Р Е Ш Е Н И Е № 48 С. 29.01.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5061 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Боян Илиев Р. чрез пълномощник адв.К. К. от АК-С. срещу решение от 17.04.08г.по в.гр.дело № 62/08г.на Сливенския окръжен съд,с което е отменено решение № 951 от 13.12.04г.по гр.дело № 3454/06г.на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от същата страна против Основно училище „Х. Д.”. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК.Моли решението да бъде отменено и исковете- уважени. Ответникът по касация ОУ”Х. Д.”не заявява становище. С определение № 112 от 11.07.09г.,постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд поради наличие на противоречива практика по повдигнатия материалноправен въпрос – чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 106/14.09.06г.на директора на ОУ”Х. Д.”с.Бяла,общ.С.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Боян Р.,на длъжност „възпитател от първи до четвърти клас”,на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,е законосъобразна.Изложил е съображения,че същият не може да се ползва от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ,тъй като учредената синдикална организация в ОУ”Х. Д.”е нелегитимна. Поставеният от касатора материалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд е относно упражняването на съдебен контрол за легитимността на синдикалната организация при прилагане на закрилата на работника по чл.333 ал.3 от КТ.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение № 1322 от 13.07.06г.по гр.дело № 3112/03г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 846 от 29.12.98г.на ВКС,ІІІ г.о. С посочените решения ВКС изрично е приел,че при възражение за нарушаване изискването за предварително съгласие за уволнение на синдикален деец съдът проверява дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано искане до съответния синдикален орган и дали е получил съгласие от него преди да издаде заповедта за уволнение,а не дали е легитимна съответната синдикална организация. Настоящият състав на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на повдигнатият материалноправен въпрос,дадени с цитираните по-горе решения на състави на ВКС и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 т.1 от ГПК,приема следното: Разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания,изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган.При релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл.333 ал.3 от КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Легитимността на съответната синдикална ор ганизация не подлежи на съдебен контрол.Касае се до обстоятелство,което няма отношение към задължението на работодателя по чл.333 ал.3 от КТ,поставяща извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикален орган. С оглед разпоредбата на чл.291 т.1 от ГПК ВКС в настоящия си състав приема за правилна практиката,обективирана в решение № 846 от 29.12.98г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 1322 от 13.07.06г.по гр.дело № 3112/03г.на ВКС,ІІІ г.о. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. По делото е установено,че със заповед № 106/14.09.06г.на директора на ОУ”Х. Д.” трудовото правоотношение на ищеца Боян Р.,заемал длъжността”възпитател от първи до четвърти клас”,е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ –поради съкращение в щата,считано от 15.09.06г.На 20.07.06г.се провело учредително събрание в ответното училище за учредяване на синдикална организация към С.,за чийто председател бил избран ищецът.В качеството си на член на синдикалното ръководство в училището по смисъла на §1 т.6 от ДР на КТ ищецът се ползва от закрилата на чл.333 ал.3 от КТ.С писмо от 21.08.06г.председателят на Общинския координационен съвет на С.-С. уведомил ответника,че не дава съгласие за уволнението му.Следователно, работодателят е нарушил разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ,изискваща предварително съгласие на съответния синдикален орган за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ.Ето защо следва да намери приложение разпоредбата на чл.344 ал.3 от КТ,която е основание за отмяна на уволнението като незаконно,без да се разглежда спора по същество. Основателността на главния иск предпоставя уважаването и на акцесорните искове за възстановяване на ищеца на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.Безспорно е установено,че след уволнението ищецът е останал без работа и се е регистрирал като безработен за периода до 21.03.07г.Брутното му трудово възнаграждение за месеца,предхождащ уволнението е в размер на 381.21 лв.Паричната претенция следва да се уважи за сумата 2287,26 лв,представляваща обезщетение за шестмесечния период след уволнението,през който е бил без работа. По тези съображения настоящият състав приема,че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл.333 ал.3 от КТ,поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което предявените искове да бъдат уважени. На основание чл.78 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 250 лв. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 17.04.08г.на Сливенския окръжен съд,постановено по в.гр.дело № 62/08г. ОТМЕНЯ заповед № 106 /14.09.06г.на директора на ОУ”Х. Д.”с.Бяла,общ.С.,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение,считано от 15.09.06г.от заеманата длъжност”възпитател от първи до четвърти клас”,като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА Боян Илиев Р. на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател от първи до четвърти клас” в ОУ”Х. Д.” [населено място],общ.С. на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ. ОСЪЖДА ОУ”Х. Д.”с.Бяла ,общ.С. да заплати на Боян Илиев Р.,с ЕГН – [ЕГН] от [населено място],кв.К. 2-Б-17 сумата 2287.26 лв/две хиляди двеста осемдесет и седем лв и двадесет и шест ст,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,ведно със законната лихва,считано от 23.10.06г.до окончателното изплащане,както и сумата 250 лв /двеста и петдесет/разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.