Р Е Ш Е Н И Е                       N 162                       София ,04. 08. 2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари ,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:          Костадинка Арсова                                      Василка Илиева                               При участието на секретаря Виолета Петрова   като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 4418 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 352/09 от 7.05.2009 г. по гр.д. N 4418 по описа за 2008 година на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 7.04.2008 г. по гр.д. № 39 от 2008 г. на К. окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за условията при които следва да се прекрати трудовото правоотношение със служител , който страда от хронично заболяване, което е включено в списъка на Наредба № 5 от 1987 г. на МЗ и което пречи да изпълнява трудовите си задължения за което са необходими определени условия , включително и невъзможност на предприятието да му осигури подходяща работа. Ответника Т. д. НАП- К. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил предявените в обективно съединение искове от М. Х. Д. по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ за отмяна на заповед № 12 от 13.07.2006 г. на Директора на ТД на НАП- К. за прекратяване на трудовото правоотношение като “инспектор по приходите” на основание чл.325 ,т.9 КТ, считано от 14.01.2007 г. и е намерил същите за неоснователни защото е счел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна. С писмо изх. № Р* от 10.07.2006 г. Дирекция “ОИТ”, гр. К. не е дала съгласие за прекратяването на трудовия договор с Д. , които е страдал от заболяването “захарен диабет”. Писмото съдържа указания съгласно чл.317, ал.3 КТ, той да бъде преместен на подходяща за здравословното му състояние работа. Посочено е решение № 1* на ТЕЛК –“Общи заболявания” , гр. К. от 21.06.2006 г. , в което са определени 42% намаляване на трудоспособността и е предписано ЛКК да го устрои на работа, която не е свързана със стрес, тъй като е с понижени адаптивни възможности. При тези данни извода на са неправилни и необосновани. Аргументацията на К. окръжен съд противоречи на трайната съдебна практика по приложението на чл.325, т.9 от Кодекса на труда. Настоящия състав се съгласява с изводите , изложени от първата инстанция относно безвиновното прекратяване на трудовия договор поради наличието на една от двете хипотези на чл.325, т.9 КТ , която в настоящия случай е “здравни противопоказания “ да изпълнява конкретно посочената работа , свързани и усложняващи общия здравен статус на работника или служителя. Наличието на “здравните противопоказания” следва да е констатирана от ТЕЛК и то за конкретно изпълняваната работа от лицето по сключеният от него трудов договор. В този случай , както се посочи по-горе в експертното решение на ТЕЛК № 1* от 21.06.2006 г. са посочени противопоказанията, но не е отбелязано ,че длъжността “инспектор по приходите” е свързана с тях. На второ място заповедта е неправилна и в частта, с която е посочено ,че Д. не може да бъде преместен на подходяща работа . Наличието на свободна длъжност ,която може да бъде заета от лице страдащо от диабет ІІ тип и хипертония ІІ степен също следва да се определи от здравните органи, което в случая не е сторено. Заповедта е неправилна и следва да бъде отменена. Този юридически факт и направеното искане прави основателен и иска по чл.344, ал.2 КТ за възстановяване на предишната работа. Основателен е и иска по чл.225, ал.1 КТ като ответника следва да заплати обезщетение от шест месечни брутни заплати, считано от 14.07.2006 г. до 14.01.2007 г. в размер на 2 715 лв. ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата. Решението е неправилно и следва да се отмени като ВКС при условията на чл.293 , ал.2 ГПК следва да се произнесе по съществото на спора. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.       Р Е Ш И :       ОТМЕНЯВА решение от 7.04.2008 г. по гр.д. № 39 от 2008 г. на К. окръжен съд. ОТМЕНЯВА заповед № 12 от 13.07.2006 г. на директора на Т. д. на НАП , гр. К., с която на основание чл. 325, т.9 от Кодекса на труда е прекратено безсрочното трудово правоотношение с Х. М. Д. като НЕПРАВИЛНА. ВЪЗСТАНОВЯВА Х. М. Д. на предишната месторабота като “инспектор по приходите “ към ТД на НАП, гр. К.. ОСЪЖДА Т. д. на НАП , гр. К. да заплати на основание чл.225, ал.1 КТ на Х. М. Д. обезщетение от шест месечни брутни заплати в размер на 2 715 лв. , считано от 14.07.2006 г. до 14.01.2007 г. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2007 г. до пълното изплащане на сумата. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: