Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 21.09.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 542 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. С. М. и жалба на частните обвинители – И. Е. В. и Т. Е. В., против решение № 553 от 11.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1164/2017 г. В жалбата на подсъдимия и допълнението се твърди, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК; Софийският апелативен съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина; боравил е с предположения в противоречие с чл. 303 НПК; не е изложил мотиви с какви точно действия подсъдимият е нарушил инкриминираните правила за движение по пътищата и въз основа на какви доказателства е направил този извод; пренебрегнал е различията в показанията на св. З. и св. З. относно част от повредите по техния автомобил; обсъждал е единствено доказателствата в подкрепа на обвинението; не е отчел обстоятелството, че пострадалите не са били с предпазни колани; констатирал е ниска степен на обществена опасност на дееца, но вместо да обсъди въпроса за многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, неоснователно е увеличил наказанието на подсъдимия М.. Счита се, че присъдата на първоинстанционния съд почива на предположения, който е пропуснал да посочи защо приема навлизане в лентата за насрещно движение; ограничено и некоректно е цитирал протокола за оглед и не го е съобразявал с преместването на автомобила, което било установено от свидетелските показания; появил е безкритичност към експертното заключение и неоснователно е отказал да назначи повторна експертиза. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както и за изменение на решението и намаляване на наказанието с приложение на института на условното осъждане. В жалбата на частните обвинители са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Те се подкрепят с доводите, че съдът в нарушение на закона е оправдал подсъдимия за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП и за квалифициращия признак „особено тежък случай”; че наложеното наказание е несъответно на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца предвид изключително тежките вредни последици и многократните предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, демонстриращи липсата на задръжки при подсъдимия, който е особено опасен и защото не е оказал помощ на пострадалите, не е показал никакво съжаление, разкаяние и самокритичност за извършеното от него престъпление. Направено е искане за изменение на въззивното решение, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 343, ал. 2 НК, подсъдимият бъде признат за виновен да е нарушил и правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДП, а наложеното наказание - увеличено към максималния предвиден размер. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) на подсъдимия и повереникът (адв. П.) на частите обвинители поддържат съответната жалба с целия обем от доводи, изложени в нея. Аргументацията си повереникът отнася и към частния обвинител – Н. М. В.. Повереникът на частните обвинители – Е. И. З. и К. З. З. (адв. Я.) счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 22.11.2016 г. на Софийския окръжен съд по н. о. х. д. № 86/2015 г. подсъдимият Л. С. М. е признат за виновен в това, на 26.04.2013 г., на второкласен път П-81 в района на 16 км в землището на [населено място], [община], С. област, при управление на моторно превозно средство – л. а. „Р.” с ДК [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 20, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на две лица - И. Д. В. и Е. Т. В., и средна телесна повреда на две лица – на К. З. З. и на Е. И. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, б. „б” вр. ал. 1, б. „б” и „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е оправдан за квалифициращото обстоятелство – особено тежък случай и за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП. В негова тежест са възложени разноски по делото. С решение № 553 от 11.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1164/2017 г. присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е увеличено на четири години и е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява моторно превозно средство - на седем години. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият е осъден да заплати направени разноски по делото. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Мотивите разкриват, че Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение да провери изцяло правилността на присъдата, постановена от първоинстанционния съд. Доводите на подсъдимия за необоснованост, формулирани по идентичен начин, са били ефективно разгледани и са получили достатъчно изчерпателен и законосъобразен отговор в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Фактическите положения, срещу които жалбоподателят се е противопоставял, относно мястото на удара, респ. разположението на двете коли към момента на инициалния удар и последвалото преместване на горящия автомобил, управляван от подсъдимия, както конкретната величина на съответната скорост на движение на всяко от моторните превозни средства, съдът е извел след самостоятелно обсъждане на целия обем от доказателствените материали, прецизен анализ поотделно и в съвкупност на писмените и гласни доказателствени източници, оценени по вътрешно убеждение като достоверни и с помощта на експертите. Не е изключил от обсега на своето внимание показанията на св. З. и св. З., които е оценил като еднопосочни и непротиворечиви. Обратното твърдение на подсъдимия не отговаря на съдържанието на въззивното решение, което се обжалва. Заключението на комплексната експертиза Софийският апелативен съд е оценил като компетентно изготвено, предоставящо пълен, ясен и обоснован отговор на поставените въпроси, поради което не е открил необходимост от назначаване на повторна експертиза и надлежно се е аргументирал защо възприема специализираните изводи. В мотивите ясно и недвусмислено са отразени конкретните действия на подсъдимия М., довели до основното нарушение, допуснато от него на правилата за движение (неправилно навлизане в лентата за насрещно движение), в пряка причинна връзка със съставомерните последици. Неоснователно се поддържа от частните обвинители, че правната квалификация на деянието е незаконосъобразна. От мотивите се установява, че Софийският апелативен съд отново е обсъдил и напълно е възприел разрешението, дадено от първоинстанционния съд, съблюдавайки законовата дефиниция по чл. 93, т. 8 НК и тълкуването в т. 4 от Постановление № 1/83 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно правомощията си на съд по същество обстойно е преценявал всички установени и релевантни фактически обстоятелства, които са го довели до извод, че тяхната съвкупност не покрива съдържанието на квалифициращия признак. Разисквал е както настъпилите вредни последици, така и данните за предходното поведение на подсъдимия като участник в движението по пътищата - обстоятелства, на които се позовават в жалбата си частните обвинители. В този аспект е констатирал само две незначителни нарушения по ЗДП, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред в рамките на продължителния период от повече от двадесет години като водач на МПС. При положение, че въззивният съд не е установил всички белези на особено тежък случай, които се изискват по чл. 93, т. 8 НК, не е допуснал изтъкваното нарушение при квалифициране на извършеното престъпление. Тежкият вредоносен резултат правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство със сериозно влияние при индивидуализация на наказанието. Оплакването, че подсъдимият е бил незаконосъобразно оправдан за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП е формулирано по най-общ начин. То не е развито с конкретни съображения в касационната жалба на частните обвинители, които да бъдат коментирани. Не се оправдава и наведеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Жалбата на подсъдимия с искане за намаляване на наказанието от Върховния касационен съд и жалбата на частните обвинители с искане за увеличаване (искането им предпоставя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане – чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК) и в тази част е неоснователна. Наказанието, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК не разкрива очевидно несъответствие с конкретната тежест на извършеното престъпление и личната обществена опасност на дееца. То адекватно държи сметка за относителната роля на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, без да се пренебрегват силата и значението на отегчаващите при избора на наказанието. Нито липсата на оказана помощ след деянието, която поначало определя правната квалификация, нито отсъствието на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност могат да отегчат наказателно правното положение на подсъдимия М.. Доводите в този смисъл на частните обвинители изобщо не могат да бъдат възприети. В случая въззивният съд е отчел демонстрирано съжаление, което обективира критична преоценка на поведението и правилно му е признал качеството на обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия. Ето защо, съвкупно отмерената санкция не потвърждава явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, която да налага намесата на Върховния касационен съд. Предвид отсъствието и на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 553 от 11.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1164/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: