1 Р Е Ш Е Н И Е № 338 София, 06.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Васиева гр. дело № 963/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл.ГПК. С определение № 439 от 6.06. 2012г. е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 20.05. 2011 г., постановено по гр.д.№ 412/ 2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд по въпроса следвало ли е възивният съд служебно да проверява законосъобразността на решенията на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост, без да има направено възражение в тази насока от другата страна по делото. Решението на въззивния съд е постановено в производство по предявен ревандикационен иск, като ищци са наследниците на братята К. и С. Д. В., които се легитимират с две решения на поземлената комисия [населено място] за възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място], а ответник е общината [населено място], която владее имотите и оспорва правата на ищците. Анализирайки двете решения на поземлената комисия за възстановяване на земите възивният съд е стигнал до извода, че с тях се възстановяват едни и същи земи на две лица, а именно ½ ид.ч. от описаните в тях имоти, която част се възстановява общо на наследниците на двамата братя. По тези съображения искът е уважен за половината от претендираните имоти, а за другата половина е отхвърлен. Отделно от това за един от имотите – УПИ VІ-общ в кв.2 е прието, че е налице произнасяне по непредявен иск, поради което решението на районния съд е обезсилено като недопустимо и производството по делото в тази част е прекратено. В касационната жалба на ищците се оспорва отхвърлянето на иска за половината от претендираните имоти, както и непроизнасянето по иска за УПИ VІ-общ. в кв.2 по плана на селото. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно ТР № 1/ 97г. на ОСГК на ВС решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие и легитимират правоимащите като собственици на възстановените имоти. По предявен ревандикационен иск защитата на ответника може да се изрази в оспорване правата на ищеца, в установяване права на ответника върху същия имот или в противопоставяне на основание, даващо му право да държи имота. Когато ищецът се легитимира като собственик с решение за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ ответникът може да оспори валидността на решението на поземлената комисия или наличието на предпоставките за възстановяване, като при това следва да изчерпи своите възражения в същото производство и в срока по чл.133 ГПК, тъй като в противен случай те се преклудират. В посочения смисъл е трайната съдебна практика относно защитата, която ответникът може да осъществи при предявен срещу него ревандикационен иск, като тази практика е намерила израз и в новата тълкувателна дейност на ВКС в ТР № 4/ 2010 г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с тази практика следва да се приеме, че и при спорове за собственост на възстановени земеделски земи съдът се произнася само по заявените от ответника възражения срещу иска и няма задължение служебно да проверява правилността на възстановяването. Относно вида на защитата ответникът не е ограничен, освен когато спорът е с ползувател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ- напр. решение №50/10.02.12г. по гр.д.№908/11г. на ІІ ГО, решение №107/ 07.03.12г. по гр.д.№120/10г. на І ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. По съществото на касационната жалба настоящият състав на ВКС приема следното: По предявения ревандикационен иск ищците са се легитимирали като собственици с две решения на поземлената комисия, с които конкретно описани имоти им се възстановяват в стари реални граници. Това са решения № 2045С от 16.01.2001 г. по преписка вх.№ 5667/ 14.05.1992 г. за възстановяване на имотите на С. Д. В. и решение № 2051С от 18.01.2001 г. по преписка вх.№ 281/ 30.08.1992 г. за възстановяване имотите на К. Д. В.. Съгласно ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС тези решения легитимират ищците като собственици на описаните в тях имоти, които са индивидуализирани по кадастралния план от 1991 г. и са идентични с имотите, описани в исковата молба, видно от заключението на техническата експертиза и представените скици по различните планове, които са действали за населеното място. Видно от процесуалното поведение на ответника- Общината [населено място], защитата й срещу ревандикационния иск се е изразила в оспорване валидността на решенията на поземлената комисия с твърдение че са нищожни, тъй като са постановени от незаконен състав. Това възражение не е било уважено от въззивния съд, който е приел, че решенията са валидни, издадени от компетентния орган и в съответната форма, като са спазени и процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването им. Независимо от тази констатация и без да е противопоставено такова възражение от ответника, възивният съд е приел по реда на косвения съдебен контрол, че в двете решения са описани едни и същи, а не отделни части от имотите и те са възстановени на различни лица. На практика съдът е извършил проверка за правилността на решенията за възстановяване в аспект, за който не е бил сезиран, а освен това по делото няма данни, които да са налагали да се извършва такъв анализ на двете решения и да се редуцират до едно, а тъкмо обратното- данните относно площта на възстановените имоти и посочената квадратура в отделните решения сочат, че на всеки от братята е възстановена половината от съответния имот и доколкото е възникнала съсобственост, тя е също върху целия имот, а не върху ½ ид. ч. от него. Така например парцел І- 293 е с обща площ 2,234 дка, а във всяко от решенията се възстановява половината от тази площ -1 ,115 дка, парцел ІІ-292 е с обща площ 875 кв.м., а са възстановени два пъти по 435 кв. м. и т.н. Отделно от това общата площ на имотите, която е 4, 600 дка съответства на сбора от имотите, възстановени по двете преписки- 4,480 дка. и е в рамките на заявените за възстановяване земи. Техническата експертиза също е дала заключение за идентичност на процесните имоти като цяло с имотите по представените нотариални актове за тяхното придобиване С оглед на изложеното следва да се приеме, че отхвърлянето на иска за половината от претендираните имоти е неправилно и решението на въззивния съд в тази част следва да се отмени, като се постанови ново решение с уважаване на иска в пълния му размер. По отношение на парцел VІ- общ. в кв.2 с участие на възстановения имот от 200 кв.м. е прието, че има произнасяне по непредявен иск, но всъщност е налице очевидна фактическа грешка, допусната от първоинстанциония съд, който правилно е възприел, че спорът е за имота по т.5 от исковата молба- УПИ VІ-общ. и е обсъждал относимите към този имот доказателства, но в диспозитива на решението погрешно го е означил като УПИ ІV-общ в кв.2. При това положение не е налице недопустимо решение, а грешката следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК от първоинстанциония съд. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 50 от 20.05. 2011 г., постановено по гр.д.№ 412/ 2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд в отхвърлителната част и вместо това постановява: ОСЪЖДА [община] да предаде на П. Я. О. и М. С. А. владението върху следните недвижими имоти- 1115/ 2235 кв.м. ид.ч. от УПИ І-293 в кв.15 по плана на [населено място], 435/ 880 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІ- 292 в кв.15, 415/ 942 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІІ- 291 и 175/ 1049 кв.м. ид.ч. от УПИ V- общ в кв.2 по плана на с.с., извън частите от същите имоти, присъдени с решение № 198/ 15.11.2010 г. по гр.д.№ 456/ 2008г. по описа на Айтоски районен съд. ОТМЕНЯ решение № 50 от 20.05. 2011 г., постановено по гр.д.№ 412/ 2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на Айтоски районен съд относно 200/ 865 кв.м. ид.ч. от УПИ ІV-общ в кв.2 и делото е прекратено, като изпраща същото на Айтоски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка. ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Я. О. и М. С. А. от [населено място]-съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, адв. В. Г. разноски по делото за касационното производство в размер на 514 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: