Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 02.10.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 292 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОУ „Св.Паисий Хилендарски“ [населено място] срещу решение № 65 от 10.06.2019 г. по в. гр. д. № 208/2019 г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят оспорва решаващия правен извод на въззивния съд, че процесните земеделски земи са могли да бъдат придобити по давност от ищеца Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“. Излага доводи, свързани с тълкуване на разпоредбата на чл.303 ЗПУО и настъпилото с ДВ, бр.18/28.03.2020 г. изменение на § 1 ЗДЗС /ДВ, бр.46/2006 г./. Ответникът в производството Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е законосъобразно, а изменението от 2020 г. на § 1 ЗДЗС /ДВ бр.46/06 г./ няма отношение към настоящия случай, тъй като разпоредбата е материалноправна и няма обратно действие. С определение № 183 от 22.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение за проверка на извода на въззивния съд, че едно училищно настоятелство, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел – сдружение в обществена полза, може да придобие по давност земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на училището, за подпомагане на чиято дейност е създадено сдружението. С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е потвърдил решение № 38 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 338/2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ответника ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ [населено място], че ищецът Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ е собственик по давност на шест ниви по плана за земеразделяне в [населено място], съставляващи: ПИ № ............с площ от 20,002 дка, ПИ № ......... с площ от 694,036 дка; ПИ № ........ с площ от 233,526 дка; ПИ № ............ с площ от 10,995 дка; ПИ № ........... с площ от 372,004 дка и ПИ № ......... с площ от 456,533 дка. При изследване на правосубектността на ищеца въззивният съд е направил задълбочен анализ на нормативната уредба, уреждаща статута на училищните настоятелства, възможността те да се регистрират като сдружения с нестопанска цел, да притежават имущество и да бъдат страни по облигационни правоотношения. Приел е, че съгласно чл.38, ал.4 ЗНП /отм./, редакция по ДВ, бр.36/98 г., училищното настоятелство е обществен орган за подпомагане на училището и детската градина, като устройството и дейността му се определят с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката. Съгласно чл.2, ал.2 от Правилник за дейността на училищните настоятелства /ДВ, бр.111/95 г., отм. ДВ, бр.33/2003 г./, училищните настоятелства могат да възникват като ЮЛ след регистрация по реда на ЗЛС. С изменението на ЗНП, обнародвано в ДВ, бр.90/2002 г., в чл.46б е регламентирано, че училищните настоятелства се създават като ЮЛ с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си при условията на ЗЮЛНЦ. Идентична е уредбата на чл.306 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Както при действието на ЗЛС, така и при действието на ЗЮЛНЦ, сдруженията като вид юридически лица с нестопанска цел могат да притежават имущество, състоящо се от имуществени права от всякакъв вид, да бъдат носители на задължения, възникнали в процеса на дейността им, както и да бъдат страни по договори и едностранни сделки. Прието е, че ищецът Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ има правосубектност от 1998 г., когато е бил регистриран като ЮЛ с нестопанска цел. Регистрацията е при действието на чл.134 ЗЛС /отм./, като на 19.06.2018 г. е извършена и пререгистрация, изискуема по силата на § 25 от ЗИДЗЮЛНЦ /ДВ, бр.74/2016 г./. Прието е, че процесните ниви са възстановени на Основно училище /впоследствие Обединено училище/ „Паисий Хилендарски“ [населено място] с решение № 10111/25.07.1995 г. на ПК К.. Решението е подписано от лицата, заемащи съответните длъжности в ПК К. към 1995 г. и има конститутивен ефект. Съставени са и две решения № 10111/25.07.1995 г. и № 10.11 от 11.11.1997 г., с които същите земи са възстановени на името на ищеца Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“, но те са прогласени за нищожни в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 324/2018 г. на НПРС, образувано по жалба на училището и при участие на сдружението. Съдебното решение е влязло в сила на 05.06.2018 г. С няколко поредни договора за наем и аренда от 16.08.2000 г., 04.11.2004 г., 15.09.2010 г. и анекс към него от 08.05.2015г. процесните ниви са предоставени от С. на трети лица за обработка, като последният договор е за аренда със срок на действие до 01.10.2022 г. Договорите са сключени надлежно след взети решения на УС на С. и са регистрирани в ОСЗ К.. В периода 16.08.2000 г. - 07.03.2018 г., за който се претендира осъществявано давностно владение, обработването на земеделските земи от арендаторите е в качеството им на държатели, упражняващи фактическата власт не за себе си, а за С.. То е осъществявало фактическата власт с намерение за своене, вписвало ги е ежегодно в счетоводните баланси като свои Д., а получените приходи е декларирало като приходи от стопанска дейност. Това владение не е останало скрито за директора на ответното училище, тъй като до средата на 2000 г. той е заемал длъжността председател на училищното настоятелство, а освен това получаваните от С. средства са били използвани за нуждите на училището и детската градина, очевидно със знанието на техните директори. Прието е, че С. е придобило по давност процесните земи чрез осъществявано спокойно, явно и несмущавано владение в периода 16.08.2000 г. - 07.03.2018 г. Не е била налице пречката на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като собствеността върху земите валидно е била възстановена на ответното училище с решението от 25.07.1995 г. и след влизане в сила на разпоредбата – 21.11.1997 г. е могла да тече придобивна давност върху тях. По аргумент на противното от чл.10, ал.4 ЗНП /отм./ и чл.302 ЗПУО земите не са публична общинска собственост и затова не е налице пречка за придобиването им по давност. Земите нямат и статут на частна общинска собственост по смисъла на чл.303 ЗПУО, а са собственост на училището, съгласно от чл.304 от ЗПУО и за тях не се отнася разпоредбата на § 1 ЗДЗС /ДВ, бр.46/06 г., с последващи изменения и допълнения/, с която се спира придобивната давност върху имоти – частна държавна и общинска собственост. Настоящият състав счита за очевидно неправилен извода на въззивния съд, че едно училищно настоятелство, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел - сдружение в обществена полза, може да придобие по давност земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на училището, за подпомагане на чиято дейност е създадено. Действително, както в ЗЮЛНЦ, така и в ЗПУО няма изрична забрана за придобиване по давност на тези земеделски земи. Забраната едно училищно настоятелство да придобива по давност имуществото, което управлява, се извлича чрез тълкуване на закона. Според чл.306 ЗПУО настоятелствата са независими доброволни сдружения за подпомагане дейността на образователната институция. Настоятелството се учредява по инициатива на директора на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие или на родители, учители или общественици – чл.307, ал.1 ЗПУО. Лицата по ал.1 отправят покана за участие и на видни общественици, дарители, представители на юридически лица. Според чл.309, ал.1 ЗПУО /нова, ДВ, бр.86/2020 г./ основната цел на настоятелството е подпомагане, подкрепа и съдействие за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие. Според чл.309, ал.2 ЗПУО за постигане на целите си настоятелствата: 1. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства и контролират целесъобразното им разходване; 2. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база; 3. съдействат за организиране на техническата база; съдействат за организиране на ученическото хранене, за осигуряване на транспорт и при разрешаване на други социално-битови проблеми при децата, учениците и учителите; 4. съдействат за реализирането на програми по проблемите на децата и учениците, за заниманията по интереси, организация отдих, туризъм и спорт; 5. организират и подпомагат обучения на родителите по въпросите за възпитанието и развитието на техните деца; 6. организират обществеността за подпомагане на детската градина, училището или центъра за подпомагане на личностното развитие; 7. сигнализират компетентните органи за нарушения в системата на предучилищното и училищно образование. От изброените текстове следва, че училищното настоятелство осъществява дейност изцяло в полза на детската градина, училището и центъра за подкрепа на личностно развитие. Възможността то да разполага с имущество /чл. 6, ал.3 ЗЮЛНЦ, вр. чл.306, ал.4 ЗПУО/ е предвидена с цел осъществяване на основната дейност на настоятелството, която е в полза на съответната образователна институция. Съответно – когато управлява имуществото на тази институция с цел реализиране на доходи, необходими за подобряване на нейната дейност, училищното настоятелство не действа за себе си с намерение за своене и не може да бъде приравнено на владелец на това имущество по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Да се приеме противното означава да се признае възможността училищното настоятелство да действа не в обществена, а в своя полза, при това за сметка на интересите на институцията, за подпомагане на чиято дейност е създадено. Този резултат е недопустим, тъй като противоречи на идеята на закона за доброволна безвъзмездна дейност на училищното настоятелство в обществен интерес. Завладяването на имуществото на училището би било основание за прекратяване на училищното настоятелство – чл.13, б.“б“ ЗЮЛНЦ, тъй като накърнява добрите нрави. Реално отдаването под наем на имуществото на училището представлява действие на обикновено управление от страна на училищното настоятелство и има характеристиките на държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и като такова не може да доведе до придобиване на имотите по давност. Обстоятелството, че училищното настоятелство е водило земите в материалните си активи, не може да доведе до обратен извод, тъй като не променя заложената в закона идея, че настоятелството може да извършва само дейност в полза на училището, чието имущество управлява. Същото важи и по отношение на факта, че в имотните регистри, водени от ОСЗ, земите се водят на името на училищното обстоятелство. Титулярството в правото на собственост се определя от решението на ОСЗ за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а не от записването във водените регистри. След постановяване на въззивното решение е изменен § 1 от ЗДЗС /ДВ бр.46/2006 г./. Изменението е обнародвано в ДВ, бр.18/2020 г. С това изменение към имотите, частна държавна и общинска собственост, за които придобивната давност спира да тече до 31.03.2022 г., са добавени земеделските земи, които са собственост или върху които е възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни училища или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното или училищното образование. Тази разпоредба не е коментирана от въззивния съд, тъй като не е била приета при постановяване на обжалваното решение. Освен това на изменението на закона не е придадено обратно действие, поради което действието е само занапред. Затова разпоредбата принципно не е относима към спора по настоящото дело. Като е приел, че ищецът Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ е придобил по давност земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на ответника ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ [населено място], въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният установителен иск – отхвърлен. При този изход на делото на жалбоподателя ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ [населено място] следва да се присъдят разноските за държавни такси за въззивната и касационната инстанция – 998, 26 лв. за въззивната жалба и 1003,10 лв. за касационното производство или общо 2001,36 лв. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 08.11.2008 г. в размер на 10 000 лв. и договор от 11.07.2019 г. за 2200 лв., тъй като в договорите изрично е посочено, че сумите са платени чрез банков превод, а по делото няма доказателства за това обстоятелство. Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 65 от 10.06.2019 г. по в. гр. д. № 208/2019 г. на Варненския апелативен съд и решение № 38 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 338/2018 г. на Шуменския окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Т. А. Начева, срещу Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“ [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], представлявано от директора М. С. П.-Р., за установяване, че ищецът е собственик по давност, текла през периода 16.08.2000 г. - 07.03.2018 г., на следните земеделски земи в землището на [населено място], [община]: 1. нива с площ от 20,002 дка, III-та категория, местност „Ч.“, представляваща ПИ № .........., при граници: имоти №№ ............., .........., .........,.........., ........., ..........,.......... и .........; 2. нива с площ от 694,036 дка, V-та категория, местност „П. д.“, представляваща ПИ № .........., при граници: имоти №№ ............, .......... и ........; 3. нива с площ 233,526 дка, V-та категория, местност „П. д.“, представляваща ПИ № ........., при граници: имоти №№ ........., .......... и .........; 4. нива с площ от 10,995 дка, V-та категория, местност „С.“, представляваща ПИ № ........, при граници: имоти №№ .........; .........,.........., .......... и .........; 5. нива с площ 372,004 дка, V-та категория, местност „М.“, представляваща ПИ № .........., при граници: имоти №№ ........., ..........., ........ и ......... и 6. нива с площ от 456,533 дка, V-та категория, местност „М.“, представляваща ПИ № .........., при граници: имоти №№ ........., ........., ........., .......... и ........, всички по плана за земеразделяне на [населено място]. ОСЪЖДА Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ да заплати на ОУ „Паисий Хилендарски“ [населено място] сумата от 2001,36 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: