Р Е Ш Е Н И Е № 554 София, 23 януари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на девети декември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Галина Захарова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1833/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения И. С. Б. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, постановена по НОХ дело № 1359/2010 год. по описа на Благоевградския районен съд. В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК, като се излагат конкретни съображения само в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, с осъждането му по обвинение, което не е доказано. По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа искането по изложените в него доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното: С присъда № 7831 от 26.10.2011 год. постановена по НОХ дело № 1359/2010 год. Благоевградският районен съд е признал подсъдимия И. С. Б. за виновен в това, че на 17.10.2007 год. около 0.30 часа, в [населено място], в стая № 706, находяща се във Второ студентско общежитие на Ю. “Н. Р.” извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пълнолетната Г. Н. В. от [населено място], чрез използване на безпомощното й състояние и употреба на сила, поради което и на основание чл.150 ал.1 пр.1 и 2 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от четири години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Г. Н. В. сумата 3000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 450лв направени по делото разноски, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 1969 от 22.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 177/2012 год. Благоевградският окръжен съд е изменил присъдата като в наказателната част я е отменил относно квалификацията на деянието “чрез използване на безпомощно състояние на пострадалата” и е оправдал подсъдимия за обвинението по чл. 150 ал.1 пр.2 от НК, намалил е размера на наказанието лишаване от свобода на една година и шест месеца, а изпитателния срок на три години, а в гражданската част е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалата законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди считано от 17.10.2007 год. по окончателното изплащане. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е неоснователно. По довода за нарушение на материалния закон: Оплакването на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказаелствените източници. Доводите му са абсолютно идентични с поддържаните пред двете решаващи съдебни инстанции и по същество се свеждат до това, че първоинстанционният съд не е анилизирал в логическата им връзка всички събрани доказателства и се предоверил на показанията на пострадалата, без да отчете нейното физиологично състояние, което обективно я лишавало от възможност да възприеме действителността, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. 14, чл. 107 и чл. 339 ал.2 от НПК. Такива нарушения, довели до осъждането му в отклонение с изискването по чл. 303 ал.2 от НПК, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието, по делото не са допуснати. Възприетият от осъдения подход на изразяване несъгласие с оценката на доказателствата противоречи на задължителните разпоредби на НПК, от които оценяващия ги съд се ръководи при формиране на вътрешното си убеждение. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че са се доверили на пострадалата, която при своята млада възраст, пияно състояние и проблеми със зрението не е могла да възприеме и разпознае лицето, което влязло в стаята при нея и евентуално извършило блудствените действия. При установяване на фактите, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на които осъденият осъществява защитата си, оценяващият съд е длъжен да обсъди всеки един от доказателствените източници поотделно и в логическата му връзка с останалите и да посочи въз основа на кои от тях го приема за установен. Това негово право не подлежи на последваща проверка ако са спазени правилата за формиране на волята му, а по делото те не са нарушени. Благоевградският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в четири съдебни заседания и като е създал равни условия за състезание на страните в процеса, е събрал всички относими и допустими доказателствени източници. С еднаква задълбоченост и с активното участие на обвинението и защитата е разпитал както свидетелите, посочени в подкрепа на обвинението, така и допълнително поисканите от подсъдимия в подкрепа на защитната му теза. В дейността си по събирането на доказателствата съдът е бил затруднен, защото се е налагало да разпитва свидетели за факти случили се в един отдалечен период от извършеното деяние. При заявлението им, че не си спомнят всичко, по предвидения в процесуалния закон ред е приобщил към доказателствената съвкупност показанията, които са дали пред друг съдебен състав. При оценката на доказателствата съдът не е нарушил правилата за формиране на волята си. Не е игнорирал нито един от доказателтвените източници и не е превратно оценил съдържащите се в него фактически данни. На стр. 4-16 от мотивите към присъдата подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни съображения за кредитирането им. Въззивната инстанция при цялостната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда не е констатирала логически грешки или превратно възприемане на фактите съдържащи се в тях и не е имала основание да промени вътрешното убеждение на първоинстанционния съд за достатъчността и надеждността им. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила при кредитиране показанията на пострадалата. Деянието е извършено в отсъствието на очевидци и нейните показания са важен източник на преки доказателства, който не може да бъде игнориран поради съзряни от осъдения необективност и невъзможност да възприема фактите и да дава достоверни сведения за тях, обективни данни за каквито по делото не са установени. Пострадалата е пълнолетна студентка, нормално развита в интелектуално отношение и липсва здравословен проблем, който да възпрепътсва възможността й да дава годни свидетелски показания. Алкохолната консумация сама по себе си не я е довела до разстройство в съзнанието и не я е лишила от годност да се ориентира в ситуацията и до невъзможност да възприема фактите от обективната действителност. Признала е за употребения алкохол, от който се почувствала дисконфортно и пожелала да се прибере в квартирата си, като помолила нейните съквартирантки да я придружат и си легнала. За изследване на конкретното алкохолно повлияване и обусловената от него възможност да извършва целенасочени и адекватни действия, в това число и такива по защитата си, както и да възприема заобикалящия я свят е назначена комплексна съдебна офталмологично-психиатрична експертиза. Вещите лица са изготвили писмено заключение, което да защитили в съдебното следствие и допълнително са отговорили на всички поставени им въпроси. Компетентността им не е оспорена и съдилищата не са имали основание да отхвърлят изводите им, направени след цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност. Съобразно това заключение мотивирано е прието, че пострадалата е имала координационни смущения и се е нуждаела от подкрепа при движение, но това не й е попречило да възприема правилно фактите, да ги задържа в съзнанието си и да ги възпроизвежда достоверно и напълно подредено. Подробно е изследван и въпроса за късогледството при пострадалата и възможността да възприема заобикалящите я предмети без очила, както и за смущения в адаптацията при намалена светлина, като и в тази част точно е прието, че липсват основания за отхвърляне на експертното заключение. При отчитане на евентуалната им заинтересованост показанията на пострадалата много внимателно са съпоставени с останалите източници на доказателства, в това число и тези, събрани за проверка на обясненията на подсъдимия в досъдебното производство. Изводът, че не са изолирани е направен след цялостен анализ на всички доказателствени материали, в това число показанията на свидетелите И., К. П. З. П. Т. Р. и С., заключенията на изслушаните експертизи и извършените оглед на място и следствен експеримент, без нито един от тях да е възприет превратно, в разрез с правилата на формалната логика. При установените от тях фактически обстоятелства относно съставомерните признаци включени в предмета на доказване, а именно узнаването на подсъдимия на стаята, в която се намира употребилата алкохол студентка, напускането на портиерското помещение и придвижването му с асансьора до там, влизането му при нея, събличането и хвърлянето на пода на нейните дрехи, запушването с ръка на устатата й и проникването с пръст в половия й орган, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като блудство, извършено чрез употреба на сила. Подсъдимият е нарушил половата неприкосновеност на пострадалата, като без нейно съгласие е извършил действия насочени към възбуждане и удовлетворяване на половото си желание без съвкупление. Налице е и употреба на физическа сила, изразила се в отнемане възможността на пострадалата да вика за помощ чрез запушване на устата. Въззивната инстанция подробно е аргументирала решението си за оправдаване на подсъдимия относно квалифициращото обстоятелство “възползване от безпомощното състояние на пострадалата”, като е изложила съображения намиращи опора в разпоредбите на закона. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 от НПК е неоснователно. Извън довода за осъждането му па обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, на който беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, оплакването се мотивира с недостатъци при изготвяне на обвинителния акт, ограничили правото му на защита и в нарушение на процесуалните норми за разглеждане на делото в съдебно заседание. В този смисъл са наведените в искането доводи, че “ обвинителният акт е неиздържан като юридическа обосновна и с некоректно формулирано обвинение”, а съдът при обявяване на диспозитива на присъдата е посочил различен размер на на обезщетението за неимуществени вреди. Двата довода не се подкрепят от данните по делото. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции не са проведени в отклонение с изискванията на процесуалния закон, а доколкото първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие е констатирал допуснати в досъдебното производство отстраними процесуални нарушения същите са отстранени чрез повторното им извършване. Двете съдебни инстанции не само са му разяснили процесуалните права, но са му осигурили реална възможност да ги упражни. Данни, че съдът е обявил диспозитива на присъда в съдебното заседание със съдържание, различно от отразеното в писмения му акт по делото липсват. Диспозитивът на присъдата е подписан от всички членове на съдебният състав и незабавно е обявен на страните, като липсват данни волята на съдебния състав в нейната гражданска част да е била подменена. Извод за нарушение на служебните задължения на съда не може да се направи и от начина по който е упражнил правото си да иска проверка на присъдата по реда на въззивното обжалване. Начинът, по който е изготвен обвинителният акт, в рамките на който е осъществил правото си на защита не подкрепя наведения в искането довод, че е “неиздържан като юридическа обстановка и с некоректно формулирано обвинение”. Съдържанието му съответства на изискванията по чл. 264 от НПК, като между двете му части не е налице противоречие. В обстоятелствената част са посочени пълни и ясно формулирани фактичести обстоятелства относно време, място и начин на извършване на деянието, а в заключителната му част е посочена правната квалификация. След прочитането му в съдебно заседание не е възразил за наличието на непълноти или неясноти в обвинението, които биха затруднили защитата му. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: Доводът за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК е неоснователен. От осъдения общо се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено, като единственото конкретно съображение, изложено в искането има значение за ангажиране на наказателната отговорност, а не за нейния размер. Липсата на извършено деяние е основание за оправдаване на подсъдимия, а не за смекчаване на наказателната му отговорност. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон намаленото от възивната инстанция наказание по размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, под средния размер превиден в особената част на НК за престъплението към момента на извършване на деянието, като не е преценена превратно относителната тежест на нито едно от обстоятелствата по чл. 54 от НК. Наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване е съответно на извършеното деяние, на данните за личността на дееца и на другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изтърпяване на наказание в този размер е неоходимо и достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Допълнителното му намаляване по реда на възобновяването на наказателното дело би било проява на неоправдан либерализъм и би създало в осъдения и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Благоевградския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения И. С. Б. нарушения, като не са налице и други нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения И. С. Б. за възобновяване производството по НОХ дело № 1359/2010 год. на Благоевградския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 7831 от 26.10.2011 год. изменена с въззивно решение № 1969 от 22.05.2013 год. по ВНОХ дело № 177/2012 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: