Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр. София, 22 октомври 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1379/2012 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. А. и на неговите защитници срещу въззивна присъда №8 от 21.06.2012г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд №156/2012г.
В депозираните писмени жалби се релевират оплаквания за налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от процесуалния закон. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за липса на доказателства, обезпечаващи отнемането на инкриминираните вещи /две чугунени решетки на улични шахти/ и неговото авторство, и за неправилно кредитиране на показанията на конституирания в качеството на частен обвинител и граждански ищец К., относими към визираните обстоятелства, предпоставило осъдителен акт, базиращ се на предположения. Поставя се акцент на престъпната несъставомерност на деянието по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.3 от НК, поради недоказаността на извършена кражба, с последваща упражнена принуда от съпричастното към този неправомерен акт подсъдимо лице, за запазване владението върху предмета на посегателство. Предлага се преквалификация на инкриминираното престъпление в по-леко наказуемо по чл.129 от НК, с произтичащите от това санкционни последици.
В съдебно заседание на 11.10.2012г. И. А. се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа изцяло жалбата и доводите в нея.
Частният обвинител и граждански ищец К. К. декларира правилност на постановената въззивна присъда и моли да бъде потвърдена.
Гражданският ищец – Община, гр.Варна не изпраща представител.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура пледира за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.1 от НПК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното:
С присъда №54 от 16.05.2012г., по нохд №287/2012г., Варненски окръжен съд /ОС/ е признал И. С. А. за виновен в това, че на 20.04.2011 година в гр.Варна, причинил на К. Н. К. средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лявото око, довело до трайно затруднение на зрението, поради което и на основание чл.129, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при ОБЩ режим на изпълнение и го осъдил да заплати на пострадалото лице сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за репариране на настъпилите неимуществени вреди. Със съдебния акт подсъдимият А. е оправдан по повдигнатото и предявено от прокурора обвинение по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.3 от НК.
С атакуваната присъда №8 от 21.06.2012г., в рамките на инициирана по жалби на повереника на частния обвинител и на служебния защитник въззивна проверка, състав на Варненски АС е отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо него, при условията на чл.336, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК постановил нов, с който ангажирал наказателната отговорност на И. А. за инкриминираното престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.3 от НК, консумирано чрез отнемане на чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор /два броя чугунени решетки на улични шахти/, на обща стойност 98 лева, собственост на Община - гр.Варна, с намерение противозаконно да ги присвои, като за да запази владението върху откраднатите вещи употребил сила и деянието е придружено с причинена на К. К. средна телесна повреда, определяйки санкция на подсъдимото лице в съответствие с изискванията на чл.54 от НК – лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор.
Присъдата на първостепенния съд е потвърдена в гражданскоправната й част.
Касационната жалба на подсъдимия А. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При осъществения контрол настоящият съд не констатира дерогиране на процесуалните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК в доказателствената дейност на въззивната инстанция, предпоставило постановяване на осъдителен акт, при необоснованост на обвинителната теза, в частта досежно извършената на 20.04.2011г. кражба на процесните вещи и съпричастността на подсъдимото лице към нея.
С демонстриран юридически усет и професионализъм, релевантните за лимитираните обстоятелства фактически данни са анализирани от АС-Варна, като доказателствената им тежест ценена, при съблюдаване на техния източник, конкретиката на съдържанието им и наличното съответствие при съпоставяне с останалата доказателствена маса по делото.
Житейски правдив и безпристрастен, логично последователен и непротиворечив е разказът на К. К., в коментирания смисъл. Посоченият свидетел убедително интепретира хронологията на събитията в инкриминираната вечер; предлага достоверни факти досежно забелязания пред бл.119 в жк Младост, гр.Варна където живеел, товарен автомобил „Фиат Дукато”, „спрял със задните гуми до шахтите за отичане на дъждовна вода”, и за стоящите до него лица; пресъздава коректно своите непосредствени възприятия за предприетите от П. Д. действия по вдигане на една от чугунените решетки, предпоставили реакцията на будния гражданин, който незабавно излязъл, видял „зеещите с отворени гърла шахти” пред входа на сградата и двете метални решетки, намиращи се в бавно потеглящото „бордово камионче, до лявата каната”, и направил неуспешен опит да възпрепятства извършителите на неправомерния акт. Той описва подробно и в детайли последвалото преустановяване на движението на товарната кола; реализирания вербален контакт с водача на използваното моторно превозно средство - И. А., в рамките на който К. настоятелно поискал да бъдат върнати процесните вещи; и проявената от подсъдимия груба агресия, обективирана в силни юмручни удари в лицето на жертвата, след което се качил на превозващия ги автомобил и заедно с П. Д. избягали от мястото на кражбата.
Очертаната от свидетеля К. К. фактология, значима за авторството на инкриминираното отнемане на два броя чугунени решетки на улични шахти, се подкрепя изцяло и в кореспондираща връзка с дадените показания от полицейските служители П. Г. и К. Б., получили сигнал за инцидента на 20.04.2011г. и своевременно пристигнали на местопроизшествието, които са категорични по отношение на липсващите вещи/”...там имаше големи дупки...”/, и непредубедено възпроизвеждат споделеното от пострадалия за причините и развоя на възникналия конфликт.
Същата намира доказателствена опора и в депозираните в хода на разследването волеизявления на Ц. Н. /съпруга на К. К./ и Н. Д. /брат на съпричастния към кражбата П. Д./. Те безусловно заявяват:„...Когато слязохме долу някой беше счупил клончета от дърво и ги беше сложил на шахтите, капаците на които липсваха...” ; „...Видях нямаше решетки. Имаше два забучени кола...”, като добросъвестно свидетелстват за чутото от жертвата на престъплението и от „съсед на име И.” досежно неправомерното посегателство против собствеността. Несъмнено установеното от визираните гласни доказателствени източници за афиширания повод за посещение на адреса в жк Младост, гр.Варна /среща - разговор между братята Д., формално състояла се/; за разположението на товарния автомобил „Фиат Дукато” в инкриминираната нощ /вблизост до отводнителните шахти/; за краткия интервал от време, разделящ момента на положените от П. Д. усилия за вдигане на решетката и този на констатираната липса на процесните вещи, и за отсъствието на други лица, забелязани пред жилищната сграда през лимитирания период; за упражненото насилие от И. А. спрямо молещия връщане на поставените в каросерията на камиона чугунени решетки К. и за бягството на съпричастните субекти от мястото на престъпния акт, предхождащо бързата намеса на органите на реда, които се отзовали на получената информация за разгърналия се скандал, мотивира заключение за участие на подсъдимия в извършената кражба.
В контекста на изложеното, интензитета на доказателствена обезпеченост на обвинението не се разколебава от схематично поднесените твърдения от подсъдимия и от П. Д., които без да отричат нанесения на К. побой, очертават незнание за неправомерното посегателство спрямо металните решетки на инкриминираната дата.
Признанията на И. А. и показанията на свидетеля, са обсъдени компетентно от решаващия съд, като в съответствие с амбивалентния характер на обясненията на подсъдимия на доказателствен способ и средство за защита, с оглед особеностите на депозираното от лице, което чрез отговорите на определени въпроси би уличило себе си в осъществяване на престъпление /чл.121, ал.1 от НПК/, и предвид установеното от приобщената и проверена доказателствена съвкупност, не са кредитирани изцяло.
Правилно е приложен и материалният закон.
Описаната и приета за доказана конкретика в атакуваната присъда се субсумира от особената норма на чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.3 от НК.
Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ /, всяка от които осъществяваща сама по себе си състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност.
При визираното съставно престъпление съотнасянето и зависимостта межу отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК /грабежоподобната кражба/, при която употребените сила и заплашване от заварения на мястото на неправомерното посегателство са насочени към запазване владението върху откраднатата вещ.
Инкриминираното поведение на И. А., сочещо на неговата съпричастност към присвоителното престъпление, чрез очертаното участие в реализираното прекъсване на фактическата власт на действителния собственик върху 2 /два/ броя чугунени решетки за отводнителни шахти и в установяването на свое владение върху процесните вещи, и на последващите му прояви на упражнено насилие спрямо К. за запазване на откраднатото, причинили травми на жертвата с медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда, покрива признаците на лимитирания в чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.3 от НК престъпен състав.
Задълбочена е аргументацията във въззивния съдебен акт, че формираните изводи не се опровергават от акцентирания от защитата факт, че А. не е съпричастен към сочещото на прекъсване на владението на собственика /Община - гр.Варна спрямо инкриминирания предмет „изваждане на решетките от шахтите”, което е алогично при съобразяване отношенията между подсъдимия и П. Д.; късния час на поява на двамата пред блок 119 на комплекса с моторно превозно средство; и естеството на вещите /чугунени решетки, всяка с тегло 25 кг/, експедитивно отстранени от шахтите, вдигнати до каросерията на камиона и сложени в нея.
Безспорно е доказано, че И. А. е присъствал на местопрестъплението, като при налични представи за находящите се в автомобила предмети и с ясното съзнание за начина на придобиването им от неговия познат П. Д., е осигурил транспортиране на процесните решетки, установявайки трайна фактическа власт върху тях с отдалечаване от шахтите, където били използвани по предназначение, което индицира на участие във втората фаза на изпълнителното деяние - противоправно отнемане на чужди вещи с присвоително намерение и обуславя приложение на института на съизвършителство.1
В обсега на предложеното тълкуване на относимите към правната квалификация на инкриминирания грабеж обстоятелства, юридически неиздържани са възраженията на процесуалния преставител на подсъдимия, за завършеност на процесната кражба, предпоставяща липса на необходимост от употреба на сила от заварените на мястото на престъплението лица.
За да е налице грабеж по чл.198, ал.3 от НК, е наложително кражбата да е довършена, т.е. предметът на посегателство да е преминал от фактическата власт на собственика или на друго лице, във фактическа власт на дееца. Този извод следва от съдържанието на законовия текст, предвиждащ субектът да цели запазване владението върху откраднатата вещ, която вече притежава. Кражбата, в стадия на опита не може да прерасне в грабеж по чл.198, ал.3 от НК, защото при нея все още нямаме отнета вещ. Логическа последица е заключението, че ако отнемането на вещта не е довършено и деецът осъществи принуда за това, отнемайки предмета на престъпление, опитът за кражба ще бъде погълнат от криминализирания в чл.198, ал.1 от НК грабеж.2
Ирелевантни за очертаната престъпна обективна и субективна съставомерност са и доводите на защитата за упражнено насилие спрямо лице, различно от собственика и владелеца на инкриминираните решетки.
1. ТР 54 от 16.09.1989г. по н.д. №49/89г. на ОСНК на ВС на РБ
2.Р 98-70-II, Р 230-82- I, Р 119-87-ВК на ВС на РБ
Съдебната практика е постоянна и константна, че принудата по чл.198, ал.3 от НК, под формата на сила и заплашване може да бъде реализирана от заварения на местопрестъплението /субект, намиращ се в непосредствена близост и връзка с пространствените и времеви параметри на извършената кражба/, не само по отношение на личността на притежателя или владелеца на вещта, но и спрямо всеки друг присъстващ на мястото на посегателство, който може да окаже съпротива на автора на неправомерния акт по отнемане.1
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на предпоставки за внасяне на промяна в правните очертания на инкриминираната дейност, чрез преквалификация в по-леко наказуемо престъпно деяние по чл.129, ал.1 от НК, с произтичащите от това наказателни санкции и обосновават решението му да остави в сила обжалвания съдебен акт на Варненски АС, обявен по внохд №156/2012г.
Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №8 от 21.06.2012г. на АС-Варна, постановена по внохд 156/2012г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.Р 237а-73- II, Р 50-85- II, Р 352-88- II, Р 324-2009- II на ВС и ВКС на РБ |