Р Е Ш Е Н И Е № 369 София, 18 октомври 2012 година Върховният касационен сьд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1275 /2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от осъдения В. П. Я., с което се изразява недоволство от постановената присъда № 385/07.11.2011 год по нохд № 1144/2011 год. на Плевенския районен съд. Макар и основанието за възобновяване да не е формулирано прецизно, от съдържанието на искането може да се изведе, че осъденият се позовава на неправилното приложение на закона. В тази насока гой излага довода, че е осъден за деяние /авторството на което принципно не отрича/, което не е извършил на фиксирана в присъдата дата, а на друга дата и година. Неправилността на присъдата в тази й част е довело до неблагоприятни за осъдения правни последици, тъй като е пречка за последващото законосъобразно групиране на определеното му наказание с други постановени срещу него и влезли в сила присъди. Така изложените доводи сочат на допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения и служебно назначения му защитник по изложените в него основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационният състав намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество и за основателно. Обвинителният акт определя рамките на наказателното производство, включително и по диференцираната процедура по гл. ХХVІІ НПК като в мотивите на присъдата си съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт - обстоятелства от кръга на чл.102 НПК. При постановяване на решение по чл. 372, ал. 4 НПК съдът е длъжен да провери налице ли е подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание в доказателствата, събрани на досъдебното производство, или не. Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл. 372, ал. 4 НПК, задължително предполага съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство, а след това и такъв за наличието на несъмненост и безпротиворечивост. Наличието на противоречиви доказателства по признатите от подсъдимия факти по същество сочи, че не е налице изискуемата от закона подкрепа на самопризнанието му. Процесуалната история на делото е следната: Досъдебното производство е образувано от прокурор при Районна прокуратура-Плевен срещу неизвестен извършител за извършено на 07/08.08.2010 год. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, с пострадал Г. Н. К.. В хода на разследването извършителят в лицето на В. П. Я. е установен и са събрани доказателства, уличаващи го в престъплението, както и датата на извършването му-08.08.2010 год. С постановление от 12.02.2011 год. разследващият полицай е привлякъл Я. като обвиняем, но е допуснал очевидна фактическа грешка, като записал в постановлението дата на извършване на деянието-08.08.2011год. Прокуратурата не съзряла допуснатата грешка и не реагирала с действия по отстраняването й, а от своя страна нарушила процесуалните изисквания по смисъла на чл. 236, ал. 2 и 3 НПК като в обстоятелствената част на обвинителния акт отразила действията на обвиняемия свързани с извършената от него кражба на 07/08.08.2010 год., а с диспозитива го обвинила , че е извършил престъплението на 08.08.2011 год. По внесения от РП-Плевен обвинителен акт срещу В. П. Я. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, с пострадал Г. Н. К. от [населено място], е образувано нохд № 1144/2011год. От своя страна, съдията-докладчик не констатирал съществуващото противоречие в обвинителния акт и не реагирал съобразно задължението си по чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК като прекрати съдебното производство и върне делото на органите на досъдебното производство за отстраняване на процесуалното нарушение, с което сам допуснал такова като насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание. Производството пред съда е проведено по реда на гл. ХХVII НПК и условията на чл. 371, т. 2 НПК. С присъда по делото № 385/07.11.2011 год. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, на основание чл.54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК Я. е признат за виновен и осъден на две години лишаване от свобода при първоначален „Строг” режим в затвор. В съобразителната част на присъдата са изложени приетите за установени в обвинителния акт обстоятелства за датата на извършване на инкриминираното деяние-07/08.08.2010 год., а с диспозитива на присъдата Я. е признат за виновен и осъден да е извършил престъплението на 08.08.2011 год. Нарушението е съществено, защото, от една страна е ограничило възможността на осъдения да разбере фактически, както обвинението, така и присъдата и в съответствие с това да избере линия на защита при евентуално обжалване. От друга страна, посоченото противоречие между мотивите и диспозитива е пречка и за последваща законосъобразна преценка на възможността за групиране на определеното на осъдения наказание с други такива по влезли в сила присъди по реда на чл.25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК. В случая, процедурата по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК е неприложима, тъй като не става въпрос за автентично тълкуване на присъдата при съмнения и затруднения при изпълнението й, понеже изначало е допуснато процесуално нарушение при привличането на осъдения като обвиняем за датата на извършване на деянието, която не кореспондира с останалите събрани факти относими към предмета на доказване. Допуснатото съществено процесуално нарушение води до необходимостта от възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 352, ал. 2, т. 2 НПК, отмяна на постановената присъда и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане, тъй като нарушението е допуснато във фазата на досъдебното производство и там следва да бъде отстранено. По изложените съображения и основания, Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 385 от 07.11.2011 год. постановена по нохд № 1144/2011 год. на Плевенския районен съд и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатото във фазата на досъдебното производство съществено процесуално нарушение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: