О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №314 гр. София, 26.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2048/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. С., чрез адвокат П. П. против определение № 7647 от 28.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3557/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I – во ГО, с което е потвърдено определение от 21.01.2016 г. по гр. д. № 25129/2015 г. на Софийски районен съд, 63 – ти състав. С последното е изменено в частта за разноските определение от 02.09.2015 г., като И. П. С. е осъдена да заплати на ответника [фирма] сумата от 400 лв. – съдебни разноски. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което претенцията на ответника [фирма] – в несъстоятелност за заплащане на адвокатско възнаграждение за развилото се пред първа инстанция гр. д. № 25129/2015 г. да бъде отхвърлена. Навежда твърдения, чe в случая съдът не е дал надлежно разрешение по чл. 660, ал. 2 вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ на синдика на банката в несъстоятелност да сключи на договор с адвокат. Според касатора такова разрешение било нужно съгласно редакцията на чл. 31, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./, поради което и сключването на такъв договор било нищожно, а оттам и плащането на суми по нищожен договор не можело да обоснове извод, че направените от страна на ответника разноски по този договор следва да останат в тежест на ищцата съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Наред с това се подържа, че неправилно въззивният съд е удовлетворил искането на К. за разноски при условията на чл. 36, ал. 2, изр. 1 ЗА, тъй като договор за правна помощ между ответника и адвокатите, които са го представлявали е представен едва след последното о.с.з. и след прекратяване на делото от първоинстанционния съд с определение от 02.09.2015 г. Подържа се още, че обжалваното определение е неправилно, поради нищожност на извършеното от К. плащане на адвокатския хонорар на основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 З.. Ответникът по касация [фирма] – в несъстоятелност, чрез адвокат К. Б. е депозирал писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и от страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима С определение от 21.01.2016 г., постановено по същото дело, съдът е уважил частично молбата на И. П. С. по чл. 248 ГПК, като е редуцирал присъдения в ползва на ответника адвокатски хонорар до сумата от 400 лв. С обжалваното по настоящото производство определение в правомощията на въззивна инстанция по чл. 274 – 279 ГПК, Софийски градски съд е оставил в сила определение от 21.01.2016 г. по гр. д. № 25129/2015 г. на Софийски районен съд, 63 – ти състав. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че между ответника и адвокатите П. и Г. е възникнало валидно правоотношение, по което банката е упълномощила и възложила, а адвокатите са се съгласили да осъществяват процесуално представителство на банката по гр. д. № 25129/2015 г. на СРС, 63 състав срещу възнаграждение от 1200 лв. без ДДС, както и по още 7 други трудови дела. Съдът е приел, че в случая не са приложими общите разпоредби на част IV от Търговския закон, доколкото банковата несъстоятелност е уредена със специален закон, по силата на който не съдът, а Фонда за гарантиране на влоговете в банките /Ф./ разполага с правомощия да дава разрешение за разходване на средства при банкова несъстоятелност. Изричното уреждане на това правомощие на Ф., направено от законодателя едва с измененията на Закона за банковата несъстоятелност, обнародвани в ДВ от 11.08.2015 г. с въвеждането на разпоредбата на чл. 31, ал. 3 и чл. 39, ал.1, т. 19 З., не означава, че до този момент това правомощие е било предоставено на съда. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят е извел следните въпроси, с които обуславя допускането до касация на атакуваното определение, а именно: (1) „При действието на З. в редакцията му преди неговото изменение и допълнение, публикувано в ДВ, бр. 61, в сила от 11.08.2015 г., с което се създава нова ал. 3 в чл. 31 З., имат ли право синдиците на банката да упълномощават адвокати да ги представляват по съдебни дела, като се има предвид липсата на такова правомощие в чл. 31 З. и ако синдиците имат право да извършват упълномощителни сделки, допустимо ли е това да става без разрешение на съда по несъстоятелността с оглед нормата на чл. 612, ал. 2 вр. чл. 660, ал. 2 ТЗ и предвид факта, че към този момент Фондът за гарантиране на влоговете в банките няма правомощие да дава разрешение за упълномощителни сделки на синдиците“ (2) „Може ли Ф. на основание сега действащия чл. 31, ал. 3 З., да дава разрешение на синдиците на банката за упълномощаване на адвокати с обратна сила, като потвърждава упълномощаване, което е извършено от синдиците преди влизане в сила на новата ал. 3 на чл. 31 З. от 11.08.2015 г.“ (3) „Може ли в производството по трудово дело срещу работодател – банка, която е с открито производство по несъстоятелност, ищецът, който е предявил субсидиарния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр., чл, 225, ал. 1 КТ и е вписан като кредитор на несъстоятелността в списъка с приети от синдиците на банката вземания, публикуван в Търговския регистър по партидата на банката, да се защитава срещу претенция на ответника за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, като се позовава на нищожност на плащането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 З.“ (4) „Могат ли да бъдат приети за доказани и да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатски хонорар, ако пред съответната инстанция не е представен договор за правна помощ, а само документи за плащане на хонорара“ (5) „Може ли ответникът да представя доказателства за претендираните от него разноски след прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска, при положение, че преди постановяване на акта за прекратяване на производството е имал възможност да направи това заедно с представения от него и приет от първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК? Може ли ответникът по делото да представя нови доказателства за претендираните от него разноски в процедурата по изменение на съдебния акт в частта на разноските, инициирана по молба от насрещната страна или да ги представя като приложение към отговора си на частната жалба“ (6) „Следва ли съдът да удовлетвори искането за заплащане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, в случай, че са упълномощени двама адвокати, но по делото не е представено доказателство дали адвокатското възнаграждение е договорено като плащане за един адвокат или е общо възнаграждение за двама адвокати, или следва съдът да намали претендираната сума наполовина и да редуцира сумата до хонорар на един адвокат съгласно изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК“ (7) „Могат ли да бъдат признати и съответно присъдени разноски за адвокатски хонорар, ако не е доказано по безспорен начин, че тези разноски са направени във връзка с конкретното дело“ (8) „Съставлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че доказателствата за претендирани от ответника разноски (договор за правна помощ и съдействие, писмо от 15.09.2015 г., заповед от 20.11.2015 г.) не са връчени на ищеца нито от първоинстанционния съд, нито от въззивната инстанция и по отношение на тях не му е дадена възможност за защита, при положение, че тези доказателства са приети и са обсъдени в мотивите на акта на въззивния съд, като въз основа на тях е потвърдено присъждането на разноски от първоинстанционния съд“. По всеки от така формулираните въпроси, касаторът -частен жалбоподател е посочил и допълнителни основания по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Върховният касационен съд ,състав на 3-то г.о. с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК, приема следното: С оглед задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който следва да е бил включен в предмета на делото и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда.Тези постановки са относими и към въззивните определения , които подлежат на касационно обжалване. От формулираните от касатора въпроси такъв обуславящ изхода на спора характер имат поставените такива под № 4 и № 7, а именно : (4) „Могат ли да бъдат приети за доказани и да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатски хонорар, ако пред съответната инстанция не е представен договор за правна помощ, а само документи за плащане на хонорара“ и(7) „Могат ли да бъдат признати и съответно присъдени разноски за адвокатски хонорар, ако не е доказано по безспорен начин, че тези разноски са направени във връзка с конкретното дело“? По отношение на тези правни въпроси е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , а именно с обжалваното въззивно определение същите са разрешени в противоречие с разрешенията дадени т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. и касационното обжалване следва да бъде допуснато. С цитираното Тълкувателно решение е възприето разбирането че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан вида на плащане като същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи , удостоверяващи плащането . Когато възнаграждение е заплатено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка , която удостоверява , че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. От изложеното следва изводът , че договорът за правна помощ е основен документ , необходим за доказването на договорените , а в определени случаи и за заплащането на претендираните разноски . Същият съдържа информация не само за страните по него , за размера на договореното възнаграждение, за начина на плащане,а и такава дали възнаграждението е договорено общо за ангажираните адвокати, ако същите са повече от един / както е в настоящия случай/.Последното е от особено значение с оглед правилото, че се дължи възнаграждение само за един адвокат / чл. 78,ал.1 ГПК/. Договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение. С оглед на това представяне на договор за правна помощ, при това преди приключване на делото, по което се присъждат разноски , е основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение. В случая липсата на договор за правна помощ , представен пред първата инстанция е довело до неяснота дали адвокатското възнаграждение , което се претендира и за което е представено платежно нареждане е заплатено по конкретното дело, доколкото нареждането не съдържа такава информация.Представеното в тази връзка банково удостоверение, подписано от синдиците на банката, не е документ, с който законът свързва възможността за установяване на обстоятелството, че сумата е платена като адвокатски хонорар по делото.Същевременно представеният пред въззивната инстанция договор за процесуално представително и защита представлява частен документ , който не съдържа достоверна дата и не може да се противопостави на другата страна. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че ответникът в настоящото производство не е удостоверил по надлежния ред направените в производството разноски и същите са му присъдени неправомерно дори и в намален размер. По тези съображения обжалваното определението и определението, с което е изменено определението от 02.09.2015 г. по гр.дело №25129/2015 г. на СРС, 63 състав в частта за разноските, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искането на К. / /в несъстоятелност/ за присъждане на разноски да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 7647 от 28.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3557/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I – во ГО . ОТМЕНЯ определение № 7647 от 28.03.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3557/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I – во ГО, както и потвърденото с него определение от 21.01.2016 г. по гр.дело №25129/2015 г. на СРС, 63 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ определение от 02.09.2015 г. , по гр.дело №25129/2015 г. на СРС, 63 състав като оставя без уважение искането на Кооперативна търговска банка /в несъстоятелност / за присъждане на разноски в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: