Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * превишена скорост * причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * нарушаване на правилата за движение по пътищата

№ 486

София, 04 декември 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Николай Любенов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 508/2009 година.

Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Г. Х. против решение № 74 от 01.07.2009 год. по внохд № 63/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд.

В нея са релевирани основанията за проверка на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК.

Излага се довода, подробно аргументиран, че при установените по делото фактически положения, законът е приложен неправилно, защото вместо да оправдае подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът го е признал за виновен и осъдил по предявеното обвинение. В случая, е налице хипотезата на чл. 15 от НК-настъпило случайно деяние, тъй като подсъдимият не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Вредоносният резултат изцяло се дължи на неправомерното поведение на пострадалия, който, непосредствено преди произшествието и преди предприетата от Х. маневра, управлявал мотоциклета си насрещно в лентата за движение на подсъдимия със скорост надвишаваща три пъти максимално разрешената за населеното място от 50 км/час. При тази скорост на движение мотоциклетистът сам се е поставил в невъзможност да спре управляваното от него МПС, а от друга страна и до обективна невъзможност за останалите участници в движението/в случая подсъдимият/ да извършат действия, недопускащи причиняването на ПТП.

Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила ограничило правото на защитата, като не е отговорил на доводите на подсъдимия в подкрепа на въззивната му жалба. При определяне на обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен обстоятелството, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат, поради което обжалваното решение е несправедливо в гражданската му част.

В съответствие с релевираните касационни основания за проверка се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение, като касационната инстанция приложи разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение, а при условията на алтернативност-отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменяване на обжалвания акт с намаляване размера на обезщетенията, присъдени в полза на гражданските ищци.

Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и искания.

Повереникът на гражданските ищци Е. С. Г. и М. М. Г. излага съображения, че като неоснователна касационната жалба на подсъдимия следва да се остави без уважение.

Прокурорът също даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, тъй като не са налице визираните в нея основания за отмяна или изменяване на въззивния съдебен акт. Затова, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 14 от 24.02.2009 год. по нохд № 21/2009 год. на Ямболския окръжен съд подсъдимият И. Г. Х. е признат за виновен в това, че на 15.04.2008 год. в с. Б., обл. Ямболска, при управление на лек автомобил м. ”ВАЗ 2108” с ДК № С* собственост на Н. И. Г. и Н. Г. Г. , по ул. „. планина”/път ІІІ-555/ на кръстовище с ул. „Хан Аспарух” е нарушил правилата за движение-чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2, изр. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. С. Г. от същото село и значителни имуществени вреди в общ размер на 1961,50 лв., от които 1089.50 лв. на мотоциклет „Сузуки GSXR 750” с ДК № У* собственост на М. С. Г. и в размер на 872 лв. на лек автомобил м. ”ВАЗ 2108” с ДК № С* собственост на Н. И. Г. и Н. Г. Г. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в”, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци следните обезщетения:

-на Е. С. Г.-четиридесет хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на две хиляди триста деветдесет и четири лева, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата до първоначално предявените размери на търсеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, исковете са отхвърлени като неоснователни;

-на М. М. Г., лично и със съгласието на майка си Е. С. Г. сумата от шестдесет хиляди лева представляващи обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата до първоначално предявения размер от седемдесет хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен;

По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, по дължимите на държавата такси върху размера на уважените искове и по разноските на гражданската ищца и частна обвинителка Е. Г. за ангажиране на повереник, които присъдил в тежест на подсъдимия.

С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата изцяло.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира касационната жалба на подсъдимия за частично основателна.

От фактическа страна, двете решаващи по фактите съдилища са приели за установено, че на инкриминираната с обвинителния акт дата в с. Б. подсъдимият управлявал лек автомобил ”ВАЗ 2108” с ДК № С* по двупосочната / с по една лента във всяка посока/ улица „Стара планина” и със скорост около 15км/час наближил Т-образното нерегулирано кръстовище с улица”Хан Аспарух” с намерението да извърши ляв завой.

По същото време в лентата за движение на Х. , но срещуположно /в близост до хоризонталната маркировка-прекъсната бяла линия разделяща лентите на пътното платно/, със скорост около 154 км/час се движил мотоциклет м.”Сузуки” с ДК № 1* управляван от М. С. Г. , който бил възприет от подсъдимия. В момент, когато мотоциклетистът се намирал на около 107 метра от Х. , без да спира, подсъдимият предприел маневра завиване наляво, като лекият автомобил застанал косо на пътното платно. Г. възприел автомобила като опасност и предприел връщане в лентата, в която следвало да се намира и едновременно с това задействал спирачната система на мотоциклета. Независимо от това, на разстояние от около единадесет метра от началото на маневрата /пресичането на прекъснатата улична маркировка/ в лентата за насрещно движение спрямо подсъдимия, в самото кръстовище последвал удар между мотоциклета и задната дясна част на лекия автомобил. От силния удар управляваното от Х. МПС се завъртяло по посока на часовниковата стрелка, а мотоциклетът продължил движението си напред и наляво, като тялото на пострадалия останало на пътното платно. Въпреки оказаната незабавна спешна медицинска помощ с транспортирането на пострадалия в МБАЛ Ямбол и лечение в болничното заведение, поради несъвместими с живота множествени травми/подробно изброени на лист трети от мотивите на присъдата/ на 18.04.2008 год. около 08.45часа Г. починал.

Окръжният съд е приел, че водачът на лекия автомобил Х. е нарушил предписанията на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2, изр. 1 от ППЗДвП.

Установените по делото факти посочват, че лекият автомобил, управляван от подсъдимия, не е изчакал преминаването на насрещното моторно превозно средство, а навлязъл в кръстовището, като преминал разделителната линия на пътя. Съгласно чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП/възпроизведена буквално и в нормата на чл. 84, ал. 2, изр. 1 от ППЗДвП/ при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В резултат на прибързаното движение за завиване, предимството на насрещния водач е било отнето, а последиците виновно причинени от подсъдимия.

Възражението на подсъдимия, че като е предприел осъществяването на маневрата, е изпаднал в една извинителна грешка досежно преценката му за скорост на насрещното моторно превозно средство, поради което на това основание, следва да бъде освободен от отговорност, е неоснователно. Водачите на моторните превозни средства с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение, решение за движение /маневра/ в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично безопасно движение.

В конкретния случай, неправилната преценка на Х. досежно скоростта, с която се е движило насрещното превозно средство, е проява на типична непредпазливост. Щом като е предприел завиване наляво, без да е бил сигурен с каква скорост се приближава насрещното моторно превозно средство, което забелязал на разстояние от около 150-200метра /изрично заявено от подсъдимия в обясненията му пред първоинстанционния съд/, той е бил задължен да се въздържи от осъществяване на маневрата, а като не е направил това е поставил причината за настъпването на вредните последици, нарушавайки предписанието на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, респ.чл. 84, ал. 2, изр. 2 ППЗДвП.

Ето защо, деянието не е случайно по смисъла на чл. 15 НК, защото подсъдимият като водач на моторно превозно средство по своя вина се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, поради което оплакването за незаконосъобразност на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице релевираното от защитата основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Касационният състав констатира, че двете предишни съдебни инстанции са допуснали процесуално нарушение, но то не е от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като същото може да бъде отстранено в хода на касационната проверка на въззивното решение. С присъдата си Ямболският окръжен съд е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”в” НК, допускайки нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2, изр. 1 от ППЗДвП, които/с изключение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ въззивният съд също е обсъдил и приел за ангажиращи наказателната отговорност на подсъдимия. Нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП са общи спрямо нормите на чл. 37, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2, изр. 1 от ППЗДвП, доколкото първите касаят принципно всички видове маневри, извършвани от водач на МПС, а вторите са специални, тъй като уреждат маневрата за извършване на ляв завой за навлизане в друг път на нерелсови МПС. При наличие на допуснато нарушение на специално правило за движение, общото правило за движение по пътищата, дори и да е допуснато е неприложимо. Затова, в тази част въззивното решение следва да бъде изменено, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението да е нарушил и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

По оплакването за незаконосъобразност и несправедливост защитникът на подсъдимия прави искане да бъде намален размера на уважените граждански искове, като е изложил довода, че пострадалият значително е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, което съдът не е отчел в достатъчна степен при определяне на паричния еквивалент на обезвредата за причинените от деянието неимуществени вреди.

Оплакването е основателно.

Макар да е отчела, че с поведението си като участник в движението пострадалият Г. също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с допуснатите от него груби нарушения на правилата за движение, въззивната инстанция не е уважила довода на подсъдимия за несправедливост на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Допуснати от пострадалия нарушения на правилата за движение, по чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 189 от ППЗДвП действително не са от естество да оневинят в случая подсъдимия, но техният брой и характер-управляването без каска, със скорост на мотоциклета, надвишаваща над три пъти максимално разрешената за населени места и движение насрещно срещу подсъдимия в неговата лента значително са допринесли за настъпването на вредоносния резултат и това следва да намери отражение при оценката на дължимата от Х. обезвреда на близките на пострадалия.

Имайки предвид посочените обстоятелства, а от друга страна тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на пътните правила, намиращо се в пряка причинна връзка с причиненото непозволено увреждане, породило деликтната му отговорност, както и актуалната съдебна практика при подобни случаи, настоящият касационен състав намира, че не е отчетено правилното съотношение между претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди и тяхното парично измерение.

Затова и с оглед принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, уважените граждански искове следва да бъдат намалени по размер от четиридесет хиляди на тридесет хиляди лева-за Е. С. Г. и от шестдесет хиляди на петдесет хиляди лева-на М. М. Г. - лично и със съгласието на майка й Е. Г. , като в съответствие с това се намали и размера на дължимата от подсъдимия на държавата такса върху тях.

В останалата част, по отношение довода за допуснато закононарушение от съда при уважаването на предявения от ищцата Г уважена гражданска претенция за имуществени вреди жалбата на подсъдимия е неоснователна. По същия довод въззивният съд се е произнесъл и отхвърлил като неоснователен, макар и крайно пестеливо, като изводите му се споделят от настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т.т. 2 и 5 във вр. 348, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА решение № 74 от 01.07.2009 год. по внохд № 063/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия И по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

ИЗМЕНЯВА решение № 74 от 01.07.2009 год. по внохд № 63/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд в гражданско-потвърдителната му част, като НАМАЛЯВА присъденото на гражданските ищци обезщетение за причинените им от деянието на подсъдимия неимуществени вреди, съответно от четиридесет хиляди лева на тридесет хиляди лева-за Е. С. Г.; от шестдесет хиляди на петдесет хиляди лева за М. М. Г.-лично и със съгласието на майка й Е. С. Г. и съответно НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимия такса на държавата върху тези искове от четири хиляди на три хиляди и двеста лева.

В останалата част оставя въззивното решение в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: