Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 10 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 19/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане от осъдения Ч. С. П. от гр. В., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2381/2012 г., на Районен съд гр. Велико Търново, 15-ти наказателен състав и по внохд № 346/2013 г., на Великотърновския окръжен съд. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и разглеждане на касационната му жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда № 38/04.04.2013 г., Великотърновският районен съд, 15-ти наказателен състав, е осъдил подс. Ч. С. П., за извършени престъпления както следва: по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 5, вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на две години и десет месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК; по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, 3 и 4, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. По реда на чл. 23, ал. 1 е определил за изтърпяване едно общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал наказанията по настоящото дело и по нохд №№ 503/2007 г. 1941/2010 г. на Великотърновския районен съд и 57/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, определяйки едно общо наказание от три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъединил е и наказанието „глоба” в размер на 100 лв., наложено му по нохд № 503/207 г. Присъдил е разноски и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства. С решение № 205/29.11.2013 г., Великотърновският окръжен съд, наказателно отделение е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК за престъплението по чл. 212, ал. 4 по отношение наказанието от две години и десет месеца лишаване от свобода, като е постановил ефективно му изтърпяване при „строг” режим в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип. Определил е едно общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК от две години и десет месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим съгласно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, приспаднал е предварителното му задържане, по реда на чл. 25, ал., вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил по посочените нохд едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при „строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип и е присъединил и наказанието „глоба” от 100 лв. Оставил е в сила присъдата в останала й част. По единствения довод в искането, за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита това оплакване за неоснователно. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Ч. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението престъпления, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна и че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на негов защитник, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Неоснователно е единственото конкретно оплакване в искането, че съдебният акт на Великотърновския окръжен съд подлежи на касационно обжалване, въпреки посочването в него, че не подлежи на обжалване и касационен протест. Съгласно разпоредбите на чл. 346, т. 2 НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъди постановени от окръжния съд, като въззивна инстанция, а в чл. 336 НПК, са посочени случаите когато въззивният съд може да отмени присъдата и постанови нова присъда. В настоящият случай не е налице нито една от хипотезите по т. 1 – 3 на чл. 336 НПК, поради което законосъобразно със съдебният акт – имащ характер на решение, тази инстанция по същество е изменила първоинстанционната присъда в частта й за начина на изпълнение на постановено наказание лишаване от свобода, като е действала съобразно разпоредбите на чл. 337, ал. 2, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ч. С. П. от гр. В., за възобновяване на наказателното производство, по нохд № 2381/2012 г., на Великотърновския районен съд, 15-ти наказателен състав и по внохд № 346/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: