5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 57 гр. София, 27.01.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №661 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. З. С., чрез адв.П.К. срещу решение №2246 от 15.10.2019г. по в.гр.д. №4343/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №2995 от 14.05.2018г., постановено по гр.д. №16256/2016г. от Софийски градски съд, І-2 състав. С първоинстанционното решение e отхвърлен искът с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Б. З. С. срещу ЗД „Евроинс“ АД за сумата 160 000 лева, претендирана като частична от пълния заявен размер от 200 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка му К. С., настъпила вследствие на ПТП на 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът за сумата 160 000 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по първите пет правни въпроси, обусловили изхода на спора, които се свеждат до въпроса „за застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.257 и сл. КЗ /отм./ и включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ /МПС/ по смисъла на чл.257 и чл.267 КЗ /отм./, вр. чл.50 ЗЗД” - в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/78г., ППВС №17/1963г., допълнено с ППВС №4/1975г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК /основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя и процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да определи правилно правната квалификация на предявените искове и да се произнесе по целия въведен от страните правен спор, като счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по жалбата ЗД „Евроинс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд излага мотиви, че не се доказва виновно поведение на водача на МПС -товарен влекач „Волво“ при процесното ПТП, поради което не следва да се ангажира и отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Излага доводи, че за да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, а в случая се установява, че настъпилото ПТП съставлява случайно събитие, тъй като е предизвикано от повреда на предна лява гума на влекача, непредвидима и непредотвратима от водача на автомобила. Решаващият съдебен състав намира, че са извършени всички необходими и нормативно уредени прегледи и проверки на техническото състояние на автомобила преди издаването на пътен лист и предприемане на изпълнението на процесния рейс, като не може да се приеме, че техническите специалисти, както и шофьорът на товарния автомобил биха могли да предвидят настъпването на процесната авария, довела до ПТП. С оглед наличието на случайно събитие, изключващо вината на водача на товарната композиция, съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника относно проявено виновно, вкл. небрежно поведение от водача на товарната композиция, изразяващо се в управление на влекача с превишена скорост или в използване на вещ, проявила скрити недостатъци, които е следвало да бъдат предвидени и овладени от водача на влекача. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията, че са налице основания за отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, както и по чл.50 ЗЗД. Въззивният съд приема, че внезапната повреда на технически изправно МПС би могла в определени случаи да се квалифицира като случайно събитие, различно и ненапълно тъждествено с непреодолима сила, която единствено изключва отговорността по чл.50 ЗЗД, но искът по чл.50 е различен по своите основание, предмет и страни от предявения в настоящото производство иск, поради което не може да се приеме, че основания, относими към иска по чл.50 ЗЗД следва да бъдат съобразени в производството по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправният въпрос „за застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.257 и сл. КЗ /отм./ и включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ /МПС/ по смисъла на чл.50 ЗЗД” отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. С цитираната в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК практика по чл.290 ГПК / решение №15 от 01.06.2012г., т.д.№279/2011г., І т.о., решение №113 от 23.11.2012г., т.д.№708/2011г., І т.о./ е прието, че предвид разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МП, които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл.50 ЗЗД/. Даденото разрешение на въпроса от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС. По отношение на останалите въпроси съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател Б. З. С. следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2246 от 15.10.2019г. по в.гр.д. №4343/2018г. на Апелативен съд- София. УКАЗВА на касационния жалбоподател Б. З. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 3 200.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.