Р Е Ш Е Н И Е № 294/2019 г. София, 25.09.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 158 по описа за 2019г. и приема следното: Производството е по касационната жалба на адвокат Ел.Г. като процесуален представител на К. С., ЛНЧ [ЕГН], срещу решението на Пловдивския апелативен съд от 12.Х.2018г. по в.гр.д. № 303/2018г. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилна квалификация на иска, за процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният частичен иск бъде отхвърлен. Претендират се и разноски. Ответницата по касационната жалба А. Й. З. от [населено място] е изложила съображения за нейната неоснователност. Иска се въззивното решение да бъде потвърдено, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 661/16.08.2019г. по въпроса за собствеността на парични средства, преведени по обща банкова сметка на двама титуляри, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – поради липса на практика. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ПАС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е отменил решението на ОС Пловдив от 03.V.2016г. по гр.д. № 1049/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил К. С. да заплати на А. З. 25010лв., претендирани частично от 183848лв., представляващи половината от вложените в общата на страните банкова сметка в Банка „И. С.” парични средства, с която сума С. се обогатил неоснователно за сметка на З., като се разпоредил с нея, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба и разноски. Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили брак на 10.VІІІ.2004г., прекратен с влязло в сила на 01.V.2014г. решение на Пловдивския РС; по време на брака с договор от 14.VІІІ.2004г. те са открили спестовен депозит в банка „И. С.” [населено място], Италия, като са съпритежатели с отделни подписи, което означава, че всеки от тях може да извършва всякакви операции; видно е от отчета, изготвен от банката, че на 06.VІІІ.2014г. по влога е извършен превод на 130012.05 евро по нареждане на трето лице, следва дата на нареждане 07.VІІІ.2014г. с бенефициент С. К.; на 06.VІІІ.2014г. е извършен превод на 57320.54 евро по нареждане на същото трето лице, следва дата на нареждане 07.VІІІ.2014г. с бенефициент С. К.; на 07.VІІІ.2014г. е следващото отбелязване „Превод по ваше нареждане в полза на С. Б. 188000 евро”, като е представен платежния документ за превода по сметка на С. Б. и следва IBAN на бенефициент, като кредитори са посочени К. С. и З. С.; очевидно в двата документа бенефициент се използва като синоним на получател на наредените преводи; към 01.ІV. и 01.V.2014г. /датата на прекратяването на брака/ наличността по сметката е била 986.16 евро, а след превода по сметката на С. Бенедета са останали налични 317.74 евро. Прието е за доказано, че от общата сметка на страните ответникът се е разпоредил със 188000 евро и че той е бенефициент по постъпилите по нея 187332.59 евро. Спорът по делото е между двамата титуляри на общата сметка с твърдения на единия за неправилно разпореждане със средства по нея от другия, т.е. спорът не произтича от договорни отношения помежду им, в него отношения с банката не се намесват, поради което той се разглежда по българското законодателство. Общата сметка е открита при действието на СК от 1985г., при който влоговете са били в режим на СИО; по действащия от 2009г. СК влоговете са лично имущество на титуляра на сметката, която норма се прилага и за заварените случаи. Общият влог от СИО е станал лично имущество на двамата титуляри и доколкото няма уговорено нещо различно, влогът е лично имущество на всеки от тях в режим на обикновена съсобственост при равни квоти и всеки от тях има право на половината от средствата по общата банкова сметка. Съдът е приел, че не следва да се обсъждат доводите на ответника в отговора му на въззивната жалба, че не може средствата, постъпващи в общата сметка, да стават автоматично общи, че относно постъпващите в сметката след развода суми ищцата няма принос, и кой и с каква цел е осигурил постъпването на сумата 187332.59 евро – ответникът не е подал отговор на исковата молба и възможността да прави тези възражения е преклудирана. С извършената на 07.VІІІ.2014г. операция ответникът е лишил ищцата от възможността да получи половината от сумата, с което тя се е обеднила, а ответникът се е обогатил, разпореждайки се и с частта от влога, която е на ищцата – независимо от основанието за превеждането на сумата на трето лице, той си е спестил средства, равни на частта на ищцата. Неоснователно е оплакването на касатора относно правната квалификация на предявения иск. Исковата молба не е основана на твърдение, че претендираното вземане произтича от договорно отношение между страните. Твърдението е, че вземането е дължимо на ищцата, тъй като тя е сътитуляр заедно с ответника на банковата депозитна сметка и поради това е следвало да получи полагащата й се част от наличните по нея суми /половината от тях/, от което ответникът я лишил, изтегляйки сумите или превеждайки ги по други сметки. Правилно при това положение въззивният съд е приел, че правната квалификация на така предявения иск е по чл.59 ЗЗД. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е разрешил спора, вземайки предвид, че общата сметка на страните е открита на 14.VІІІ.2004г. по време на брака им и при режима на влоговете по СК от 1985г., както и че по действащия СК от 2009г. общият влог от съпружеска имуществена общност е станал лично имущество на двамата титуляри. Съдът не е съобразил, че бракът между страните е сключен на 10.VІІІ.2004г. в Германия, както и че ответникът е италиански гражданин. Съдът не е събрал данни, относими към приложимия материален закон, и не е изложил никакви съображения защо е приел, че приложимият такъв е СК /отм./, респективно сега действащия СК. При това положение и при неразглеждане на претенцията въз основа на твърдението на ищцата, че 1/2 част от сумата по влога й се полага, тъй като е негов сътитуляр, атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне по спора и съобразно това твърдение, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски, на основание чл.293 ал.1 и чл.294 ал.2 ГПК. Посочените обстоятелства препятстват произнасянето от касационния съд по въпроса за собствеността на паричните средства, преведени по обща банкова сметка на двама титуляри. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, № 167/12.Х.2018г. по в.гр.д № 303/2018г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: