10 Р Е Ш Е Н И Е
№. 95
гр.София , 25 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Петър Долапчиев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 310/2019 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура-гр.София, касационна жалба депозирана от адв.С., защитник на подсъдимия А. Р. М. и касационна жалба от адв.И., повереник на частните обвинители и граждански ищци- С. Х. М. и Х. Х. М., действащи чрез законния си представител М. И. Ц., Е. Х. И. и И. М. И., срещу решение №463 от 23.11.2018 г., постановено по внохд №853/2018 г. по описа на САС, НО.
В протеста на прокуратурата се възразява се срещу прилагането на института на условното осъждан, което е било сторено от въззивната инстанция, като се посочва, че целите на наказанието –генерална и специална могат да се постигнат само чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Акцентира се на това, че въззивният съд не е съобразил обстоятелствата, разкриващи по-високата степен на обществена опасност на дееца, както и че са били надценени смекчаващите отговорността обстоятелства при преценката относно приложението на чл.66 ал.1 от НК. Оспорва се извода на апелативния съд за това, че наличието на съпричиняване обосновава по-ниска степен на обществена опасност на дееца, и че пияното състояние на подсъдимия не следва да се взема предвид при преценката относно начина на изтърпяване на наказанието.Посочва се,че са били подценени многократно налаганите на подсъдимия наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата по административен ред. Наред с това се оправя критика към въззивната инстанция, че изобщо не е коментирала недобросъвестното процесуално поведение на водача в хода на съдебното производство.Прави се искане за отмяна на атакуваното въззивно решение, в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане.
В касационната жалба, подадена от повереника на гражданските ищци и частни обвинители са реливирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Оспорва се прилагането от въззивната инстанция на института на условното осъждане, като се излагат съображения ,че смекчаващите отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст на подсъдимия и съпричиняването на резултата от страна на пострадалия, не могат да се противопоставят на обстоятелствата, свързани с високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на произшествието, многобройните санкции, наложени на М. за нарушения по ЗДвП, укриването му от правораздавателните органи, и факта, че жертвата е млад човек в разцвета на силите си. Моли се да бъде отменено въззивното решение в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Жалбата на подсъдимия касае въззивното решение единствено в частта, с която е увеличен размера на присъдените обезщетения по гражданския иск. Моли се решението в тази част да бъде отменено и да бъдат потвърдени сумите,присъдени от първата инстанция.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания протест по изложените в него съображения и с направеното искане. Моли да бъде уважен протеста.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители-адв.И. моли да бъде уважен протеста на прокуратурата ,както и подадената от тях жалба. Счита решението на апелативния съд за неправилно и незаконосъобразно относно приложението на чл.66 ал.1 от НК. За да аргументира този си извод, се позовава на вида на престъплението, за което подсъдимия е осъден и на факта, че ежедневно се извършват подобни престъпления с многобройни жертви. Намира, че с оглед целите на генералната превенция, подсъдимият следва да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. По отношение жалбата на подсъдимия, моли да не бъде уважавана.
Защитникът на подсъдимия, адв.С. пледира за неуважаване на касационния протест и жалбата на частните обвинители. Счита ,че приложението на чл.66 ал.1 от НК ще изпълни целите, предвидени в закона. Моли да бъде редуцирано присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера, присъден от първостепенния съд.
Подсъдимият А. Р. М. не се явява пред ВКС /производството спрямо него се провежда задочно/, поради което не взема становище.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №14 от 19.04.2018 г., постановена по нохд №994/2016 г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия А. Р. М. за виновен в това, че на 01.06.2011 г., на четвъртокласен път SF02603, километър 5-200, между [населено място] и [населено място], [община], при управление на МПС-л.а. „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.15 ал.1 от ЗДвП и чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. И. М., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1, б. „б“пр.1 във вр.с ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като го е признал за невиновен и го е оправдал за извършено нарушение на чл.20 ал.1 и чл.44 ал.1 от ЗДвП.
На основание чл.343г от НК подсъдимият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
С присъдата А. М. е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на И. М. И. и Е. Х. И. в размер на по 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски , както и д.т. върху уважената част на гражданските искове.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №853/2018 г., приключило с решение №463 от 23.11.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена- приложен е чл.66 ал.1 от НК и е определен 5 годишен изпитателен срок за отлагане изтърпяването на наказанието три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М.; увеличен е размера на присъдените обезщетения по гражданските искове на И. М. И. и Е. Х. М. на по 50 000 лв., осъден е подсъдимия да заплати допълнителна д.т. от 800 лв.
Касационният протест и касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В протеста и жалбата на частното обвинение, както и в пледоариите на прокурора и повереника се поставя акцент върху законосъобразността на приложението на чл.66 ал.1 от НК от въззивната инстанция.
Наказателният кодекс подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид, както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението.
В актуалната съвременност транспортните престъпления се характеризират с изключителна динамика и разпространеност, което в принципен план предпоставя налагане на такова наказание, което да осигури психическо въздействие не само върху дееца , но и върху другите членове на обществото. Това въздействие следва да бъде разгледано в две насоки: 1.възпитателно и 2. предупредително -насочено към създаване на условия, мотивиращи въздържане от действия, които могат да предизвикат престъпни последици.
Разбира се, във всеки отделен случай подлежи на преценка конкретната обществена опасност на деянието и дееца и дали с оглед на нея, целите по чл.36 от НК ще се постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието.
Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод ,че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение.
Именно такъв извод е направил въззивншят съд, приемайки, че констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства- наказанията, наложени на подсъдимия по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП, укриването му от правораздавателните органи и значителното количество консумиран алкохол не могат да обосноват решение за ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. За да аргументира този си извод, въззивната инстанция е посочила ,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, „което прави по-занижена обществената опасност на дееца“, както и ,че пияното му състояние е част от състава на престъплението.
Настоящият касационен състав се съгласява с крайния извод на апелативния съд, а именно, че в конкретния случай следва да намери приложение института на условното осъждане, макар и да не възприема всички изложени от него съображения. На първо място съпричиняването на вредоносния резултат от страна на жертвата на престъплението има отношение към преценката за степента на обществена опасност на деянието, а не на дееца, така както е приел САС. От своя страна обаче, обществената опасност на дееца също се осмисля на базата на характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност и с оглед на тях е възможно нейното завишаване, респективно намаляване. По настоящето дело, деянието не разкрива някакви специфични особености / включително и предвид обстоятелството, че е съпричинено от пострадалия/, които значително да го отличават от обичайните случаи на пътно-транспортни произшествие, завършили с възможно най-тежкия резултат, а именно смърт. В тази връзка следва да се посочи, че тежкият вредоносен резултат е бил съобразен от законодателя при определяне на санкционната част на правната норма по чл.343 от НК. Не следва да бъде подминаван и факта, че подсъдимият е бил оправдан за две от инкриминираните му нарушения –чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.44 ал.1 от ЗДвП, което неминуемо се отразява на степента на обществената опасност на деянието.
На следващо място, ВКС приема ,че принципно е вярно приетото от въззивната инстанция, че пияното състояние на дееца е част от обективната страна на престъплението, но видно от протеста и жалбата на частното обвинение претенцията им е свързана не със самото състояние, в което се е намирал подсъдимия, а с количеството алкохол, установено у него към момента на произшествието, което те намират за завишено. Касационният съд приема, че установеното количество алкохол в кръвта на подсъдимия -1,12%о не надхвърля значително критичната граница от 0,5%о. И това е така, тъй като, за да се приеме значително надвишаване на тази граница е необходимо то да е над 1,2%о, толкова ,колкото законът е поставил като изискване за съставомерност на деянието по чл.343б от НК. Доколкото в законът липсва нарочен критерии за определяне на „завишено количество алкохол“ над изискуемото се от 0,5% в нормата на чл.343 ал.3 от НК, то съдът следва да потърси такъв, за да може да го идентифицира. Единственият обективен критерии е въведената граница от 1,2%о, над която стойност следва да се приеме, че е налице употреба на завишено количество алкохол, което да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство при престъплението по чл.343 ал.3 от НК. В принципен план обстоятелството,че деянието е осъществено в пияно състояние е отчетено от законодателя при регламентиране на санкционните последици за извършителите на този състав на престъпление, като Наказателният кодекс не изключва възможността да се приложи института на условното осъждане и при осъществени квалифицирани състави на пътно транспорти престъпления, стига да се налице условията за това, какъвто е и настоящия случай. От друга страна, конкретното проявление на поведението на А. М. към момента на произшествието, довело до съставомерния резултат, не следва да се преценява изолирано, а е необходимо да бъде обмислено и на база на данните, характеризиращи го въобще като водач на МПС.
От приложената по делото справка, издадена от КАТ-ОДП:София област, се установява, че преди датата на деянието по настоящето дело, спрямо подсъдимия М. са били издадени четири наказателни постановления /НП №412 от 06.06.2007 г.; НП №992 от 22.11.2007 г. и НП №113940 от 08.10.2009 г. и НП №478 от 10.09.2010 г./ за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани с наказание глоба. От същата справка е видно, че по първите три НП наложената глоба е била платена. Предвид това обстоятелство и разрешенията, дадени в ППВС № 7/85 г., следва да се приеме, че НП №412/2007 г., НП №992/2007 г. и НП №113940/2009 г. не могат да бъдат отчитани. При това положение, изводи свързани с предходното поведение на лицето като водач на МПС, следва да се изграждат единствено с оглед Наказателното постановление от 2010 г., за което липсват данни глобата да е заплатена. В този смисъл трудно би могло да бъде аргументирано,че подсъдимият М. като водач на МПС е с трайно неправомерно поведение по пътищата.
По-нататък процесуалното поведение на подсъдимия принципно има отношение към изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение. То би могло да има значение и при констатиране, че производството е разгледано в неразумен срок, с оглед изискванията на чл.6 от ЕКПЧ. Установява се ,че настоящето производство е разгледано в неразумен срок /деянието е извършено на 01.06.2011 г./, като забавата не може изцяло да се вмени в поведението на подсъдимия. По време на досъдебното производство, А. М. е присъствал / с изключение на предявяванията на две от Постановленията за привличане в качеството му на обвиняем/, като делото, макар и да не се отличава с особена фактическа и правна сложност многократно е било връщано от прокурора за доразследване- за събиране на доказателства. След приключване на досъдебното производство, в съда е било внесено споразумение /нохд 227/2012 г. по описа на СОС/, което с Решение от 13.11.2012 г. на ВКС, по искане на Главния прокурор, е било възобновено и е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-София / в това производство М. е участвал/ . В последствие е било е образувано нохд №612/2012 г. на СОС, приключило в присъствието на подсъдимия, с протоколно определение за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на Софийска окръжна прокуратура. На 03.11.2015 г. в Софийски окръжен съд е бил внесен обвинителен акт срещу А. М., като производството се е развило също в присъствието на подсъдимия и е приключило с присъда на 10.12.2015 г., която с решение от 22.07.2016 г. , постановена от САС по внохд 1001 /2016 г. е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд- това производство е разгледано по реда на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК. Образуваното нохд №623/2016 г. е било прекратено на 02.11.2016 г. и делото върнато на ОП-София за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. На 28.12.2016 г. делото отново е внесено в съда , като е образувано нохд №994/2016 г. /производството изцяло е проведено задочно/ и е приключило с присъда на 19.04.2018 г. Срокът му на разглеждане не се дължи на отсъствието на подсъдимия, тъй като той е станал причина за отлагането му само в първото заседание -28.02.2017 г., като в следващото 12.05.2017 г. е бил даден ход в условията на задочно производство и се е движило по този ред до приключването му. Отсъствието на подсъдимия по внохд 853/2018 г. по описа на САС също не е причина за продължителността на процеса, тъй като още в първото по делото заседание, проведено на 23.10.2018 г., е бил даден ход и делото обявено за решаване. При тези данни се налага извод, че продължителността на наказателното производство от 01.06.2011 г. до настоящия момент- юни 2019 г. е неразумна, като тя не се дължи изцяло и преобладаващо на процесуалното поведение на подсъдимия.
Тази продължителност безспорно има отношение към постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. Не може да се очаква, че след провеждането на процес в рамките на осем години, ще се постигне онази ефективност на възпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на обществото, каквато би била налице при един своевременно приключил наказателен процес. При това положение, поради отдалечеността му във времето, ефективното осъждане на подсъдимия- осем години след деянието, не може да окаже върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. Но така или иначе, приоритетната цел, която е заложена в нормата на чл.66 от НК е свързана със специалната превенция.
Съвкупната оценка на обсъжданите дотук обстоятелства, налага извод, че предупредителното и възпиращо въздействие върху подсъдимия може да бъде постигнато без принудителната му изолация в местата за лишаване от свобода. Действително тревожния ръст на пътно-транспортните произшествие изисква адекватна наказателна политика, но тя не би трябвало да се отъждествява единствено и само с налагането на ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен резултат. По настоящето дело, невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия М., не налага изолирането му от обществото, за да се постигне максимален ефект на наказанието спрямо него. Точно обратното, откъсването от обществото на подсъдимия, който е неосъждан, трудово ангажиран, с много добри характеристични данни, с нищо не би допринесло за осъществяване на по-ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещето му поведение като водач на МПС, поради което би представлявало неоправдано тежка, предвид целите на специалната превенция, репресия. Ето защо, както апелативния съд ,така и ВКС приема, че за постигане целите на специалната превенция, не е необходимо подсъдимия М. да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
В случая самият факт на обвинението и наказателния процес, осъждането и налагането на наказание три години лишаване от свобода е от естество да окаже възпитателно въздействие върху подсъдимия. При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление-нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие / И. Н., Наказателно право, Обща част, 1972 /. Този ефект, в настоящият случай, се постига и чрез размера на изпитателния срок- пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за А. М., да се въздържа от неправомерни действия и поведение.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че условното осъждане на подсъдимия А. М. отговаря на предвидените в закона предпоставки и няма да компрометира постигането на целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
Жалбата на подсъдимия също е неоснователна. Въззивната инстанция убедително е защитила възприетото от нея увеличаване на размера на гражданските претенции за обезщетение за неимуществени вреди. Отчела е както степента на родство между гражданските ищци и жертвата, съществувалата силна емоционална привързаност помежду им, както и обстоятелството, че те са били лишени от финансова и морална подкрепа. Впрочем в жалбата и пледоарията на защитника на подсъдимия не се съдържат конкретни съображения за намаляване на присъдените обезщетения, които да бъдат обсъдени от касационния съд.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №463 от 23.11.2018 г.,постановено по внохд №853/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |