делата не е допуснато, поради което доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, е неоснователен. 2. Възражението за накърняване на принципа за независим и безпристрастен съд (нарушение на чл. 29, ал. 2 от НПК) е обосновано с твърдения за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото на участвалите в него въззивни съдии. Посоченото твърдение също се обхваща от правното основание по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК за незаконен съдебен състав. Доводът е неоснователен, въпреки представената различна трактовка в личната жалба на подсъдимия, в подадената от неговия защитник друга жалба и в писмените допълнения, изготвени от адвоката. 2.1. Подсъдимият В. И. твърди, че съдебният състав е бил предубеден, защото предприел почин да събира нови доказателства без да се е запознал с всички събрани по делото доказателства и материали. Претендираното нарушение по чл. 29, ал. 2 от НПК не е допуснато. Степента на подготовка на съдебния състав и готовността му да реши делото не подлежат на касационен контрол. Мнението на страните по делото за конкретната подготвеност на съда е ирелевантно. Достатъчно е делото да е решено законосъобразно и без съществени процесуални нарушения, за да се приеме, че съдът е бил действително подготвен и е подходил с дължимия професионализъм, опитност и квалификация. Подготовката на съда да реши делото – запознаване с материалите по обвинението, проучване на доказателствата, правната страна на делото и относимите към правния спор теоретични и практически познания, не са в състояние да злепоставят безпристрастността на държавния орган. Те могат да дадат отражение само върху правилността, обосноваността и законосъобразността на акта. Частично проучените доказателства, липсата на добра квалификация, начетеност и умения за решаването на делото не представят съда за предубеден и заинтересован. Законът в чл. 29, ал. 2 от НПК изисква наличието на такива обстоятелства, които създават обосновано съмнение за безпристрастност или показват вече оформен у съда, или у отделни негови членове, интерес от крайния изход на делото, или пък с действията си съдебният състав явно показва предубеденост, пристрастие или необективност. 2.2. Не са проявени и посочените в касационната жалба на защитника причини за отвод на апелативния състав с аргументи от начина на изписване на въззивното решение. Крайният съдебен акт е логичен завършек на образуваното въззивно производство по проверка правилността на първоинстанционната присъда. Анализирайки отново доказателствата и подвеждайки фактите под съответната им правна рамка въззивният съд проверява законосъобразно ли е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението, за което е обвинен. В съдебния акт се излагат фактическите и правните изводи за взетото решение, в което се разкрива вътрешното съдийско убеждение и начина на неговото формиране. Построяването на изреченията зависи от индивидуалните способности на изготвилия решението автор – съдията-докладчик или друг член от състава на съда. Касационната проверка не установи за основателни твърденията на касатора, че използваният на места в решението езиков похват представя въззивния състав за предубеден. В мотивите на съдебното решение са изложени и някои ненужни оценки за разглежданата престъпна дейност и за доказателствената обезпеченост на заетата от подсъд. И. позиция, според настоящата касационна инстанция. В тези оценка, както и в цялостното решение, въззивният съд не е преминал етичните и професионални граници, които съдийската професията му налага. Не е показал и че вътрешното му съдийско убеждение е било предварително опорочено. Посочената в касационната жалбата съдебна практика разглежда различни основания за отвеждането на съда и не се отнася пряко до поставения проблем, с изключение на първото от цитираните решения (Р. 204-1999-І; Р. 212-2011-І; Р. 127-1999-ІІ; Р. 12-2010-І; Р. 307-2009-І). 2.3. В писменото допълнение към касационната жалба защитата е направила извод за предубеденост на съдебния състав, позовавайки се на синтаксиса на няколко изречения, посочени в определенията по чл. 327 от НПК. Изреченията описват мотивите на въззивния съд да допусне повторен разпит на подсъдимия и да назначи нова експертиза. Защитата представя конструкцията на съдебния изказ в различна конотация от действително употребената в тях логика и разбиране. Неколкократно използваният израз „защитна версия“ не навежда към предубеденост на съдебния състав, а цели да отличи тезата на подсъдимия съобразно доказателствените източници, които го подкрепят. В съдържанието на цитираните съдебни актове и особено в думите „защитна версия“ касационният съд не открива негативен облик или предварително изразено становище на въззивния съдебен състав спрямо процесуалната позиция на подсъд. И. по делото. В касационната жалба е вложено различно съдържание от действително употребеното в двете съдебни определения – на недоказана, необоснована, несъстоятелна и поради това „защитна“ версия по делото, обратна на противостоящата ѝ обвинителна теза. От мотивите на съдебните определения подобно разбиране, предложено от касатора, не се разкрива. Въззивният съд в е могъл да бъде по-предпазлив към използваните в съдебните актове думи и изрази с двояко значение, за да не предизвиква възприятия различни от действително вложените в тяхното съдържание. 3. Претендираното от касатора процесуално нарушение по чл. 330 от НПК не е съществено. В писменото допълнение към въззивната жалба защитата сочи, че той и неговият подзащитен не били изрично запитани дали имат възражения спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора, както и за становището им относно приемане на съдебно-агрономическа експертиза по делото. Използваният пропуск на съда се ползва като формална причина да се представи за съществено едно процесуално нарушение, което не е в състояние да накърни процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник. 3.1. Въззивният съд е пренебрегнал разпоредбата на чл. 330 от НПК, но това конкретно нарушение на процесуалните правила не е от категорията на съществените. За неуредените във въззивното производство случаи чл. 317 от НПК препраща към правилата на първоинстанционното съдебно производство. Но правата на подсъдимия, в частност правото на отвод спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора, са били двукратно разяснени в хода на процеса – на досъдебното производство, от разследващия орган, и повторно от първоинстанционния съд. Следователно, пред въззивната инстанция, както и пред касационния съд, подсъдимият И. е бил наясно за правната възможност да възрази против участието на определени лица по делото. В с.з. на 30.01.2017 г. апелативният съд е предоставил възможност на всички страни да изразят становище по хода на делото, като всяка от тях е можела да направи и други искания и възражения, или да прекъсне започнатото непосредствено след хода съдебно следствие. Пропускът на въззивния съд изрично да запита подсъд. И. и неговия защитник дали имат искания за отводи по никакъв начин не накърнява процесуалните им права в наказателното производство – защото техните права вече са разяснени в същия наказателен процес, макар и от друг съдебен орган по-рано, и защото никоя страна не е била ограничена да направи своите искания, бележки и възражения. Напротив, в същото съдебно заседание защитникът на подсъдимия е поискал отвод на въззивния съдебен състав, упреквайки го редом с наведените аргументи и за това, че предварително не е разяснил правната възможност за отвод. 3.2. С основание защитата възразява срещу проявената непрецизност на стр. 133 от съдебния протокол. Апелативният съд е избързал с действията си, като е разпоредил плащане на експертно възнаграждение, без да вземе предвид становищата на страните по току-що обсъденото експертно заключение, по допълнителните пояснения от личния разпит на вещото лице, както и изрично да постанови нарочно определение приема или не съдебно-агрономическата експертиза. Председателят на състава не е упражнил и достатъчен контрол при изготвяне на съдебния протокол. Касационната инстанция приема, че становища на процесуалните страни по приемане на заключението не са изложени. Същевременно, съдебно-агрономическата експертиза без съмнение е приета като доказателствено средство по делото, тъй като експертното заключение е представено по делото, прочетено е от председателя на съда в съдебно заседание, проведен е непосредствен разпит на вещото лице, в който активно участие е взел защитникът на подсъдимия, а експертните изводи са обсъдени в хода на пренията и в доказателствения анализ на въззивното решение. Пропускът на въззивния съд представлява процесуално нарушение, но дали това нарушение е съществено, подлежи на самостоятелна преценка доколко то накърнява процесуалните права на страните, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, или засяга някое от абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК. Конкретното нарушение на процесуалните правила се оценява от касационната инстанция за несъществено, тъй като не е способствало за накърняване на процесуалните права на страните по делото. Приемането на експертното заключение, както и приобщаването на други доказателствени средства по делото, е правомощие на съдебния орган по събиране на доказателствата. Неговата служебна преценка е самостоятелна и не е обвързана пряко от мненията или съгласието на страните в процеса, но техните становища следва да бъдат изразени и изрично записани в протокола от съдебното заседание, в което са направени. В случая, проявеният съдебен пропуск не е съществен, защото въззивният съд е предоставил процесуална възможност на всяка страна да узнае за експертното заключение при спазване на законовия седемдневен срок между постъпване на експертизата по делото и заседанието, в което е обсъдена, както и чрез огласяване на експертното заключение в хода на съдебното следствие. Всички страни са имали равна възможност да участват в обсъждането на експертизата, в непосредствения разпит на вещото лице, да задават въпроси и да изискват отговор, да направят искания, бележки и възражения, а в хода на съдебните прения – да изразят становищата си по всички събрани доказателства и доказателствени средства, като ги подложат на съвкупен анализ и оценка. Съдът всякога носи отговорност за решението си да приобщи определени доказателства и да откаже други с правилността на крайния си съдебен акт. Пропускът на съда да впише изрично в съдебния протокол определението си за приобщаване на експертизата като доказателствено средство, е по-значимо от нарушението да не изслуша становищата на страните по нейното приемане. С процесуалното си бездействие апелативният съд поставя страните, а и касационната инстанция, в първоначално затруднение да преценят прието ли е или не експертното заключение по делото. Положителният отговор се извежда от обстоятелството, че това доказателствено средство е аналитично обсъдено в обжалваното решение, но въззивният съдебен състав и особено неговият председател, следва да бъдат пò внимателни и повече прецизни в работата си по движение и решаване на наказателните дела, разглеждани от висотата на апелативната инстанция. Допуснатите нарушения, макар формални и несъществени, показват професионалното отношение и усърдие в работата на Бургаския апелативен съд. 4. Твърдението за нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК е обосновано с частичен, но подробен доказателствен анализ (стр. 11-12 от писменото допълнение на защитника към касационната жалба). Фактологичният и доказателствен анализ, предложен от която и да е процесуална страна по делото, както и окончателно приетата фактическа обстановка по случая не подлежат на касационен контрол. Затова и настоящият съдебен състав не може да вземе отношение по направения довод. ІІІ. По довода на касатора за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наведеното касационно основание не се позовава на конкретни обстоятелства, свързани с индивидуализацията на санкцията на подсъдимия, а на генералното твърдение в касационната жалба, че всяко наказание, наложено на несправедливо осъден и невинен, е явно несправедливо. Отсъствието на конкретни доводи препятства възможността за извършване на касационна проверка на предложеното касационно основание. По изложените по-горе съображения подсъд. В. И. правилно е осъден за извършеното от него престъпление по чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. За определеното наказанието са изложени съображения, свързани с разкрития по делото обем от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, налагането на размер при условията на чл. 55 от НК, въпреки липсата на предпоставки за това и съблюдаване на забраната за reformatio in pejus, тъй като вида и размера на санкцията са посочени в отменените по жалба на подсъдимия предишни съдебни актове. Воден от изложените съображения касационният съд счете обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 02.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2016 г., по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.