Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * съдебно признание на факт * доказателства


2

Р Е Ш Е Н И Е



№ 412


София, 21.11.2012 г.



В И М Е Т О НА Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1417/2011 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. И., действащ като [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат П. П., срещу въззивно решение от 01.04.2011 г. по гр. дело № 57/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.12.2010 г. по гр. дело №846/2010 г. на Ломския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. Е. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 7 994 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че автомобил, собственост на ищеца, е унищожен в резултат от ПТП, причинено виновно от ответника. По делото обаче няма доказателства какви са вредите по вид и стойност. В първоинстанционното производство е поискано назначаването на автотехническа експертиза, но това е станало след като тази възможност е била преклудирана.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че размерът на иска не е доказан по категоричен начин, след като в доклада по делото по реда на чл.146 ГПК е прието, че ответникът признава причиняването на имуществени вреди на ищеца на стойност 7 994 лв.
Ответникът по касационната жалба Н. Е. Б., [населено място], област М., не е заявил становище по жалбата.
С определение №742 от 20.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2011 г. по гр. дело № 57/2011 г. на Монтанския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за ограничението за сочене на нови доказателства във въззивното производство съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според разпоредбата на чл.266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти - след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Втората са доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Това са случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е допуснал. Във втората група са и доказателства, които изобщо не са били поискани пред първоинстанционния съд поради предшестващо негово нарушение на процесуалните правила – неизпълнение задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
По делото е установено, че на 26.09.2008 г. ответникът, управлявайки собствения на ищеца товарен автомобил „Ф. Т.”, е причинил ПТП, при което на автомобила са причинени повреди, които го правят негоден за употреба. Въззивният съд съобразно изложеното по-горе неправилно е приел, че след като искането за назначаване на автотехническа експертиза за стойността на автомобила към момента на ПТП не е направено с исковата молба, а по-късно, то вече е била преклудирана възможността за това. Ако първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на ищеца необходимостта да посочи доказателства за твърдения от него размер на причинените вреди, то възможността за събирането му не е преклудирана. В случая първоинстанционният съд в доклада си не е указал на ищеца да докаже размера на причинените му имуществени вреди, защото е приел, че ответникът признава причиняването на имуществени вреди, оценени на 7 994 лв. Последният в отговора на исковата молба не е оспорил обстоятелството, че автомобилът, собственост на ищеца, е напълно унищожен, поради което са причинени имуществени вреди на стойност 7 994 лв. в резултат от ПТП. Той е твърдял, че впоследствие вредите са ограничени, защото ищецът е получил обезщетение от застрахователя и парични суми от продажбата на автомобила на части. Тези твърдения обаче не са доказани. Ето защо трябва да се приеме, че размерът на причинените имуществени вреди на ищеца е 7 994 лв.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод, че искът не е доказан по размер.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искът да се уважи изцяло като основателен и доказан.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 809.88 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 01.04.2011 г. по гр. дело № 57/2011 г. на Монтанския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Е. Б., [населено място], област М., да заплати на Л. К. И., действащ като [фирма], [населено място], на основание чл.45 ЗЗД сумата 7 994 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на товарен автомобил „Ф. Т.” в резултат от ПТП на 26.09.2008 г. заедно със законната лихва от 26.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 809.88 лв. деловодни разноски.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.