Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 17.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1578/2013 г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на В. П. К. за отмяна на влязло в сила решение от 05.08.2011г. по гр.д.№ 448/2011г. на Хасковския окръжен съд. Ответницата по молбата Р. Х. Г. счита същата за неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище. Молителет иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че е налице новооткрито доказателство. На 12.11.2012г. намерил в сандък с лични вещи на дарителя договор за дарение с дата 12.05.1935г., сключен между Р. Г. и него чрез пълномощника му В. Б.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваното решение е потвърдено решение №53/2011г. по гр.д.№408/2010г. на Свиленградски районен съд. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от В. К. срещу К. К., Т. М., Р. Г., Н. Д., И. Д., Д. Д., К. Д., В. Русева за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на подробно описаните земеделски имоти е бил ищецът В. К. на основание договор за дарение с дата 12.05.1935г или давностно владение. Прието е, че ищецът не е доказал да е бил собственик на имотите към релевантия момент на твърдяните от него основания. Договорът за дарение не е породил правно действие, тъй като от една страна договорът не е в изискуемата нотариална форма, съгласно изискванията на действащия ЗЗД/отм.1951г./, а от друга надареният е бил непълнолетен и не е изпълнено изискването на чл.63 от закона за лицата /отм./. да бъде представляван от родител. Приложеното към молбата доказателство е договор за дарение с дата 12.05.1935г. и е идентичен с представяния от самия молител в инстанционното производство договор като разликата е в добавката на втора страница – „пълномощник В. Б.”. Според молителя това е негова братовчедка, действаща като негов настойник, тъй като майка му била тежко болна. Това доказателство не може да се приеме за ново по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. То не установява нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителят да не е могъл да се снабди с документа при проявена от него грижа за защита на интересите си в процеса и да ги представи пред инстанциите по същество, както това е сторил с намиращия се на л.8 по делото договор. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени твърдения и възражения по време на инстанционното му разглеждане.Обстоятелството, че документът с добавката бил намерен в сандък с лични вещи на дарителя не променя този извод, тъй като не е установена пречка молителят да се снабди с него по време на процеса, а не след това. Освен това документът не може да рефлектира върху решаващите изводи на съда, че не е спазена изискуемата от закона форма на сделката. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Няма искане за присъждане на разноски от ответниците по молбата, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. К. за отмяна на влязло в сила решение от 05.08.2011г. по гр.д.№ 448/2011г. на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: