7 Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 14 март 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 483/ 2010г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане (макар и неправилно да е озаглавено „въззивна жалба”), на задочно осъдения Т. К. А., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 1432/ 2009г., по описа на Бургаския районен съд, 12 наказателен състав, отменяване на постановената по същото дело присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Молителят, лично и чрез назначения си в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Поддържа също така, че не е знаел за разглеждането на делото, тъй като не е бил уведомен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като не са налице основанията за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда № 179 от 29. 01. 2010г., постановена по НОХД № 1432/ 2009г., Бургаският районен съд, 12 наказателен състав, е признал подсъдимия Т. К. А., от[населено място], за виновен в извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, и във вр. чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия- адв. Р. Н., по въззивен ред. Произнасяйки се по жалбата, с решение № 78 от 26. 03. 2010г., Бургаският окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 186/ 2010г., е потвърдил изцяло присъдата, при което същата е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. ВКС в настоящия си състав, намира молбата за възобновяване за процесуално допустима. Искането е направено от легитимирано лице, и в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: Досъдебното производство за извършената от осъдения А. кражба, е било образувано с постановление на прокурор от РП-гр Бургас, първоначално срещу „виновното лице”, без да се персонифицира конкретният субект на престъплението, а впоследствие, след като в резултат на извършените оперативно- издирвателни мероприятия, извършителят на деянието е установен, и с постановление на разследващ полицай от 17. 04. 2009г. Т. К. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. На същата дата, със същото постановление, спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка” и осъденият е бил запознат със задълженията си, произтичащи от нея, за което е положил подпис. След приключване на разследването, материалите са му предявени лично. Протоколите, съставени от разследващия орган за тези действия, отразяват личното участие на молителя, и са подписани от него. По обвинителен акт на РП-гр Бургас е образувано съдебното производство по НОХД № 1432/ 2009г., по описа на РС гр Бургас Наказателно отделение, 12 състав. С разпореждане от 8. 05. 2009г. съдията- докладчик е насрочил делото за предварително изслушване на страните. Разпоредил е връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия, указвайки му възможността в 7-дневен срок от получаването му да даде отговор и да направи нови възражения и искания. С разпореждането е предоставил на подсъдимия правна помощ, чрез осигуряването на адвокатска защита- назначаване на служебен защитник. Призовката за подсъдим за съдебно заседание, насрочено за 16. 06. 2009г., заедно с препис от обвинителния акт, е редовно връчена на лицето С. Г., вписан като дядо, който след това е депозирал писмена молба до съда, намираща се по делото, придружена от съдебните книжа, и съдържаща изявлението му, че е приел призовката и приложенията към нея, заблуждавайки се, че тя е адресирана до внука му К. А., тъй като с молителя Т. А. той не поддържал връзка, поради което и не е имал обективната възможност да му ги предаде. Всички останали призовки, изпратени до известните по делото възможни адреси на А. са върнати в цялост с отбелязвания, че лицето не живее на нито един от посочените. Делото е отлагано неколкократно, с цел откриване местонахождението на осъдения, неговото призоваване и осигуряването му в съдебно заседание. С определение от 8. 10. 2009г. съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения А. от „подписка” в „задържане под стража”. От изисканите справки от [община], ОД на МВР- Бургас, Началника на ГУМЛСА- София, Н.- звено „И. и анализ”- София, е установено, че осъденият има регистриран като постоянен и настоящ адрес-[населено място], ЖК „И.” бл. 49, вх. 3, ет. 8, който е известен по делото, наред и с безспорния факт, че той не живее на него, видно от вписванията в призовките, върнати в цялост като невръчени, няма други адресни регистрации и данни за пътувания извън страната, не пребивава в местата за лишаване от свобода и следствените арести. Въз основа на искане на първоинстанционния съд, Т. А. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 38147 от 7. 08. 2009г. и след проведеното щателно издирване, неговото местонахождение не е могло да бъде открито. След като в съдебно заседание на 29. 01. 2010г. Бургаският районен съд е отменил разпореждането от 8. 05. 2009г. за предварително изслушване на страните, и е постановил разглеждането на делото да се извърши при условията на задочно производство, той е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия А., при условията на чл. 269 НПК, при участието на назначения му служебен защитник, и на същата дата е постановил атакуваната влязла в сила присъда. В този смисъл, няма съмнение,че осъденият А. е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство. След като е бил привлечен в качеството на обвиняем, той е участвал лично по време на досъдебното производство. С укриването си е направил невъзможно призоваването му за съдебно заседание и връчването на обвинителния акт в съдебната фаза на процеса. Предвид на така установените и изложени по- горе фактически данни става ясно, че компетентният първоинстанционен съд е изчерпал всички процесуални възможности да открие местонахождението на молителя, за да го призове за съдебните заседания, осигурявайки му по този начин възможността да упражни правото си на лично участие и защита в производството по делото. Съобразно изложеното, ВКС намира, че към процесуалната дейност на решаващия съдебен състав, насочена към откриване местонахождението на подсъдимия, неговото призоваване, и осигуряването му за лично участие в съдебното производство, не може да бъде отправен какъвто и да било упрек. Институтът на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, по чл. 423 НПК цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на протичащо наказателно преследване. Н. конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „c” и „d” ЕКПЧОС, е личното участие в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, но в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на отклонение и/ или укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е било проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, едно от които е това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК, в актуалната й редакция, регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на осъдения в наказателното производство, освен когато след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, или се е укрил. В конкретния казус така очертаната фактология еднозначно и категорично сочи на укриване на задочно осъденото лице от наказателното преследване. Укриването е уредено от закона като отделно и самостоятелно основание за отхвърляне на искането за възобновяване, без въобще да се изследва въпросът дали е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, както и без да се държи сметка в коя фаза или стадий на наказателния процес е било осъществено. За да бъде оставено без уважение искането му за възобновяване на делото, е достатъчно в производството да са събрани убедителни и безспорни доказателства, установяващи, че задочно осъденото лице се е укрило от компетентните органи в рамките на висящия наказателен процес. Това законодателно разрешение, в обсъждания контекст, следва да се свърже и с принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение. Обратното тълкуване на закона би довело до абсурдното положение лица, укрили се по собствена воля и отклонили се от наказателното преследване, препятствайки по този начин нормалното му развитие, да претендират на това основание отмяна по реда на възобновяването на влязла в сила присъда, при условията на напълно законосъобразно проведено задочно производство, и то когато компетентните органи са изпълнили перфектно задълженията си да обезпечат упражняването правата на страните в процеса, при стриктното спазване на всички законови гаранции на правото на защита на подсъдимия. Тук е мястото изрично да се посочи, че обвиняемият (подсъдимият) освен права има и определен кръг от задължения в процеса, включително за явяване пред съответния орган, за уведомяването му при промяна на адреса, и др. Ето защо, в случая само доказаното укриване на молителя А. от органите на наказателното производство, е достатъчно, за да се остави без уважение настоящото му искане за възобновяване на делото. Все в тази връзка ВКС намира за необходимо изрично да отбележи, че тълкуването на съдържанието на самото наименование на обсъждания процесуален институт „Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство”, възпроизведено и в текста на чл. 423, ал. 1 НПК, сочи еднозначно на извода, че именно неучастието на задочно осъдения в наказателното производство е възведено като основание на това специфично искане, а не само по себе си качеството на лицето, иницииращо производството. Поради това установяването, изследването и оценката на причините, поради които подсъдимият не е участвал лично в съдопроизводствените действия, предприети срещу него, във всеки конкретен случай, се явява задължително и безусловно необходимо. В правомощията на съда, който се произнася по искането за възобновяване, е не само да констатира факта на връчването (или невръчването) на обвинителния акт или тъжбата на подсъдимия, заедно със съобщение за насрочване на делото и указание за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на чл. 269 НПК, но също така да изследва и даде своята правна оценка на причините, поради които регламентираната в чл. 254, ал. 4 НПК процедура не е била финализирана, за всеки отделен случай. Ако се сподели тезата, че съдебната преценка в обсъжданото специфично производство за възобновяване се лимитира единствено до констатиране на посочените факти, то би се оказало, че съдът в действителност не извършва никаква оценъчна и правна дейност- той става един обикновен регистратор на факти, а това е несъвместимо както със статута и функциите на Върховния касационен съд, установени с Конституцията и ЗСВ, който единствен в системата на съдилищата в Р България е компетентен да се произнася по исканията за възобновяване на задочно осъдени, по силата на изричния регламент на чл. 424, ал. 1 НПК, така и със същността, спецификата и съдържанието на обсъждания процесуален институт. Друг е въпросът, че преценката дали е бил връчен или не обвинителният акт на подсъдимия заедно с призовката за съдебно заседание и указание, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК, е относима и се дължи само в хипотезата на задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Горните изводи следват и от историческото и логическо тълкуване на цитираните наказателнопроцесуални норми, при което ясно се очертава синхронът в законодателните разрешения, последователно материализирани в нормите на чл. 254, ал. 4, чл. 423, ал. 1 и чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, проследени и в хронологията на тяхното приемане (ДВ, бр. 109/ 2008г. и бр. 32/ 2010г.). Ето защо, при конкретните данни по делото, подробно обсъдени по- горе, ВКС намери, че липсва основание за удовлетворяване на искането на задочно осъдения Т. К. А. за възобновяване на делото и отмяна на влязлата в сила присъда, постановена по отношение на него. Обратното решение- за уважаване на искания за възобновяване, основани на поведение с характеристиките на коментираното, като цяло сочещо на злоупотреба с процесуални права от обвиняеми и подсъдими, би означавало да се толерира страната, която освен че поначало недобросъвестно е упражнила предоставените й права в процеса, с факта на самото сезиране на касационния съд е почерпила нови, чрез позоваването на института на възобновяването на наказателни дела, създаден да защити действително нарушените такива, какъвто конкретният случай безспорно не е. От друга страна, евентуалното подобно разрешение на съдебната практика би довело до обезсмислянето на задочното производство, за провеждането на което процесуалният закон е регламентирал точно определени предпоставки. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Т. К. А., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 1432/ 2009г., по описа на Районен съд-гр.Бургас, и отменяване на влязлата в сила присъда № 179 от 29. 01. 2010г., постановена по него. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :