Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * изменение на иска * евентуален иск


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
60393_16_dec_290gpc_55zzd_214gpc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

София, 10.11.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

търговско дело N 60393 /2016 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 197 от 31.03.2017 г. по касационна жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 241 от 15.07.2016 г. по възз.гр.д. № 319 /2016 г на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството е прекратено по евентуалния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 502 437.50 лева, получена на отпаднало основание и в частта по евентуалния иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на същата сума.

Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.

Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.214 ГПК (чл.116 ГПК (отм.): дали прибавянето от ищеца на ново евентуално основание към предявения срещу ответника иск без промяна на петитума (първоначалното искане до съда) представлява изменение на иска или представлява нов иск, който се иска да бъде обективно съединен с вече предявения, за който е прието, че е разрешен в противоречие с решение № 51 / 30.04.2014 по т.д. № 1977 /2013 г. на ВКС, ІІ т..о.,; решение № 473 / 1.06.2010 по гр.д. № 1537 /2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 51 / 30.04.2014 по т.д. № 1977 /2013 г. на ВКС, ІІ т..о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които в отговор на правни въпроси по приложението на чл.214,ал.1 ГПК и чл.116,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) за допустимото изменение на предявен иск, е прието, че прибавяне на основание към първоначалното основание на предявен иск представлява изменение на иска, а едновременното прибавяне на ново основание и нова искане към вече заявените с исковата молба, не представляват изменение на иска, а предявяване на нов иск, допустимостта на което е отречена с разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК и чл.116,ал.1 ГПК от 1952 г..

Настоящият състав споделя даденото с посочените решения разрешение по посочените в тях съображения. Разрешенията отразяват установена съдебна практика, например решение № 162 от 17.12.2014 г. по т. д. № 1742/2013 г., т.к. ІІ т. о. на ВКС; на настоящия състав не са известни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК в обратния смисъл, поради което приема, че практиката е уеднаквена еднозначно.

Цитираните решенията на търговска колегия на ВКС са постановени при действието на ГПК от 2007 г. при действието на глава тридесет и втора, производство по търговски спорове, която предвижда двойната размяна на книжа и съобразяват изискванията на това производство, поради което настоящият състав приема, че отговорите на правните въпроси се отнасят именно до търговските спорове с техните особености.

Към мотивите на тези отговори с оглед тезата на ответника по касация може да се добави единствено, че по принцип двойната размяна на книжа предоставя допълнителни процесуални възможности - на ищеца да предяви допълнителна искова молба, а на ответника – допълнителен отговор. В разпоредбата на чл.372,ал.2 ГПК, изрично е уредено, че в срока за допълнителна искова молба ищецът може да измени предявения иск, поради което настоящият състав не намира основание да приеме обратното разрешение.

Поради тази изрична уредба настоящият състав не намира за относимо посоченото от ответника решение № 223 /2013 г. по гр.д. № 2083/2013, ІІ г.о. на ВКС, което не е постановено по търговски спор, а по граждански спор за собственост и в което по реда на чл.291 ГПК е даден отговор на друг, а не на разглеждания тук правен въпрос. В това решение е разгледана различна хипотеза, по отношение на която не се прилагат разпоредбите на чл.372 и чл.373 ГПК. Съдът е изложил мотиви по същество, че изменението на иска след предявяване на исковата молба следва да се счита за изключена, поради това, че да се допусне без съгласието на ответника, би означавало да се приеме, че ответникът се отказва от правото си на отговор на последващия иск. Настоящият състав намира, че при търговските спорове и изричната разпоредба на чл.373 ГПК, която урежда право на допълнителен отговор в допълнителен срок, подобна пречка очевидно няма.

Посоченото от ответника определение. № 605 /09.11.2009 по т.д. 486 /2009 г., І т.о.. също не съдържа разрешение, което да е различно от установената съдебна практика. В него е прието, че законът в разпоредбата на чл.372 ал.2 ГПК предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов.

По мотивите на въззивния съд в допуснатата до касационно обжалване част на решението му:

При очертаването на предмета на спора въззивният съд е приел (стр.4 от мотивите към решението), че с допълнителна молба при условие на евентуалност по отношение на иска за неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД (за заплащане на сумата 502 437.50 лева) ищецът е предявил ново искане – ответникът да бъде осъден да заплати сумата 502 437.50 лева, като получена на отпаднало основание; искането е евентуално; с определение по чл.374 ГПК (на първоинстанционния съд) е допуснато изменение на предявените искове по реда на чл.214 ГПК.

От правна страна апелативният съд е определил това искане като нов евентуален иск, за който е приел (стр.13 от мотивите към решението), че този иск е предявен с допълнителна искова молба, процесуалната норма на чл.372,ал.2 ГПК предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов, какъвто нов иск и на ново основание е въведен с допълнителна искова молба; въвеждането на нов обективно съединен осъдителен иск по реда на чл.372,ал.2 ГПК е недопустимо.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК:

При дадения отговор на правния въпрос настоящият състав намира доводите за касационния жалбоподател за основателни:

Първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска, а не предявяване на нов иск, поради което и решението му по евентуалното основание е допустимо, а не недопустимо, а въззивното решение, с което тази част от решението е обезсилена, е неправилно и следва да бъде отменено.

Въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД, който е предявен като евентуален на иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД (молба л.227 от делото на Пловд. ОС) и е приет като такъв с изрично определение от 30.09.2014 г. (л.256) – искът по чл.59,ал.1 ЗЗД е следвало да бъде разгледан при условие, ако искът по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД не бъде уважен. Тъй като въззивният съд не е разгледал иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД (а е приел, че такъв иск е недопустим) такова процесуално условие не е настъпило.

При тези изводи и тъй като е необходимо извършването на процесуални действия – разглеждането по същество на иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, а с оглед настъпването на вътрешнопроцесуалното условие и на иска с правно основание чл.59 ЗЗД, и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК след отмяната и обезсилването на въззивното решение в обсъдените части и отмяната на решението в частта за разноските по тези искове, делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, която да се произнесе по евентуалното основание на иска по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и само ако го намери за неоснователно – по евентуалния иск по чл.59,ал.1 ЗЗД.

При повторното разглеждане на делото на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 241 от 15.07.2016 г. по възз.гр.д. № 319 /2016 г на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството е прекратено по евентуалния иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 502 437.50 лева, получена на отпаднало основание, обезсилва въззивното решение в частта по евентуалния иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на същата сума, отменя решението в частта за разноските по тези искове.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.