Ключови фрази

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 298


София, 31.07.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1487/2020 год.


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. Л. Г., чрез адв. И. И., против определение № 251/16.04.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 147/2020 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено определение № 274/28.01.2020 г. по гр. д. № 4683/2019 г. на Районен съд - Враца, с което е върната като недопустима подадената от Т. Л. Г. против „Джордан енд Комерс“ ЕООД искова молба в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225 КТ и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му и разглеждане на предявените искове. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ има за предмет отмяна на уволнение, извършено с устна заповед.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „При представени изначално към исковата молба косвени писмени доказателства, конкретно уведомление справка от НАП за прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответника считано от дата 19.07.2019 г. съответно говореща за безспорно наличие на писмена заповед, която и макар невръчена на ищеца е безспорен факт, допустимо ли е прекратяване на производството в обжалваната част и ако е по кой текст от закона ищеца следва да осъществи защитата си?”; 2. „При своевременно направени доказателствени искания съобразно чл. 127, ал. 2 от ГПК и в предвид основни начала на гражданския процес обективирани в чл. 5, чл. 9 и чл. 10 от ГПК, допустимо ли е прекратяване на производството без събиране на съществени доказателства от значение за правилното решаване на спора?”; 3. „Допустимо ли е производството да бъде прекратено при липса на друг правен ред за организиране на правата на ищеца при хипотезата на чл. 344 от ГПК?”; 4. „При липса на твърдения допустимо ли е такива да бъдат вменявани със съдебен акт, в случая нито в исковата молба и допълненията към нея не сме излагали твърдения за наличие на устна заповед за прекратяване на трудовите правоотношения каквито твърдения са вменени от двете инстанции?” и 5. „Невръчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на работника означава ли липса на уволнение?”, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като твърди, че атакуваното въззивно определение е очевидно неправилно.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата - „Джордан енд Комерс“ ЕООД.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Л. Г. против „Джордан енд Комерс“ ЕООД , уточнена с молба от 23.01.2020 г. Ищецът твърди, че на 07.09.2018 г. е сключил трудов договор № 002/07.09.2018 г. с ЕТ "Джордан Комерс", представляван от Й. Й., по силата на който е бил назначен на длъжност ,,Международен шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона” с трудово възнаграждение 560 лв. на 8 часов работен ден с годишен платен отпуск в размер 20 работни дни за календарна година. Поддържа, че договорът е подписан от него и от представителя на търговеца и е влязъл в сила на 10.09.2018 г. Посочва, че е възможно на 15.09.2018 г. да е подписал трудов договор с ответника ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, с. Скравена, общ. Ботевград, представляван от управителя Й. Й.. В периода от месец септември 2018 г. до началото на месец август 2019 г. е изпълнявал добросъвестно задълженията си към работодателя, като е поемал и извършвал превози в ЕС, главно в страните Франция, Германия и Холандия, възложени му от страна на чуждестранна немска компания, която имала договорни отношения с управителя Й. Й.. Твърди, че за изпълнение на възложената работа получавал до месец юли 2019 г. по банков път договореното възнаграждение, което работодателя му превеждал с отразено в преводните нареждания по банковата му сметка основание - командировъчни. За месеците март, април и май 2019 г. е получавал средно по 5000 лв. месечно възнаграждение, а за месец юли 2019 г., съгласно уговореното между страните възнаграждение на база поети ангажименти за извършени превози, възнаграждението му е следвало да бъде в размер 5085 лв., в която сума е следвало да бъдат включени, както винаги е било, цялото трудовото възнаграждение заедно с полагащите се командировъчни пари. Твърди, че в средата на месец юли 2019 г. управителя на фирмата Й. Й. се свързал с него и го уведомил, че считано от началото на месец август 2019 г. ще следва да прекратят сключения между тях трудов договор. Уведомил го също да извършва до края на месец юли възложените му превози, след което да се прибере в България и да оформят документите за прекратяването на трудовия договор. Посочва, че след допълнителна договорка с шефа си, извършвал до 02.08.2019 г. включително, превози на товари, тъй като немската фирма продължила да му възлага нови превози и доставки. На 05.08.2019 г. се прибрал в България и в телефонен разговор работодателят му го уведомил, че в момента се намира извън пределите на Република България и че следва да отиде лично в НАП, за да върне обратно издаденото му удостоверение А1 за командироване на работници в други държави от Европейския съюз, както и че трудовият му договор е прекратен и полагащото му се трудово възнаграждение ще му бъде преведено по банковата му сметка. При тези данни въззивният съд е приел, че от съдържанието на исковата молба се извежда твърдение за наличие на устна заповед, доведена до знанието на ищеца в телефонен разговор с представителя на работодателя на 05.08.2019 г. и, че предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ има за предмет отмяна на уволнението, извършено с устна заповед, доведена до знанието на ищеца в телефонен разговор с представителя на работодателя на 05.08.2019 г., поради което съдът не може да разглежда нейната законосъобразност.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно оптределение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са повдигнати въпроси по същество на процесуалния въпрос за допустимостта на иска – правилна ли е преценката на съда, допустим ли е предявеният иск, какво следва да бъде разрешението му във връзка с чл. 130 ГПК. Обжалването на определението следва да бъде допуснато по въпросите: „При липса на твърдения допустимо ли е такива да бъдат вменявани със съдебен акт, в случая нито в исковата молба и допълненията към нея не сме излагали твърдения за наличие на устна заповед за прекратяване на трудовите правоотношения каквито твърдения са вменени от двете инстанции?” и „Невръчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на работника означава ли липса на уволнение?”,които са обусловили правните изводи на съда и са решени в противоречие с практика на ВКС, съгласно която при иск, с който се оспорва законността на уволнение, необходимото обстоятелствено съдържание по предмета на спора се задава от ищеца чрез възражения, тъй като се оспорва упражнено от ответника потестативно право – на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства въз основа на които ищецът оспорва уволнението в трудовия спор, са от съществено значение за съда, който само в рамките на посоченото може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, или не са сторили това своевременно. /решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г., II г. о. на ВКС /. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. /решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 1416/2010 г., III г. о. на ВКС и решение № 66 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г., IV г. о. на ВКС/. По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца чрез възраженията му фактически основания, които според уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение /решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о. на ВКС, решение № 23/2016 по гр. д. № 4553/2015 г. IV г. о. на ВКС, решение № 205/13. гр. д. № 1244 по описа за 2012 г. IV г. о. на ВКС и др./. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовото правоотношение се прекратява писмено, като разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от КТ уреждат момента на прекратяването съобразно общите правила на ЗЗД за действието на изявленията на страните. Когато трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие /чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ/, моментът на прекратяването съвпада с момента на получаването от /връчването на/ насрещната страна, на изходящото от другата страна писмено изявление /писмен акт, независимо как той е наименован/ за прекратяването. Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие /чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/, прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на последния /чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ/ – с изтичането на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо връчване на писмения акт /наименован предизвестие или по друг начин/ на насрещната страна по трудовото правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на предизвестието или съответната част от него, като в случаите когато той е изцяло неспазен /т.е. – по същество не е отправено предизвестие/ моментът на прекратяването също съвпада с момента на връчването. Когато в исковата си молба ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, твърди че писменият акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение /заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг начин/ не му е връчен, то такава искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 от ГПК, като съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението /заповед, предизвестие и пр./. Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта (или друг писмен акт на работодателя), с която твърди, че е извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по същество. В тези случаи следва да се има предвид, че начините на връчване и тяхното удостоверяване са различни, и са възможни най-различни хипотези (в тази насока е налице значителна съдебна практика, включително такава на ВКС./ решение № 248 по гр. дело № 754/2018 г. ІV г.о., ВКС/
В настоящият случай въззивната инстанция е направила извод въз основа на твърдения,които не са наведени в исковата молба и при нередовност на исковата молба – дали съществува и дали на ищеца му е връчена заповед за уволнение и по-какви причини ако не му е връчена.
Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовността на исковата молба по реда на чл.129,ал.2 – 5 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.




О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 251/16.04.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 147/2020 г. на Окръжен съд - Враца.
ОТМЕНЯ определение № 251/16.04.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 147/2020 г. на Окръжен съд - Враца и връща делото на Районен съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовността на исковата молба по реда на чл.129,ал.2 – 5 ГПК.
Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: