№60144
гр. София,24.11.2021г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1069 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.613а ГПК.
Образувано е по молба от М. С. П., чрез адв.А.И. за отмяна на влязло в сила решение №60546/18.09.2020г., поставено по гр.д. №1481/2019г. на Районен съд-Смолян.
Молителката твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК- поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаването й от възможност за участие по делото и ненадлежното й представляване, евентуално по реда на чл.613а ГПК вр. чл.19.4. от Регламент /ЕО/ №1393/2007г.
Ответникът „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик“, [населено място], чрез адв.М.И. излага доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:
Молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С влязло в сила решение №60546/18.09.2020г., поставено по гр.д. №1481/2019г. на Районен съд-Смолян е признато за установено по отношение на М. С. П. от [населено място], [улица], че дължи на „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик“, [населено място] суми в размер на 5 000 лева- главница, представляваща неиздължен кредит по договор за кредит №18173/26.09.2018г., 525.00 лева- договорна лихва за периода 27.09.2018г.-02.10.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №466/04.10.2019г. по ч.гр.д.№1097/2019г. по описа на Районен съд-Смолян, като е осъдена ответницата да плати на ищеца 504.85 лева разноски за заповедното производство, както и 678.37 лева- разноски за исковото производство. Искът за установяване съществуването на вземане за договорна лихва над уважения размер от 525.00 лева до пълния предявен размер от 604.06 лева е отхвърлен като неоснователен.
Молителката П. твърди, че при подписването на договора за кредит е посочила телефонен номер за връзка, от който можело да се направи извод, че не пребивава постоянно на територията на РБългария. Поддържа, че са допуснати процесуални нарушения в заповедното производство, довели до нарушаване правото й на защита- не е извършена задължителна служебна проверка за местна подсъдност на делото след образуването му, тъй като справката за постоянния й и настоящия й адрес е направена преди образуването му; връчването на съобщения до нея като длъжник са опорочени; залепено е уведомление в нарушение на чл.47, ал.1 ГПК. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения и в исковото производство, вследствие на които е била лишена от възможност да участва в делото- призована е от адрес [населено място], [улица] е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК в нарушение на закона- не били оформени различни съобщения за посещенията на призовкаря, съобщението не е залепено на входната врата на апартамента. Поддържа, че не е надлежно представлявана, тъй като й е назначен особен представител, като се позовава на преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-208/20.
Настоящият съдебен състав констатира, че по заявление по чл.410 ГПК, подадено от „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик“, [населено място] е образувано ч.гр.д. №1097/2019г. по описа на Районен съд-Смолян. Изготвена е служебна справка от съда по реда на Наредба №14/18.11.2009г. и е установено, че длъжникът М. С. П. има постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.5. Със заповед по чл.410 ГПК №466/04.10.2019г. на Районен съд-Смолян е разпоредено длъжникът М. С. П. от [населено място], [улица] да заплати на „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик“, [населено място] посочените суми, представляващи неиздължена суми за главница и договорна лихва по договор за предоставяне на кредит от 26.09.2018г. Договорът за кредит е приложен към заявлението, като в него адресът на кредитополучателя М. П. е [населено място], [улица]. Това е и адресът за кореспонденция, отразен в чл.24 от договора, където е посочен и телефонен номер на лицето.
Заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника М. П. по реда на чл.47, ал.1 ГПК, след прилагане на съобщение, изпратено до лицето на адрес [населено място], [улица] връщането му от длъжностното лице- призовкар с отбелязване, че на посочените три дати /10.10, 27.10 и 11.11/ адресатът не е намерен. Посочено е, че по данни на живущите сем.Г. М. П. не живее на адреса от 15 години. След разпореждане на съда на 18.11.2019г. е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на вх.А на посочения адрес, като е отбелязано, че лицето не живее на адреса. С разпореждане от 05.12.2019г. заповедният съд дава указания на заявителя за предяви иск за установяване на вземанията си, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК.
По искова молба вх.№11269/11.12.2019г. от „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик“, [населено място] срещу М. С. П., [населено място], [улица] са предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по горното заповедно производство. Съобщението по чл.131 ГПК до ответницата П. с препис от исковата молба е изпратено на 15.01.2020г. на адрес [населено място], [улица], върнало се е с отбелязване, че на посочените три дати /16.01, 26.01. и 15.02/ лицето не е открито на адреса, а по данни на живущия С. ап.5 е продаден и П. не пребивава на адреса от години. Изготвени са справки от НАП за регистрирани трудови договори, както и по Наредба №14/18.11.2009г. и е установено, че длъжникът М. С. П. има постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.5, няма регистриран действащ трудов договор. По разпореждане на съда на 19.02.2020г. е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на постоянния адрес на ответницата, а след изтичане на законоустановения срок й е назначен особен представител- адвокат Е. Д.- Р., която я е представлявала в исковото производство.
При така установените факти настоящият съдебен състав не намира за основателни възраженията на молителката П. за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ненадлежното й уведомяване за образуваното дело и ненадлежно представителство.
Необосновани са оплакванията на молителката относно връчването на заповедта на изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е изпълнил служебните си задължения да направи справка за адрес на длъжника и с оглед удостовереното от длъжностното лице- призовкар обстоятелство, че на посочените три дати в рамките на един месец лицето не е открито на декларирания от него постоянен и настоящ адрес, е постановил връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Не почива на закона твърдението на молителката, че съдът бил длъжен да съобразява, че тя нямала постоянно пребиваване в страната, предвид посочване на телефонен номер в друга държава в договор. Грешката при изписването на датата на справката за постоянен и настоящ адрес, която е очевидна предвид датата на образуване на делото, не опорочава по никакъв начин процедурата по установяване адреса на длъжника в заповедното производство.
Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че има някакви процесуални нарушения в заповедното производство, те не представляват основание за отмяна на постановеното в исковото производство съдебно решение. Релевантни за основателността на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК са нарушения в исковото производство, тъй като тази разпоредба гарантира правата на страна, която не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото, респ. не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности, осигуряващи правна защита, т.е. не могла да наведе релевантни факти и обстоятелства и да посочи доказателства за тяхното установяване.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира молбата на М. П. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради лишаването й от възможност да участва в делото вследствие на процесуални нарушения за неоснователна. В качеството й на ответница по иска М. П. е призована на посочения от ищеца адрес, като след връщане на съобщението като неполучено поради отсъствие на адресата на посочените три дати в рамките на един месец, по разпореждане на съда и след направени справки за регистриран постоянен и настоящ адрес, е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Молителката е участвала в първоинстанционното производство чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, който е осъществил процесуално представителство. Не почива на закона твърдението в молбата, че призовкарят следвало да оформя отделно съобщение за всяко посещение на адреса. С оглед удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, неоспорени от молителката- че не пребивава от години на постоянния си и настоящ адрес, на който са й изпращани процесните съобщения и че апартамент №5 е продаден, не могат да бъдат споделени доводите относно необходимостта да се лепи уведомлението й на вратата на апартамента.
Молителката навежда доводи, че не е надлежно представлявана в исковото производство, тъй като процесуалното представителство е осъществено от особен представител. Не е ясно с какви правни последици е свързано твърдението, че в доказателство по делото /искане-декларация за отпускане на кредит/ в графа „месторабота“ е посочено „чужбина“. Районният съд е назначил особен представител на ответницата след невъзможност да й бъде връчено съобщение лично на регистрирания постоянен и настоящ адрес в РБългария, след призоваване по реда на чл.47, ал.1 ГПК и при спазване на императивната разпоредба на чл.47, ал.6 ГПК. Позоваването на преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-208/20, не води до различен извод. С решение на СЕС по дело С-208/20 е постановено, че член 1, параграф 1, буква а/ от Регламент /ЕО/ №1206/2001 на Съвета от 28 май 2001година трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага в случай, в който съд на държава членка извършва в друга държава членка справка за адреса на лице, на което трябва да бъд връчено съдебно решение. Постановено е също, че член 5, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2012 година трябва да се тълкува в смисъл, че допуска заповед за изпълнение срещу длъжник да влезе в сила и не налага обезсилването на такава заповед.
По молбата за отмяна по реда на чл.613а ГПК вр. чл.19.4. от Регламент /ЕО/ №1393/2007г.
Молителката твърди, че са налице предпоставките за отмяна на процесното решение по чл.19.4. от Регламент /ЕО/ №1393/2007, тъй като не по своя вина не се е запознала с исковата молба и са налице основания за отхвърляне на исковете. Навежда доводи, че имало данни по делото, че постоянно пребивава в чужбина, че съдът можел да разпореди да бъде уведомена по телефона, че назначеният особен представител бил длъжен да се свърже с нея по телефона, че не е била предизвестена от ищеца, че ще води дело срещу нея.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.613а ГПК, предвиждаща, че заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19.4 от Регламент /ЕО/ №1393/2007, като молбата може да бъде подадена в едногодишен срок от постановяване на решението. Регламент /ЕО/ №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава-членка в друга. Регламентът не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен /чл.1/. Съгласно чл.19.4. когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има право да възстанови срока за обжалване на решението по отношение на ответника, ако са спазени следните условия:
| а) | ответникът не по своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да се защити, или с решението, за да може да го обжалва; и |
| б) | основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание. |
Ответницата П. няма посочен по делото или удостоверен адрес за призоваване в друга държава членка, респ. съдът не е имал задължение да я призовава на адрес, различен от регистрирания в РБългария постоянен и настоящ адрес, респ. да й връчва съдебни книжа на адрес в друга държава-членка. Дори и в настоящото производство молителката не сочи конкретен адрес, а единствено твърди, че е с постоянно пребиваване в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Съдът няма задължение да издирва адрес на ответника в други държави, нито да го призовава по телефона, само защото в доказателство по делото има посочен телефонен номер. В настоящия случай на ответницата не са връчвани съобщения в друга държава-членка, като не е налице нито една от хипотезите на връчване по Регламент /ЕО/ №1393/2007, поради което цитираното от молителката основание за отмяна не е налице. Предвид изложеното не следва да се обсъждат изложените доводи, че основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание по смисъла на чл.19.4. б.“б“ от Регламента.
По разноските:
С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника сумата 200 лева разноски- договорено и платено адв.възнаграждение.
Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.613а ГПК от М. С. П., [населено място], [улица], чрез адв.А.И. за отмяна на влязло в сила решение №60546/18.09.2020г., поставено по гр.д. №1481/2019г. на Районен съд-Смолян.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да плати на „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани- Перелик“, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 200 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: