5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464 [населено място], 21.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 595 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „АНИ-ДЕСИ 2000“ ЕООД срещу определение № 307/19.09.2022 г. по в.ч.т.д. № 213/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 260065/16.03.2022 г. по т. д. № 138/2022 г. на Окръжен съд Плевен за прекратяване на производството в приложение на чл. 130 ГПК, както и определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и моли то да бъде отменено. Излага доводи, че неправилно от въззивния съд е интерпретиран въпросът за наличието на интерес от търсената с предявения установителен иск защита. В правната доктрина и практика се приема, че не е необходимо интересът непременно да е непостредствен като е достатъчен и евентуален интерес. В този смисъл заинтересован от предявяване на иска е не само този, чието право е засегнато от правния спор, но и този, чието право е застрашено от правото, претендирано от друго лице. Посочва съображения, че с този иск могат да се защитят и лица, които са чужди на правоотношението, не са процесуални субституенти, но чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Настоява, че диспозитивното начало в гражданския процес осигурява право на участника в правен спор сам да определи кога, доколко и в какъв обем защита да търси. В конкретния случай самият факт на отричането на претендираното от ищеца право да ползва процесните земеделски земи чрез противопоставените с отговора на исковата молба възражения от страна на ответника е показателен за наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск. Непосредственият интерес произтича от обстоятелството, че при наличие на повече от едно правно основание за ползване на една и съща земеделска земя общинските служби по земеделие изключват имотите от процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ и по този начин конкуриращите страни биват изключени от разпределението на земята в съответното землище, както и от възможността да кандидатстват за подпомагане по мерките и схемите на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 41, ал. 6 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Жалбоподателят не приема мотивите на съда, че обжалваемостта по административен ред на отказите за регистрация на договорите за наем/аренда и предоставянето на парична помощ лишават от интерес предявяването на установителен иск за наличие на наемно правоотношение. Заявява, че административният орган няма компетентност да разреши гражданския спор между конкуриращите се страни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че въззивният съд се е отклонил от разрешението, дадено в определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г.о. на ВКС по въпроса дали за допустимостта на установителния иск е необходимо всякога интересът да е непосредствен, или е достатъчно той да е евентуален. Ответниците по частната касационна жалба - “Агроконтрол“ ООД и физическите лица, с които дружеството е сключило договор за аренда - не подават отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд Велико Търново е споделил изводите на първоинстанционния съд, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който да установи наличието на наемно правоотношение между него и собствениците на 26 земеделски имота, тъй като не са налице насрещни действия от страна на ответника или на трети лица, които да препятстват „АНИ-ДЕСИ 2000“ ЕООД да упражнява правата си по процесния договор, както и не са налице твърдените от него евентуални пречки за регистрация на договора за наем от общинската служба по земеделие. Отделно, в мотивите е изложил, че при евентуално осъществено ограничаване на правата му да ползва имотите той разполага с осъдителен иск, поради което не е налице интерес от предявяване на установителен иск. Като допълнително съображение съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява надлежно вписване в Имотния регистър на договора за наем със страна ищецът, а в случай на отказ за изплащане на субсидия е съобразил, че последният има право да се защити по реда на административния контрол. Произнасянето на първоинстанционния съд по искането с правно основание чл. 248 ГПК съставът на Апелативен съд Велико Търново също е счел за законосъобразно. Достъп до касация на въззивното определение следва да бъде допуснат. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от частния касатор въпрос е обусловил изводите на въззивния съд и удовлетворява релевирания допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той е разрешен в противоречие с посоченото от касатора определение № 677/19.07.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., в което се приема, че може да възникне спор за съществуването на всякакво гражданско право, затова установителният иск е допустим за всякакви граждански права. Изискването за интерес от установителния иск не трябва да се прилага строго, защото силата на пресъдено нещо не е безполезна. Произнасянето на въззивният съд е в противоречие и с даденото в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно установителния иск за защита правото на собственост, което следва да бъде прилагано и по отношение на установителния иск за защита на всяко друго гражданско право. В решението се приема, че всеки, който претендира да е носител на право, засегнато от правен спор, може да го защити като предяви установителен иск. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява във възможността ищецът като участник в правен спор да прецени от какъв вид и в какъв обем защита има нужда. За да е допустим установителен иск за защита на гражданско право, е достатъчно ищецът да твърди, че притежава право, чието пораждане и съществуване се отрича от насрещната страна по спора, или упражняването му би било осуетено от претенциите на тази страна, т. е. достатъчно е да е налице твърдение за конкуренция на права върху един и същи обект от двете страни по спора. Аргумент за наличието на интерес от предявяване на установителен иск при твърдения, че упражняването на едно право би било осуетено е правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. В т. 2 на същото тълкувателно решение е даден отговор, че правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск, за да защити своето право. В процесната хипотеза ищецът твърди, че правото му да ползва описаните в исковата молба 26 броя земеделски имоти по силата на договор за наем, сключен с част от съсобствениците им, е възможно да бъде смутено от наличието на договор за аренда, сключен между ответника и останалите съсобственици на същите тези имоти. В отговора на исковата молба ответникът оспорва правата на ищеца и заявява становище, че договорът за наем, на който се позовава той, е нищожен и заявява подробно становище защо лицата, които са го подписали, не притежават право на собственост върху описаните в него земеделски земи в обем 25%, а такова притежава групата физически лица, които са подписали договора за аренда с ответното дружество „Агроконтрол“ ООД. Становищата на страните очертават наличието на гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен от административен орган в рамките на административна процедура, нито може да бъде разрешен в хода на съдебно административно производство по повод проверка законосъобразността на издаден от административен орган административен акт /в този смисъл и решение № 8291/26.06.2020 г. по адм. д. № 14039/2019 г. и решение № 2830/06.03.2018 г. по адм. д. № 1328/2017 г. на ВАС/. Независимо, че договорът за наем на ищеца е вписан в Имотен регистър от Служба по вписванията [населено място], съответно евентуален отказ от субсидия може да бъде атакуван по реда на АПК, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска с цел установяване наличието на наемно правоотношение между него и описаната в исковата молба група физически лица. Действително, нормативната уредба сочи, че, когато за един и същи имот пред общинската служба по земеделие са представени за регистриране повече от един договор за наем или аренда на земеделска земя, регистрира се договорът, вписан в Службата по вписвания с най-ранната дата, или този който е вписан /при конкуренция между вписан и невписан договор/ – чл. 37б, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ. Вписаните в Имотния регистър и общинската служба по земеделие договори дават право на ползвателите да кандидатстват за финансово подпомагане - чл. 41, ал. 4 ЗПЗП. Наред с това обаче, в закона е предвидено, че, когато при извършване на проверки се установи застъпване на два или повече блока на земеделски стопанства, и, че за една и съща площ са регистрирани правни основания за ползване на двама и повече кандидати, Държавен фонд „Земеделие“ налага санкции на кандидатите, съответно отказва плащане по схемите за директни плащания – чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Следователно при наличие на конкуриращи се основания за ползване на едни същи имоти през един и същ период от различни кандидати за получаване на подпомагане е налице интерес от установяване кой от претендентите има валиден договор за ползване на земеделските имоти и съответно право да получи финансова помощ като земеделски производител. Налице е гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а заедно с него и потвърденото определение на първоинстанционния съд, съответно делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от „АНИ-ДЕСИ 2000“ ЕООД искова молба. При изхода на спора въпросът за разноските включително в настоящото производство следва да бъде разгледан и разрешен от първоинстанционния съд при произнасянето му с акта по същество. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 307/19.09.2022 г. по в.ч.т.д. № 213/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново. ОТМЕНЯ определение № 307/19.09.2022 г. по в.ч.т.д. № 213/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново и потвърденото с него определение № 260065/16.03.2022 г. по т. д. № 138/2022 г. на Окръжен съд Плевен. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Плевен за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковата молба, подадена от „АНИ-ДЕСИ 2000“ ЕООД. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.