Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 15.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 33 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на адв. Л. К. – упълномощен защитник на осъдения Н. Г. П. за възобновяване на НОХД № 501/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик и изменение на постановената по него присъда № 14/26.10.2021 г., в сила от 11.11.2021 г., в частта относно режима за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, който следва да е „общ”. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква довод за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно определен на осъдения П. първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Твърди се, че към момента на постановяване на атакуваната присъда не е била налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, като се посочва и че съдът е допуснал фактическа грешка при изписването на основанието на определения „строг“ режим – чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Релевира се аргумент, че Окръжен съд – Пазарджик не е съобразил, че производството по НОХД № 302/2019г. е било възобновено с решение № 119 от 11.08.2020г. по НОХД № 294/2020г. на Апелативен съд – Пловдив. Отбелязва се, че това нарушение на закона е можело да бъде поправено в производството по кумулация по ЧНД № 666/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, но с определението по това дело е постановено отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 501/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик наказание. Претендира се възобновяване на делото и изменение на режима в „общ”. В с. з. пред ВКС осъденият не се явява, като от същия е депозирана писмена декларация, че не желае да се явява. Упълномощеният му защитник поддържа подаденото искане с изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, приема, че е нарушен материалният закон, че е следвало да бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието и моли за уважаване на подаденото искане. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните, както и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането на защитника на осъдения е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 14/26.10.2021 г., постановена по НОХД № 501/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, Н. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и е бил осъден да изтърпи наказание 6 години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е било намалено с една трета на 4 години лишаване от свобода. П. е бил оправдан да е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 от НК. На основание чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е бил определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Приспаднато е било предварителното му задържане за периода от 16.12.2020г. до влизането на присъдата в сила. Н. П. е бил осъден да заплати на „Р.“ Е. сумата от 2218, 68лв., на „Ф. Х.“ Е. сумата от 2396 лв. и на „А. – Д.“ Е. сумата от 9052,05 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовите лихви, считано от датата на увреждането – 10.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските. Върховният касационен съд споделя съображенията, изложени в искането, досежно допусната от съда очевидна фактическа грешка, като е посочил за правно основание на определения първоначален режим разпоредбата на чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като такава разпоредба не съществува. Вън от съмнение е, че съдът е имал предвид чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Като изключим това, определянето на първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години е в изцяло в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./. Конкретната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС предвижда три хипотези, при които е възможно определяне на „строг“ режим на осъдените на „лишаване от свобода“, като настоящият казус очевидно не се обхваща от първата. Наложеното наказание, касаещо осъдения Н. П., е под 5 години лишаване от свобода (4 години), като в този аспект не е имало основание за приложението на чл.57, ал.1 т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. Третата хипотеза по чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС също не е налице, тъй като престъпленията не са извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Налице обаче е хипотезата по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, в която първоначален „строг“ режим е предвидено да се определя при осъществени умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията. Вярно е поддържаното в искането възражение, че с решение № 119 от 11.08.2020г. по НОХД/В/№ 294/2020г. е било възобновено производството по НОХД № 302/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Следва да се има предвид обаче, че към момента на постановяване на присъдата по НОХД № 501/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик (26.10.2021 г.) за Н. П. е било налично още едно осъждане, а именно по НОХД № 775/2021г. на Районен съд – Пазарджик, като с влязло в сила споразумение № 160/ 30.09.2021г. му е било наложено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Видно от приложения към НОХД № 501/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик заверен препис на определение № 403/08.12.2021г. по чл. 306, ал. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК( и по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68 от НК), постановено по ЧНД № 666/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е извършено групиране на наложените на П. наказания по НОХД № 61/2019г. на Районен съд – Петрич (2 години пробация) и НОХД № 775/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик, и на осъдения е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, от което е приспаднато изтърпяното към този момент наказание по НОХД № 775/2021г. в размер на пет месеца и седемнадесет дни лишаване от свобода. Приспаднато е и изтърпяното наказание по НОХД № 61/2019г. в размер на една година и три месеца, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Фактически не е възможно към момента на постановяване на присъдата по НОХД № 501/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, а именно 26.10.2021г., да са изминали 5 години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на Н. П. по НОХД № 775/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Затова, като е определил първоначален режим за изтърпяване на наказанието „строг”, вместо „общ”, Окръжен съд – Пазарджик не е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 425, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С оглед на изложеното, подаденото искане е неоснователно и Върховният касационен съд не намира основание да възобнови производството по делото и да промени определеният първоначален режим на изтърпяване на наказанието по НОХД № 501/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. По друг начин би стоял въпросът, ако настоящата инстанция бе сезирана с искане за възобновяване на ЧНД № 666/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, доколкото евентуалното възобновяване на това производство може да доведе до разглеждане на въпросите по наказанието и неговото изпълнение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л. К. – упълномощен защитник на осъдения Н. Г. П., за възобновяване на НОХД № 501/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.