Ключови фрази
Ревандикационен иск * установяване право на собственост * реституция * право на строеж * право на ползване * възстановяване правото на собственост * добросъвестно владение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия


Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

София, 07.04.2010 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 847 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. Ц. против решение № 792 от 2.04.2009 г., постановено по гр.д. № 800 по описа за 2008 г. на Апелативен съд-П., с което е отменено решение № 67 от 23.05.2002 г. по гр.д. № 435 от 2001 г. на Окръжен съд-Стара Загора и е постановено друго за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] е собственик на следните недвижими имоти:
терен от 90 000 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72232 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „О.”, при посочени граници;
терен от 1110 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72234 от 15.09.2008 г. имот, находящ се в землището на [населено място], местността „О.”, при посочени граници;
терен от 6000 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72235 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „О.”, при посочени граници;
терен от 2500 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72233 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „О.”, при посочени граници;
терен от 1597 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 01749 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „С.”, при посочени граници;
терен от 1519 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 01748 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „С.”, при посочени граници;
терен от 10 766 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 02368 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], [община], местност „А.”, при посочени граници
и [фирма], [населено място] е осъдено да предаде на [фирма], [населено място] собствеността и владението на тези имоти.
Касаторът e изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и при уточняване пасивната легитимация, необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по същество за отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата като претендира направените разноски.
С определение № 975 от 29.10.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпроса може ли по аналогия да се приложат разрешенията свързани със законите, регламентиращи реституция на правото на собственост, а именно ако земята е застроена от държавата по законно установения ред, тя става собственик на земята и на сградите, а ако впоследствие е била възстановена само земята, то автоматично се учредява право на строеж и съответното право на ползване на прилежащия към сградите терен /решение № 1415 от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/95 г., ІV г.о./ към настоящия случай, при който ответното дружество притежава сгради в терен, предоставен на ищцовото дружество, както и по въпроса може ли държавно дружество, което владее имот въз основа на акт за държавна собственост да се позовава на добросъвестно владение и съответно на 5 годишна давност.
Първият въпрос е свързан с решаващите мотиви на апелативния съд за собствеността на терените и наличието на правно основание за ползването им, като е прието, че ищцовото дружество [фирма], [населено място] претендира право на собственост на процесните терени без построените в тях сгради, като правоприемник на държавно предприятие „Ф. Е.”, от което е образувана ДФ”А.", преобразувана в [фирма], към който момент имотите са били в баланса на държавната фирма и съответно са преминали в капитала на ЕАД, а ответното дружество [фирма], [населено място] от своя страна претендира, че процесните имоти са застроени и са включени в капитала му през 2000 г. Въззивният съд е проследил правоприемството на ищцовото дружество с военната фабрика, за строителството и нуждите на която са отчуждавани терени с Указ № 18 от 22.09.1924 г. и Указ № 3 от 20.01.1934 г. на Негово Величество Б. ІІІ, регистрацията на ДФ”А.”, като правоприемник на прекратения К. „Ф. Е.” според баланса към 30.06.1989 г. и преобразуването на ДФ в [фирма] въз основа на Разпореждане на МС № 55 от 20.12.1992 г. и е приел, че процесните терени са били заведени в баланса на ищеца до 1993 г., когато с оглед липсата на документи за собственост са заведени като задбалансови. Изложени са съображения, че правото на собственост е възникнало при преобразуването на регистрираната по Указ № 56 за стопанската дейност държавна фирма в еднолично акционерно дружество, като трансформацията е настъпила по силата на закона с прекратяване на държавната фирма и образуването на търговското дружество, в чийто баланс съобразно Разпореждане № 55 на МС от 20.12.1992 г. са заприходени процесните недвижими имоти, тъй като извършеното преобразуване съставлява разпределение на имуществото, предоставено на фирмите от държавата в акции и дялове съгласно ТЗ, при което фирмата се трансформира в търговско дружество, което е самостоятелен обект на правото, разполагащ със собствено имущество /а и чрез последващата нормативна уредба – чл.17а ЗППДОбП – държавата изрично регламентира, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване не е посочено друго/. Проследено е правоприемството и на ответното дружество – създадено като държавна фирма с решение № 83 на МС от 2.06.1989 г., като правоприемник на прекратеното предприятие „Т. и т.” към СО”М.” и преобразувано в ЕАД с разпореждане № 45 от 21.04.1992 г. на МС и тъй като към този момент процесните земи не са били включени в баланса му, то ответното дружество не може да се легитимира като техен собственик. Прието е, че без правно значение са А. от 1996 г., доколкото от значение са фактите, въздигнати от закона като придобивно основание, респ. елементи на сложен фактически състав, с настъпването на който законът скрепява вещно-правни последици, а А. нямат правопораждащо действие. Счетено е, че Заповед № РД-1705 от 17.01.2000 г. на министъра на икономиката за апортиране на тези имоти в ответното дружество, не е породила правни последици по прехвърляне правото на собственост, тъй като към датата на издаването й имотите вече са били собственост на приватизираното [фирма]. Счетено е, че без правно значение е наличието на построени в терените сгради и съоръжения, за които ответното дружество претендира, че са негова собственост, тъй като същите са извън предмета на спора.
Правото на строеж е самостоятелно вещно право, което изключва приращението на собствеността върху постройката към собствеността върху земята, на която същата е изградена. Като вещно право то има абсолютен характер, следва обременения участък земя при прехвърлянето му от собственика на земята, противопоставимо е както на собственика на земята, така и на всяко трето лице и дава възможност на носителя си да построи и/или притежава собственост върху определен обект, отделно от собствеността на земята. Законът за собствеността изрично допуска при определени условия участъкът земя и трайните постройки върху него да се третират като отделни, макар и взаимно свързани по между си вещи, като правните норми регламентират съотношението между собствеността на всеки един от тия имоти. Притежанието на право на собственост върху терена и право на собственост върху сграда в него в лицето на различни субекти, е възможно само при наличие на право на строеж. Задължително е изрично волеизявление и то в предвидената от законовите норми форма за учредяване на правото на строеж само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл.63, ал.2 от ЗС обаче правото на строеж възниква и без изрично волеизявление щом се осъществи прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на земята, върху която са изградени, което произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата от този момент. Носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/.
Вторият въпрос е свързан с изводите на апелативния съд за неоснователност на наведеното възражение за придобивна давност чрез 5 годишно добросъвестно владение от актуването на имотите с А. в началото на 1996 г., а именно, че А. нямат правопораждащо действие, а съответно и транслативни вещноправни последици, поради което не може да се приеме, че създават добросъвестност на владението.
Придобивната давност е правна последица от упражняването в определен, установен в закона срок, на фактическо господство върху определена вещ с намерението за своене. Срокът на владението зависи от добросъвестността на владелеца. Кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС започва да тече от момента на възникване на юридическото основание или от момента на установяване на владението, ако този момент следва възникването на юридическото основание, а основанието е юридическия транслативен акт, насочен към пораждане на вещноправни последици – прехвърляне на собственост, учредяване или прехвърляне на ограничено вещно право. Актът за държавна собственост е констативен по своя характер, т.е. същият само удостоверява притежаването на вещно право от страна на държавата, но не и придобивното основание. В този смисъл актът за държавна собственост сам по себе си не съставлява юридическо основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и съответно съставянето му не може да служи като начален момент за петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е обосновано и постановено при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
Ишцовото дружество основава претендираното право на собственост на твърдението, че процесните терени са включени в капитала му при преобразуването на учредената по Указ № 56 за стопанската дейност /отм./ държавна фирма в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Ответното дружество е оспорило иска, като твърди, че е собственик на терените, с които е увеличен капитала му със заповед № РД-17-05 от 17.01.2000 г. на министъра на икономиката, евентуално въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
Установено по делото е, че с решение № 83 на МС от 2.06.1989 г. държавните фирми „А.” и „Н.” са образувани с активите и пасивите на бившите поделения на СО”М.”-С., съответно К. „Ф. Е.” и предприятие „Т. и т.” по баланса към 30.06.1989 г. ДФ „А.” е преобразувана в [фирма], считано от 19.12.1991 г. с разпореждане на МС № 55 от 20.12.1991 г. на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, а ДФ”Н.” е преобразувана в [фирма] с разпореждане на МС № 45 от 21.04.1992 г. Доколкото в актовете за преобразуване не е посочено нещо друго, то следва, че в капитала на търговските дружества е включено онова държавно имущество, което се е водило по баланса на държавните фирми към момента на преобразуването, а съответно без правно значение е фактът, че липсва подписан разпределителен протокол между държавните фирми, създадени въз основа на прекратените през 1989 г. поделения на СО”М.”-С., както и отразяването на имотите като ползвани от Н. в генералния план от 1975 г. От експертното заключение от 28.11.2006 г. се установява, че съгласно данните от инвентарните книги, аналитична отчетност по сметка 201 земи, оборотна ведомост, картони и регистри, процесните терени са част от земите, осчетоводени по баланса на ДФ”А.” към месец 12.1991 г., поради което следва, че същите са включени в капитала на [фирма] и от момента на регистрацията му собствеността е преминала към търговското дружество. Без правно значение е последващата счетоводна отчетност на терените, поради което неотносим е фактът, че през 1993 г., въз основа на резултатите от извършената на основание ПМС № 179 от 1991 г. преоценка на Д., същите са сторнирани от балансовата сметка 201 земи и са заведени като задбалансови активи. Не е извършвано намаляване на капитала на [фирма] чрез изваждане от капитала на процесните терени, а следователно дружеството е било техен собственик, а съответно терените не са били държавна собственост, както към момента на съставянето на актовете за държавна собственост № 6171/29.01.1996 г., № 6173/30.01.1996 г., № 6174/31.01.1996 г., № 6175/31.01.1996 г. и № 6177/1.02.1996 г., така и към момента на сключването на приватизационния договор от 17.08.1999 г. и извършването на апорт в капитала на ответното дружество въз основа на заповед № РД-17-05 от 17.01.2000 г. на министъра на икономиката, поради което последният не може да легитимира [фирма] като собственик. Без правно значение е и дали терените са били оценени при сключването на приватизационния договор от 1999 г., доколкото нормативната уредба не регламентира загуба на право на собственост от търговско дружество, ако съответният актив не е оценен в приватизационната процедура.
Неоснователно е и заявеното възражение за придобивна давност. Терените са били държавна собственост до момента на включването им в капитала на ищцовото дружество, а държавните предприятия и впоследствие държавните фирми са имали само оперативно управление върху тях, а не право на собственост, поради което без правно значение е упражняваната до момента на регистрацията на ищцовото дружество на 29.02.1992 г. фактическа власт. Същевременно самото ответно дружество е регистрирано на 23.06.1992 г. и от този момент е възникнало като самостоятелен правен субект – юридическо лице със собствено имущество и съответно от тази дата е могло да владее чужд имот с намерението за своене. До момента на предявяване на иска обаче не е изтекъл изискуемият от чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок. Съставените през 1996 г. актове за държавна собственост не могат да служат като начало на кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Началният момент на тази давност може да бъде апортирането на терените в капитала на ответното дружество през 2000 г. от страна на държавата, която вече не е била техен собственик, но до предявяването на иска не са изтекли необходимите за придобиване на собствеността пет години.
Следователно установено по делото е, че ищцовото дружество е собственик на процесните терени и безспорно между страните е, че ответното дружество владее същите. Легитимиран да отговаря по иска по чл.108 ЗС е лицето, упражняващо фактическа власт върху вещта, предмет на спора. В случая страните са самостоятелни търговски дружества, като без значение за легитимацията им по спора е кой е собственик на капитала им, а съответно неоснователни са доводите в касационната жалба, че в делото е следвало да участва държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и министерство на икономиката и енергетиката.
За основателността на ревандикационния иск е необходимо и владението върху чуждата вещ да е без правно основание. Безспорно между страните е, а и представените по делото доказателства установяват, че върху процесните терени в периода 1965 – 1992 г. са изградени сгради и съоръжения, които са се водили по баланса на държавната фирма „Н.” и са включени в капитала при преобразуването й в еднолично акционерно дружество с държавно имущество през 1992 г. В нарушение на материалния закон апелативният съд е приел, че това обстоятелство е без правно значение за спора. С преобразуването на държавните фирми „А.” и „Н.” в еднолични търговски дружества с държавно имущество е извършено разделяне на собствеността на процесните терени от собствеността на изградените върху тях сгради и съоръжения. Правото на собственост върху земя и постройка може да принадлежи на различни лица само въз основа на съществуващо право на строеж, което в случая е възникнало при условията на чл.63, ал.2 ЗС след като дотогавашният собственик – държавата е включил собствеността върху земята в капитала на [фирма], а собствеността върху сградите и съоръженията в капитала на [фирма]. Като суперфициарен собственик на сградите и съоръженията ответното дружество има право да ползва и необходимия за поддръжката и експлоатацията им прилежащ терен. При липса на други данни по делото следва да се приеме, че необходимия прилежащ терен към сградите и съоръженията е с площта, отразена в актовете за държавна собственост № 6171/29.01.1996 г., № 6173/30.01.1996 г., № 6174/31.01.1996 г., № 6175/31.01.1996 г. и № 6177/1.02.1996 г., за която експертното заключение от 11.12.2008 г. установява, че съвпада с процесните терени и следователно ответното дружество ползва тези земи на правно основание.
В обобщение атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се признае за установено, че ищцовото дружество е собственик на процесните терени и се отхвърли претенцията за предаване на владението им, тъй като същите се ползват от ответното дружество на правно основание – като прилежаща площ към изградените върху тях сгради и съоръжения, собственост на ответното дружество.
С оглед частичната основателност и съответно неоснователност на тезите на всяка от страните, разноските по делото следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 792 от 2.04.2009 г., постановено по гр.д. № 800 по описа за 2008 г. на Апелативен съд-П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], [населено място], [улица], че [фирма], [населено място], [улица] собственик на следните недвижими имоти без находящите се върху тях сгради и съоръжения:
терен от 90 000 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72232 от 15.09.2008 г. имот № * с площ от 92.059 дка в землището на [населено място], местността „О.”, при граници: имоти № *-машинна пром. на [фирма], № *-полски път на [община] и № *-път ІІІ клас на държавата;
терен от 1110 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72234 от 15.09.2008 г. имот № * от 8654 кв.м., находящ се в землището на [населено място], местността „О.”, при граници: от четири страни имот № *-машинна пром. на [фирма];
терен от 6000 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72235 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „О.”, при граници: от четири страни имот № *-машинна пром. на [фирма];
терен от 2500 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 72233 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], местността „О.”, при граници: от четири страни имот № *-машинна пром. на [фирма].;
терен от 1597 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 01749 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], [община], местността „С.”, при граници: от четири страни имот № *-произв.терен на [фирма];
терен от 1519 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 01748 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], [община], местността „С.”, при граници: от четири страни имот № *-произв.терен на [фирма];
терен от 10 766 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф 02368 от 15.09.2008 г. имот № * в землището на [населено място], [община], местност „А.”, при граници: имоти № *-произв.терен на [фирма], № *-полски път на [община] и № *-пасище, мера на [община]
като ОТХВЪРЛЯ искането [фирма], [населено място], [улица] да бъде осъдено да предаде на [фирма], [населено място], [улица] владението на посочените терени.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: