Ключови фрази
Обжалване на решение на общото събрание на етажната собственост * право на ползване * правомощия на кмета * решение на общото събрание на етажните собственици * нищожност на административен акт


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

София, 26.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2391 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община]-район Централен срещу въззивно решение №2024/12.12.2013г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№2067/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-12-1210/24.07.2012г., издадена от заместник-кмета на [община]-район Централен, с която С. П. В. е определен за управител и касиер за срок от една година на етажната собственост на сградата, находяща се в [населено място], [улица].
С определение №324/26.05.2014г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса следва ли заповедта на кмета, издадена по реда на §56 ПЗР ЗИДЗУЕС да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици, подлежи ли същата на обжалване и по какъв ред.
К. поддържа, че заповедта на кмета, издадена по реда на §56 ПЗР ЗИДЗУЕС не може да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици и съответно не подлежи на обжалване по реда на ЗУЕС. Излага съображения, че съдът не е отчел обстоятелството, че предвиденият ред за служебно назначаване на управител и касиер е различен от реда на вземане на решение от общото събрание на етажната собственост, а оттам и че редът за обжалването на съответния акт е различен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. П. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С. П. В. е поискал да се отмени като незаконосъобразна заповед № РД-12-1210/24.07.2012г. на кмета на район Централен на [община], издадена в изпълнение на задълженията му по §56 ПЗР на ЗИДЗУЕС, обн.ДВ.бр.57/2011г., с която С. П. В. е избран за управител и касиер на етажната собственост в сградата, находяща се на [улица] [населено място].
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че искането е основателно и заповедта следва да бъде отменена, тъй като процедурата по §56, ал.2 ПЗР ЗИДЗУЕС, обн.ДВ.бр.57/2011г. не е спазена.
Прието е, че издадената по реда на §56 заповед замества решението на ОС на ЕС и подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл.40 ЗУЕС. Изложени са съображения, че процедурата по §56 ПЗР ЗИДЗУЕС, обн.ДВ.бр.57/2011г. по служебно назначаване на управител и касиер е предвидена за случаите, когато този избор на управителни органи не е направен от самите етажни собственици и следователно замества липсващото решение на ОС на ЕС. Поради това, макар в самия §56 да не е посочен ред за атакуване на заповедта, е прието, че това не означава, че тя не подлежи изобщо на обжалване. Прието е също така, че заповедта подлежи на обжалване по предвидения в закона ред за обжалване на решенията на ОС именно по причина, че замества решението на ЕС.
По въпроса, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на І ГО на ВКС приема следното:
По реда на чл.40 З. на обжалване подлежат само решения на ОС на ЕС, взети по общия ред, предвиден в този закон. Спорът за тяхната законосъобразност е подведомствен на общите съдилища. Съдът извършва проверка за спазване на реда за вземане на решението, предвиден в ЗУЕС с оглед особения характер на акта. Заповедта на кмета на общината, с която по предвидения в §56 ПЗР ЗИДЗУЕС се определя управител и касиер на ЕС не може да бъде приравнена на решение на ОС на ЕС, макар да го замества. Заповедта на кмета представлява индивидуален административен акт и съответно проверката за нейната валидност и законосъобразност се извършва по реда на АПК.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо.
Заявеното от С. П. В. искане за отмяна на издадената от кмета на [община]-район Централен по реда на §56 ПЗР ЗИДЗУЕС, обн.ДВ.бр.57/2011г. заповед подлежи на разглеждане от административния съд. Общите съдилища не разполагат с правомощието да разгледат така заявеното искане по реда на ГПК и съответно да постановят отмяна на индивидуален административен акт.
С оглед гореизложеното на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3, изр. второ ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и подадената от С. П. В. молба вх.№40590/11.10.2012г. за отмяна на заповед № РД-12-1210/24.07.2012г., издадена от зам.кмета на район Централен, [община] бъде изпратена по компетентност на Административен съд-Пловдив.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №2024/12.12.2013г. на Пловдивския окръжен съд, постановено на 12.12.2013г. по в.гр.д.№2067/2013г.
ИЗПРАЩА подадената от С. П. В. молба с вх.№40590/11.10.2012г. за отмяна на заповед № РД-12-1210/24.07.2012г., издадена от зам.кмета на Район Централен, [община] на Административен съд-Пловдив по компетентност.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: