Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр. София, 30.01.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1159/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на адв.Д. П., защитник на подсъдимия Н. П. Д. срещу присъда № 12 от 14.04.2016 година по ВНОХД № 194/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, първи състав. В касационната жалба от защитника на подсъдимия Д. и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към ВКС са отправени искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му, за връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на съществени процесуални нарушения или намаляване на наложеното му наказание. В допълнението към жалбата адв.П. е предложила подробен анализ на доказателствените материали, на базата на който фактически е изведена тезата за необоснованост и недоказаност на постановената от САС нова присъда, с която касаторът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.354а ал.1 пр.5 вр.чл.20 ал.4 от НК. Наред с тези оплаквания, които не са касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, защитникът е изложил доводи и за допуснато процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях, което е довело до неправилни фактически изводи и в съответствие с това – до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че този подход на съда е предопределил невъзможността му да изложи убедителни мотиви досежно авторството на деянието и размера на определеното на подсъдимия наказание, което съставлява нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр.ал.1 т.2 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Д., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си адв.П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същите искания. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а присъдата на Софийския апелативен съд за правилна, законосъобразна и справедлива, поради което предлага да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 16 от 22.01.2016 г., постановена по НОХД № 2766/2013 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Н. П. Д. за невиновен в това, на 19.04.2012 г. около 14,20 ч. в [населено място], като помагач в съучастие с Е. И. М., без надлежно разрешително да е разпространил високорискови наркотични вещества – 192,42 гр. коноп на обща стойност 1156,46 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 пр.5 вр.чл.20 ал.4 от НК. Със същата присъда СГС признал подсъдимия Н. Д. за невиновен и в това на 19.04.2012 г. около 23,30 ч. в [населено място],[жк], бл.... без надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества – коноп с нето тегло 0,28 гр., с процентно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 5,00% на стойност 1,68 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. На основание чл.354а ал.6 от НК съдът отнел инкриминираните наркотични вещества в полза на държавата. По протест на прокурор от СГП срещу пункт първи от първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 194/2016 г. по описа на САС, НО, 1 състав, като с присъда № 12 от 14.04.2016 г. въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.2 от НПК отменил присъдата на Софийски градски съд, НО, 30 състав в частта, с която подсъдимият Д. бил оправдан за престъплението по чл.354а ал.1 пр.5 вр.чл.20 ал.4 от НК и постановил нова, с която осъдил подсъдимия за това престъпление, като при условията на чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. На основание чл.68 от НК САС привел в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, определено със споразумение по НОХД № 1047/2011 г. на СРС, за изтърпяване на което също на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНС определил първоначален „общ“ режим. Съдът се произнесъл и по разноските, които възложил в тежест на подсъдимия. В останалата част присъдата на СГС, НО, 30 състав била потвърдена. С определение, постановено по реда на чл.306 ал.1 т.2 от НПК, САС, НО, 1 състав, на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС определил наказанията „лишаване от свобода“, наложени с присъдата по ВНОХД № 194/2016 г. и по НОХД № 1047/2011 г. да бъдат изтърпени от подсъдимия Д. в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба от защитника на подсъдимия Д. – адв.П. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия Н. Д. е основателна. Макар в жалбата да са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, това което се извежда от съдържанието й като водещо е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от апелативния съд доказателствена дейност. Настоящият касационен състав намира критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, за основателна. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че на 19.04.2012 г. св.П. Т. се свързал с подсъдимия Д., за да му съдейства за закупуване на около 200 гр. марихуана. Подсъдимият го свързал със св.М., известен с прякора „М.“, на когото и друг път съдействал за разпространяване на наркотици, намирайки „клиенти“, след което завел лично св.Т. и придружаващия го св.В. до дома на св.М. в [населено място], [улица]. Свидетелите Т. и В. не за първи път посещавали дома на св.М., за да закупят наркотици, като подсъдимият ги придружавал в срещите им с последния. На инкриминираната дата св.Т. и св.В. закупили от св.М. 200 гр. марихуана за 1300 лв., след което си тръгнали. Около 14,30 ч. на същия ден, при извършена им в района на [населено място] проверка от свидетелите И. и Ц., действащи като АП 223 при 05-то РУП-СДВР, в управлявания от св.В. л.а.“А.“ с ДК [рег.номер на МПС] , под предната дясна седалка бил намерен полиетиленов плик, съдържащ марихуана (192,42 гр. коноп, с различно съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол, на стойност 1156,46 лв.). След проведените на местопроизшествието оглед, претърсване и изземване от автомобила, двамата свидетели били задържани и отведени в сградата на 05-то РУП-СДВР, където с тях били проведени беседи, в които участие взели свидетелите Г., Г. и П.. В рамките на тези беседи свидетелите Т. и В. споделили, че марихуаната закупили от [населено място] от лице с прякор „М.“, живущо на адрес „С. К.“ № ..., че с него ги е свързал Н., живущ в[жк]срещу магазин „Л.“, както и че именно той ги е завел на адреса в [населено място]. След извършените полицейски проучвания било установено, че това е подсъдимият Н. Д.. На адреса му в[жк], [жилищен адрес] вх.“...“, ет...., ап.... още същия ден около 23,30 ч. било проведено претърсване, при което на масата в хола било открито и иззето високорисково наркотично вещество – 0,28 гр. марихуана, със съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 5,00%, на стойност 1,68 лв. Установено било, че това вещество било притежание на св.Г., присъстваща заедно с други техни познати в дома на подсъдимия. В хода на образуваното наказателно производство, започнало с огледа на л.а.“А.“, управляван от св.В. и изземване на откритото в автомобила наркотично вещество, двамата свидетели – П. П. Т. и Д. Т. В. постигнали споразумение с прокурора, като се признали за виновни в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 вр.чл.20 ал.2 от НК, за което да изтърпят договореното наказание. Това споразумение било одобрено от СГС, НО, 18 състав, който с определение по НОХД № 1511/2013 г. прекратил наказателното производство спрямо тях. В хода на образуваното НОХД № 2766/2013 г. по описа на СГС, НО, 4 състав срещу подсъдимите Е. И. М. и Н. П. Д., споразумение с прокурора постигнал и подсъдимия М., по силата на което се признал за виновен в извършване на престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.последно т.4 вр.ал.1 алт.1 пр.4 и 5 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК било договорено да изтърпи наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, а на основание чл.55 ал.3 от НК да не му се налага кумулативното наказание „глоба“. Това споразумение било одобрено от СГС, НО, 4 състав по НОХД № 2766/2013 г., с определение от 23.06.2015 г., с което наказателното производство спрямо него също било прекратено. НОХД № 2766/2013 г. продължило срещу подсъдимия Д., в хода на което при условията на чл.118 ал.1 т.1 от НК осъдените вече П. Т., Д. В. и Е. М. участвали в качеството на свидетели. При така установената фактология на събитията въззивният съд е приел, че подсъдимият Н. Д. е извършил престъплението по чл.354а ал.1 пр.5 вр.чл.20 ал.4 от НК – в съучастие подпомогнал извършителя Е. М., без надлежно разрешително да разпространи като продаде на П. Т. високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с общо нето тегло 192,42 гр., със съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол, на обща стойност 1156,46 лв. Анализът на атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, обосновава извода, че същият не покрива стандарта на разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, съгласно която при постановяване на нова присъда въззивната инстанция следва да спазва изискванията на чл.305 от НПК, включително и на ал.3 от цитираната процесуална норма. В мотивите към присъдата на САС, независимо от съдържащото се детайлно обсъждане на част от гласните източници на доказателства, липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на съда. Внимателното запознаване с материалите по делото дава основание да се приеме, че единствените обективно установени факти, отразени в мотивите към въззивната присъда са закупуването от страна на свидетелите Т. и В. на инкриминирано наркотично вещество от св.М. и обстоятелството, че познанството между тримата е резултат от свързването им чрез подсъдимия Д.. Всички останали фактически обстоятелства, значими за установяване на обективната истина са възприети при избирателно кредитиране на доказателствените източници, надценяване значимостта на някои от тях и игнориране на други, а неяснотата за някои от обстоятелствата е запълвана с предположения и констатации на съда, лишени от доказателствена основа. На първо място в мотивите към обсъжданата присъда е прието, че на инкриминираната дата св.Т. се свързал с подсъдимия Д., за да поиска съдействие за закупуване на около 200 гр. марихуана, а след това последният лично завел него и св.В. до дома на св.М. в [населено място]. От къде съдът е възприел тези обстоятелства, не става ясно, тъй като в съдържанието на кредитираните от него доказателствени материали липсва информация в този смисъл. Такова твърдение не се съдържа дори в показанията на св.М., който е заявил, че подсъдимия Д. вече бил в дома му когато другите двама свидетели пристигнали, а те от своя страна са заявили, че не могат да посочат дали са разполагали с телефонен номер на подсъдимия или с такъв на св.М.. Наред с това от съдържанието на показанията на свидетелите Т. и В. не може да бъде направен категоричен и еднозначен извод за присъствието на подсъдимия Д. на адреса в [населено място] на инкриминираната дата, а още по-малко за това да ги е завел лично там. Св.Т. заявява, че познава по физиономия и двамата отдавна и ги свързва със случай, когато са купували наркотични вещества, но не може да конкретизира дали е било на инкриминираната дата или по-рано, при предходно посещение при св.М. със същата цел. От своя страна в показанията си св.В. единствено потвърждава, че познавал и подсъдимия, и св.М., както и че веднъж – два пъти е вземал наркотични вещества от последния, но в кой случай какво се е случило не може да конкретизира поради изтеклия дълъг период от време. В същото време подсъдимият отрича на 19.04.2012 г. да се е чувал и виждал със свидетелите Т. и В., а в показанията си св.К. Г. (към датата на деянието приятелка на подсъдимия) твърди, че този ден тя и подсъдимият се срещнали около обяд и до вечерта, когато в дома на последния имало „купон“, не са се разделяли. Категорична е, че приятелят й не е ходил в [населено място], защото тя със сигурност е щяла да знае това. Противоречията в цитираните доказателствени източници сочат, че е възможна друга хипотеза за развитие на инкриминираното деяние – например свидетелите Т. и В. да са се обадили директно на св.М. и да са го посетили, без да е било необходимо подсъдимият да ги придружава, след като това не е бил първият случай, в който закупуват наркотици от дома му в [населено място]. Наличието на втора възможна хипотеза за развитие на събитията на инкриминираната дата сочи на неизясненост на фактологията по делото, която не е преодоляна по предписания в чл.13 и чл.14 от НПК ред, а в нарушение на изискванията на чл.107 ал.5 и ал.7 от НПК доказателствата са избирателно кредитирани, някои от тях са напълно игнорирани, а някои от фактическите изводи са направени въз основа на източници, които нямат доказателствен характер съгласно правилата на процесуалния закон. В подкрепа на тезата за съпричастност на подсъдимия в извършване на престъплението – предмет на делото чрез улесняване действията на св.М. за извършване на инкриминираната сделка, са обсъдени показанията на свидетелите Г., Г. и П. – оперативни работници в сектор „Криминална полиция“ по линия „наркотици“, присъствали при проведените процесуално-следствени действия претърсване и изземване в домовете на св.М. и подсъдимия Д. и участвали в проведени „беседи“ със свидетелите Т. и В. след задържането и отвеждането им в сградата на 05-то РУП-СДВР. За да кредитира тези гласни доказателствени източници въззивният съд е преценил допустимостта им съобразно разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК и е приел, че същите напълно съответстват на изискванията на тази процесуална норма. С този извод настоящият състав на ВКС не може да се съгласи изцяло. Вярно е, че съгласно посочения законов текст показанията на тези полицейски служители могат да се ценят в частта, в която възпроизвеждат факти, станали им известни по време на извършените претърсвания и изземвания, на които са присъствали, защото тези процесуално-следствени действия са от кръга такива, посочени в разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК, сочеща изчерпателно действията по разследването, присъствието на които не изключва съвместимостта на служителите на МВР с качеството им на свидетели в същото наказателно производство. В конкретния случай обаче, обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, не са станали известни на тези свидетели от присъствието им на процесуално-следствени действия от кръга на визираните в чл.118 ал.1 т.3 от НПК, сред които не фигурира действието „беседа“. Нещо повече, от доказателствените материали по делото, включително и техните показания, безспорно се установява, че „беседите” със свидетелите Т. и В. са проведени в служебното качество на свидетелите Г., Г. и П. (като оперативни работници в сектор „Криминална полиция”, направление „наркотици“ при 05-то РУП-СДВР). Провеждането на тези „беседи” е организирано от техния ръководител група ОР Комитски във връзка със започналото разследване (с протокол за оглед на л.а.“А.“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от св.В., извършен същия ден в интервала 15,30 ч. – 15,50 ч. и последвалото изземване на наркотичното вещество) за престъплението, по повод на което свидетелите Т. и В. са били задържани за срок от 24 часа в сградата на 05-то РУП-СДВР. В тази хипотеза получената от полицейските служители информация по време на „беседата” безспорно е пряко свързана със започналото наказателно производство за престъплението, за което в последствие тези лица са били осъдени по силата на влязло в сила определение за одобряване на споразумение между тях и прокурора, с оглед на което техните обяснения не биха могли да бъдат оценени като „извънпроцесуални изявления“. Събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, доколкото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лица, които не са били привлечени в качеството на обвиняеми, не са били запознати с правата си по НПК и не са могли да се възползват от тях - т.е. подменя се законово регламентирания ред за даване на обяснения от обвиняем, чрез възпроизвеждане посредством свидетелски показания на информация, нямаща стойност на доказателствен източник поради това, че е събрана в противоречие с правилата на НПК. С оглед тези съображения настоящият касационен състав намира, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат обсъждани в частта, възпроизвеждаща придобитата по време на „беседата“ информация. Анализът на мотивите на проверяваната присъда след изключване на обсъдените в контекста на допустимостта им съобразно разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК гласни доказателствени средства сочи, че констатираната неяснота във фактологията на събитията не може да бъде преодоляна чрез останалите доказателствени източници. Във връзка с това следва да се отбележи, че вместо да направи опит за събиране на надлежни доказателства за проверка достоверността на твърденията на св.М., който единствен с категоричност твърди, че подсъдимият е присъствал в дома му при осъществяване на сделката със свидетелите Т. и В., въззивният съд се е задоволил декларативно да изключи от доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия в частта, която противоречи на обвинителната теза, както и в тази, в която обосновава недостоверността на показанията на св.М. поради наличие на влошени отношения помежду им (обстоятелство, възприето и от въззивния съд). Изцяло игнорирани са показанията на свидетелката Г., които изобщо не са били проверени и обсъдени. Твърденията й, че на 19.04.2012 г. се е срещнала с подсъдимия Д. около обяд и не се е разделяла с него до късно вечерта, когато в дома му била извършена проверка от служителите на МВР, както и категоричното й изявление, че същият не е ходил в [населено място] на този ден – нещо което тя със сигурност е щяла да знае, е следвало внимателно да бъдат оценени от въззивния съд, който вместо да пропусне да ги обсъди, е разполагал с процесуалната възможност да проведе допълнителен разпит на тази свидетелка. Така би могъл да установи други източници на доказателства, посредством които да провери достоверността на твърденията и на свидетелката, и на подсъдимия. Същото се отнася и до свидетелите Т. и В., разпитът на които пред първата инстанция е повърхностен и не допринася за изясняване фактологията по делото, както и до св.М., който би могъл да посочи и други доказателства в подкрепа на твърдението си за присъствие на подсъдимия в момента на продажбата на инкриминираните наркотични вещества. Изхождайки от казаното до тук, настоящият състав на ВКС намира, че поради констатираните нарушения на правилата по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, Софийският апелативен съд не е изяснил в необходимата степен фактитческите обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Въззивната инстанция не е проявила необходимата процесуална активност за изясняване обективната истина по делото, с което е допуснала нарушение на основните принципи в наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК, изискващи обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за нейното установяване. Като последица от това неговото вътрешно убеждение, формирано при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно. Отстраняването на така констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Предвид установеното основание за отмяна на присъдата на САС, липсва необходимост от обсъждане на останалите релевирани основания в касационната жалба – за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло присъда № 12 от 14.04.2016 г., постановено по ВНОХД № 194/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 1 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.